Определение № 2571 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2571 гр. София, 11.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502087 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.130 ГПК и чл.248 ГПК и е образувано по две частни жалби, подадени от ищците в първоинстанционното производство И. П. И., П. И. Т. и П. В. С..

Първата частна жалба вх.№25582 от 05.03.2024г. е подадена от ищците против Определение №1475 от 01.02.2024 г., постановено по гр. д. № 6174/2023 г.на СГС, ГО, I – 1 състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на жалбоподателите поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Твърдят, че за тях е налице правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо, че ответникът не е собственик на имота с оглед обстоятелството, че ищците упражняват владение върху имота от повече от 10 години - за периода 2001 - 2017 г., което ще им даде право да претендират право на собственост върху имота на оригинерно правно основание - придобивна давност, както и с оглед прекъсването на течението на евентуално давностно владение върху имота в полза на ответника.

Твърдят, че в производството по водения ревандикационен иск са заявили като придобивно основание - давностно владение, но за различен период. В решението по водения ревандикационен иск съдът се е произнесъл по тази претенция за заявен период с исковата молба - от 2001 г. до края на 2006 г., докато в петитума на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск е предявен период на владение след това - от 2007 до 2017 г.

Жалбоподателите твърдят също, че със съдебното решение по отхвърления спрямо тях ревандикационен иск е формирана СПН само по отношение на въпроса дали ищците са собственици на процесния имот на заявените основания, но не и по отношение на правата на ответника.

1 производството по ревандикационния иск със съдебното решение не се признават изрично правата на ответника и същото не формира СПН по отношение правата на ответника. В жалбата са изложени подробни доводи във връзка с твърдяното наличие на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за разглеждането му по същество.

Ответникът „Ню Бояна Филм“ АД е подал в срок писмен отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Излага доводи, позовавайки се на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, че с исковата молба ищците не въвеждат нови твърдения за собствеността си, различни от вече разгледаните по старата искова молба между същите страни в проведеното между тях производство по чл.108 ЗС.

Поради това претенцията на ищците била недопустима.

Счита, че е ирелевантно дали в прозиводството по чл.108 ЗС, водено от ищците срещу ответника „Ню Бояна Филм“ АД, се установяват правата на собственост на ответника дотоколкова, доколкото в това производство е достатъчно да се установи, че ищците не могат да противопоставят правата си на правата на ответника, т.е. че ищците нямат противопоставими права по отношение на ответника.

Поддържат, че в настоящата искова молба ищците навеждат идентични факти с тези, които са били наведени в ИМ, инициирала предходното водено между тях производство по чл.108 ЗС, който иск е отхвърлен с влязло в сила решение.

Моли съда да остави без уважение частната жалба като неоснователна.

Втората частна жалба вх.№ 48 073 от 24.04.2024 г. е против Определение № 4455 от 27.03.2024г. по същото дело, с което в тежест на ищците, с оглед предходното прекратително определение и на основание чл.78,ал.4 ГПК, са присъдени разноски в размер на 15 600 лева.

В частната жалба са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на определението с молба за неговата отмяна.

В срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.Подробни доводи са развити в отговора.

Софийският Апелативен съд като провери правилността на обжалваното определение във връзка с доводите на страните, изложени в частната жалба и отговора и като съобрази данните по делото, намира следното:

По първата частна жалба против определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, 2 срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНТОВАТЕЛНА поради следното:

СГС е бил сезиран с искова молба от И. П. И., П. И. Т. и П. В. С. с предявен против „Ню Бояна Филм“ АД гр.София отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е собственик на недвижим имот -УПИ VI-97, находящ се в местността „Национален киноцентър“ Бояна, гр.София, целият с площ 3800 кв.м., подробно описан в исковата молба.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи подробно как ищците са придобили имота – идеални части от него по силата на разпоредителни сделки, по наследствено правоприемство на ищцата П. С. от наследодателката й И. С., както и регулационни промени.

Ищците твърдят, че от 2001г. ползват необезпокоявано целия имот със заграждането му и засаждане с дръвчета, осъществяват поддръжка, плащат данъци, поради което поддържат изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. Твърдят, че ответното дружество оспорва правото им и неоснователно ограничава достъпа чрез затваряне през 2009г. на вратата на оградата, а през 2016г. в него извършва насипни и строителни дейности без разрешение и правно основание.

В исковата молба /л.4/ твърдят, че осъществяват владение върху имота, упражнявано повече от 10 години – за периода от 2001 г. до 2017г Правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск обосновават с възможността да претендират право на собственост върху имота на оригинерно правно основание-придобивна давност, както и с оглед прекъсване течението на евентуално давностно владение в полза на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът „Ню Бояна Филм“ АД сочи, че по предявен от ищците срещу него ревандикационен иск по чл.108 ЗС въз основа същите основания, с влязло в сила решение по гр.д.№ 13719/2017г. на СГС, 1-13 състав, заявеното право на собственост е отречено, поради което не разполагат с правен интерес от отрицателен установителен иск.

За да постанови обжалваното определение, СГС е приел, че фактическите твърдения, касаещи твърдяното им право на собственост, включително твърдението за изтекла в тяхна полза придобивна давност, с оглед обосноваване на правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, са абсолютно идентични с твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба по чл.108 ЗС, подадена от тях срещу същия ответник, по която искова молба съдът се е произнесъл отрицателно, т.е. отхвърлил е иска им за собственост и това решение е влязло в сила. Това е решение от 14.05.2020г. по гр.д.№ 13719/2017г. по описа на СГС, приложено към настоящото дело. За да отхвърли иска по чл.108 ЗС, съдът е обосновал извод, че ищците не са придобили правото на собственост на заявените 3 основания – чрез договори за покупко-продажба, регулация и давностно владение, както и по силата на реституция.

Съдът е приел, че същите факти са посочени и в настоящата искова молба. Позовавайки се на ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС - /правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, както и когато разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. При липса на правен интерес производството се прекратява/, съдът е приел, че след като с влязло в сила решение по предявения иск по чл.108 ЗС заявеното от ищците право на собственост върху имота въз основа същите обстоятелства и основания е отречено, те нямат противопоставими спрямо ответника права и не разполагат с правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Въззивният съд намира този извод за правилен и съобразно дадената му процесуална възможност по силата на чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.

Освен изложеното, следва да добави и следното:

В частната жалба ищците поддържат, че по настоящото дело претендират да владеят имота необезпокоявано за друг период – от 2007 до 2017г., когато са предявили първата искова молба, докато в производството по чл.108 ЗС са твърдели, че са осъществили давностно владение за периода от 2001г. до 2006г., т.е. според тях това е твърдение за нов юридически факт, който не е обхванат от силата на пресъдено нещо.

Видно от исковата молба по настоящото дело, ищците обосновават правния си интерес с това, че осъществяват владение върху спорния имот необезпокоявано и в тяхна полза е изтекла придобивна давност за периода 2001г. – 2017г. /л.4/. Поради което, отричайки правото на собственост на ответника, което целят с иска, това би им дало основание да претендират придобито право на собственост на оригинерно основание.

Решението по ревандикационния иск по чл.108 ЗС е постановено на 14.05.2020г. С това решение съдът се произнася дали ищците са собственици на спорния имот към момента на постановяване на решението, като по силата на чл.235,ал.3 ГПК следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Тоест, ако ищците са владяли процесния имот спокойно и непрекъснато и към момента на предявяването на исковата молба по това дело, е следвало да направят тези твърдения в другото производство. Ако на база събраните доказателства съдът беше направил извод за осъществено такова владение, при положение, че едно от заявените основания за придобИ.е на собствеността е и чрез изтекла в тяхна полза придобивна давност, съдът щеше да вземе предвид това и нямаше 4 да отрече правото им на собственост. Видно е, че в настоящото производство се твърди изтекла придобивна давност преди постановяване на решението по чл.108 ЗС. Съдът е отчел събраните доказателства и въз основа на тях е отрекъл правото им на собственост на заявеното като евентуално оригинерно основание. Поради това те нямат противопоставими спрямо ответника права и не разполагат с правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, по аргумент от цитираното ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. ПридобИ.ето на собствеността на оригинерно основание е отречено със съдебното решение, тъй като поддържаната давност, изтекла в тяхна полза, е преди постановяване на съдебното решение. Следователно те не могат в друг процес да претендират придобИ.е на собственост на това основание, поддържано и в предходното производство. СПН обхваща заявеното в предходното производство основание. Затова, отричайки правото на собственост на ответника, дори при позитивен за тях изход на делото, не биха могли да претендират право на собственост, тъй като това е отречено с предходното решение по чл.108 ЗС.

Затова правилно съдът е приел, че ищците не разполагат с правен интерес от воденето на това дело и е върнал исковата молба, прекратявайки производството.

При съвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

По втората частна жалба против определението за присъждане не разноски:

Тази частна жалба всъщност има характер на молба по чл.248 ГПК и компетентен да се произнесе по нея е СГС.

Според разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.