Определение № 928 от 29.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. София, 29.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102259 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра, чрез адв. В. М., срещу решение № 65/05.04.2023 г. по в.гр.дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 738/19.12.2022 г. по гр. дело № 1488/2022 г. по описа на РС – Силистра, с което е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Я. и е отменена заповед № 32/30.09.2022 г. на управителя на „В и К” Силистра, с която й е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото правоотношение помежду им, възстановена е ищцата на заеманата длъжност преди уволнението „организатор инкасо” в Технически район Д. към „В и К”Силистра и е осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ сумата 3296.66 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост изводите на Окръжен съд-Силистра – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. трето ГПК.

В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения, че Заповед № 65/30.09.2022 г. е издадена от управителя на „ВиК“ ООД, Силистра, т.е. от органа на работодателя, формиращ и изявяващ волята на търговското дружество.

Посочено е, че като властническо волеизявление отговаря на 1 компетентността, уредена в чл. 192, ал. 1 КТ. Изложени са твърдения, че е спазено и изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Сочи се, че работодателят е поискал от ищцата писмени обяснения за начина, по който тя е изпълнила трудовите си задължения относно отчитането на употребената от „Бревис“ ООД питейна вода в периода преди откриване на партидата на търговеца, т.е. преди 25.08.2022 г. Писмените обяснения са предадени от ищцата и с това е изпълнена предпоставката за налагане на дисциплинарно наказание по случая. Изложени са съображения, че атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 195, ал. 1 КТ писмена форма, заповедта е мотивирана. При това положение се сочи, че спорът е концентриран върху въпроса има ли или няма нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от ищцата, за което нарушение работодателят й може да наложи наказание по вид „дисциплинарно уволнение“. Изложени са съображения, че становището на ръководителя на „ВиК“ ООД е, че ищцата е нарушила своите служебни задължения, че нарушението е елемент от системното й отклонение при осъществяване на трудовата й функция, че то е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и поради тази причина счита, че е достатъчна предпоставка за издаване на атакуваната от ищцата заповед. Посочено е, че бездействието на ищцата е установено по безспорен начин, но се твърди, че проблемът е в това, че правораздавателните органи не го възприемат като неизпълнение на трудовоправните й задължения. Сочи се, че предпоставка за този извод на съда е т.нар. „трудова характеристика“ на Д. Г. Я., в която не се съдържат конкретни задължения на ищцата за действия в случай на присъединяване към водопроводната мрежа на нов абонат. Посочено е още, че на пръв поглед ищцата не е допуснала неизпълнение, но бездействието й е решаваща причина търговското дружество да търпи щети от несвоевременното отчитане на консумацията на питейна вода от „Бревис“ ООД. Твърди се, че при така описаната ситуация работодателят не може да запази доверието си към своя служител в рамките на отношение, създадено с оглед личността на предоставящия трудовата си сила.

Ответникът по касационната жалба – Д. Г. Я., чрез пълномощника си адв. И. Р. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра, а по същество поддържа неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски. Представен е договор за процесуална защита и съдействие, съгласно който Д. Г. Я. е платила в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. в размер на 936 лв.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно и е установено от представения по делото трудов 2 договор, че страните са били в трудово правоотношение от 08.03.2004 г., като съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор ищцата е изпълнявала длъжността "организатор инкасо" в Технически район Д.

На 30.09.2022 г. работодателят е издал заповед № 32, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, ощетяване на граждани и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е посочено, че в периода от месец януари до месец август 2022 г., независимо че била подсещана многократно от г-жа З. Х. - отчетник измервателни уреди, че водомерът на "Бревис" ООД е присъединен към водопреносната мрежа на В и К ООД - Силистра още през месец декември 2021 г., но няма открита партида, ищцата умишлено не е откривала партида, като по тази причина данните за изразходваната вода не са отчитани и едва осем месеца по-късно на 25.08.2022 г., е открита партида, които й действия работодателят определя като неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, злоупотреба с доверието на работодателя, ощетяване на граждани и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Извършените нарушения са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 КТ.

Въззивният съд е приел за правилна преценката на първоинстанционния съд, че правната квалификация, под която работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на своя служител, не съответства на вменените на ищцата провинения, преценени в светлината на твърденията на органа на дисциплинарна власт, съдържащи се в заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че злоупотребата с доверието на работодателя предполага преднамерено поведение на виновния работник или служител, насочено към извличане на имотна облага или увреждане интересите на работодателя посредством използването на неговото доверие.

Посочено е, че такива доказателства нито са ангажирани, нито могат да се предположат въз основа на твърденията на ответника. Посочените в заповедта провинения на ищцата не предпоставят умисъл при бездействие за откриване на партида, като твърденията на работодателя не включват и обвинение, че нарушението е извършено от нея с цел да се облагодетелства имуществено или да причини на работодателя си имуществени вреди. Прието е, че неизпълнението на възложената работа също не е мотивирано от наказващия орган, а още по-малко ощетяването на граждани или извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Прието е още, че единственото твърдение на работодателя, намерило израз в мотивите на атакуваната заповед, е бездействието на служителката да отрие партида на "Бревис" ООД, като не е посочено кога и какви точно действия е била длъжна да извърши и по какъв начин се вменяват в нейните трудови задължения, но не са 3 извършени от нейна страна. В заповед № 32 е посочено "неизпълнение на трудовите задължения по т. 4, т. 6, т. 10 от длъжностната й характеристика", като т. 4 и т. 10 по никакъв начин не се съотнасят към описаното в заповедта, а що се касае до т. 6 - "следи и изисква от консуматорите своевременно регистриране на новите инсталации, узаконяването им с разрешителни и сключване на договори за водопотребление и отпадни води, както и изисква своевременно актуализиране на партидите и сключените договори", то в с.з. на 12.12.22 г. процесуалният представител на работодателя уточнил, че обектът на "Бревис" е бил присъединен към мрежата през ноември 2021 г. като още през м.декември е следвало да бъде открита партида и сключен договор и в тази връзка служителката не е извършила вменения й като задължение контрол, изразяващ се в това да уведоми евентуално управителя на дружеството с рапорт или докладна записка за спорния въпрос. Според съда остава открит въпросът дали към този момент действително обектът е бил присъединен към водопроводната мрежа и било ли е известно това обстоятелство на ищцата към същия момент. Прието е, че в тежест на дисциплинарния орган е да установи това, а то не е установено по делото.

Приел е, че от разпита на свидетелите пред двете съдебни инстанции не би могъл да се направи положителен извод за тези обстоятелства. Служителката твърди, че не знае кой и кога е поставил водомера, но е бил длъжен първо да поиска документи за откриване на партида и сключване на договор.

Съдът е приел, че в глава Осма от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" - гр. Силистра, реда за откриване, промяна и закриване на партида е разписан начинът и действията, които следва да се предприемат за откриване на нова партида. Съгласно чл. 59, ал. 2 ОУ, партидата се открива след подадено заявление от съответното физическо или юридическо лице, а според ал. 6 на същата разпоредба, ВиК операторът стартира процедура за служебно откриване на партида при въвеждане в експлоатация на нова сграда.

Прието е, че в случая не става ясно дали наказанието е наложено за съществуващ обект или за нова сграда, но и в двата случая липсват доказателства за извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Според съда в случай че се касае за съществуващ обект, безспорно при подадено от "Бревис" ООД заявление на 25.08.2022 г., не може да се вмени във вина на служителката обстоятелството, че в периода м.януари м.август 2022 г. не е открила партида на същото. В случай че се касае за нова сграда, то видно от представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17, същото е издадено на 30.08.2022 г. Посочено е, че няма спор, а и от представените доказателства е видно, че договорът е сключен и партидата е открита в деня на подаване на заявлението. Приел е, че данни за ощетяване на работодателя също липсват по делото, предвид обстоятелството, че отчетените количества вода са заплатени. Липсват и данни за нарушения, касаещи ощетяване на граждани, а и такива изрично не се сочат от работодателя в атакуваната заповед. Не се сочат и мотиви относно 4 посочените "други тежки нарушения на трудовата дисциплина". Липсват и доказателства, установяващи ищцата със свои действия да е навредила на доброто име на работодателя, или такива да са довели пряко или косвено до финансови загуби за него. Въззивният съд е счел, че поради така изложеното първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че не е осъществен съставът на тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 КТ.

Изрично е посочено, че ангажираните свидетелски показания пред въззивната инстанция не променят горните изводи, че по делото липсват доказателства, установяващи ищцата да е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Допълнено е още, че разпитаният пред ОС-Силистра свидетел П. Б. - технически ръководител във ВиК, район Д., както и пряк ръководител на Д. Я., заявява, че не е бил уведомен от последната, че фирма "Бревис" не си е открила партида и не е сключила договор с ВиК, а през м. януари 2022 г. е бил уведомен за това от З. Х. "отчетник измервателни уреди" и отговаряща за района, че клиентът, който реално е присъединен към водопроводната мрежа, си иска фактурата за заплащане за изразходеното водно количество. Заявява, че Д. Я., като длъжностно лице и като организатор инкасо, е задължена по Наредба № 4 към Закона за присъединяването, да сключи предварителен договор за присъединяване и след сключване на такъв договор да се направи монтаж на водомерен възел, за което се издава протокол за монтиран водомерен възел.