Решение № 709 от 24.11.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Разград, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330101490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Н. С. Х., с която е предявен иск срещу П. Й. С. за заплащане на сумата 15 000лв. обезщетение за за претърпените от мен неимуществени вреди - болки и страдания, изразяваща се в счупване на тялото на дясна лакетна кост, довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок повече от един месец, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането — 11.05.2023г. до окончателното й заплащане. Сочи, че с влязло в сила определение 90/02.08.2023г. по НОХД №437/2023г. РРС одобрил Споразумение между РРП и ответника с което е бил признат за виновен в това, че на 11.05.2023г. в землището на с. Т., област Разград е причинил на ищеца по настоящото дело средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на дясна лакетна кост, довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК; че повече от месец имал нужда от постоянни грижи, включително и в ежедневието си като обличане, бръснене, хранене; че дълго време сънувал кошмари във връзка със самото нападение от страна на ответника; отбягвал да излиза навън, странял от хората от страх някой пак да не го нападне.

Твърди, че преди нараняването осигурявал основната издръжка на семейството си, а след като получил нараняванията, загубил работата си като пастир в село Т., че още не е в състояние да започне нова работа, тъй като не може да натоварва ръката си; че продължава да усеща болки и понастоящем, което налага да ползва обезболяващи и все още са ограничени движенията му и не може да извършва тежка физическа работа, а при промяна на времето изпитва силни и непоносими болки.

В о.с.з. ищецът заявява, че само временно е загубил работата си в резултат на инцидента.

1

Ответникът счита иска за допустим, но частично неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е загубил работата си като пастир. Твърди, че е отсъствал само едно денонощие, след което отново работел. Също така оспорва твърденията за нужда от постоянни грижи, за притеснения да излиза навън, както и тези за болки към датата на депозиране на исковата молба, както и при промяна на времето. Предлага сключване на спогодба за сумата 1500 лв.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Със споразумение, одобрено по НОХД № 437/2023г. по описа на Районен съд-гр.Разград с определение, влязло в сила на 28.06.2023 г. ответникът по настоящото дело П. Й. С. се е признал за виновен в това, че На 02.08.2023г. в землището на с. Т., обл. Разград е причинил средна телесна повреда на Н. С.

Х. от с. Р., обл. Разград, изразяваща се в счупване на тялото на дясна лакетна кост, довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за срок повече от един месец, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК и е приел за това престъпление да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК – 10 месеца „„ПРОБАЦИЯ“.

Според назначената по делото съдебно медицинска експертиза от медицинската документация е видно, че ищецът Н. С. Х. е получил в резултат на инцидента от 02.08.2023г: счупване на тялото на дясна лакетна кост /рентгенологични и клинични данни - ИЗ №3820/2023г. на ООТ при МБАЛРазград/ и кръвонасядане по външностранична повърхност на дясна подбедрица. По своята медико-биологична характеристика счупването на дясна лакътна кост обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок повече от един месец, а кръвонасядането - болка и страдание. Такъв вид фрактура се получава: при падане върху лакътната плоскост на предмишницата или от пряк удар с твърд тъп предмет при защита /т. нар. „защитни фрактури”/ когато ръката е позиционирана в предно анатомично положение - вдигната за предпазване. Според заключението ако оздравителният процес протече обичайно, срока за имобилизация е 8- 9 седмици, а трудоспособността се възстановява след 10-12седмици. В отговор на конкретен въпрос в.л. е записало, че всяко едно от установените увреждания се дължи на самостоятелно въздействие, като най-силно то е било върху лакетната плоскост на дясна предмишница; че към момента на получаване на травмата на дясна предмишница и в ранния посттравматичен период болките и страданията са били във високата скала, като във времето постепенно са започнали да намаляват; че получената фрактура ще има трайни последици върху качеството на живот на пострадалия - болки и неудобства при физическо натоварване, промяна във времето, намалена чувствителност в зоната на интервенция на прилежащия лъкътен нерв, неизбежно ограничение в свободното движение на лакътна и гривнени стави намалена мускулна сила за десен горен крайник и не се очаква абсолютно възстановяване. Според заключението при такъв вид травма с налагане на гипсова имобилизация и ограничаване на движенията, в ранния посттравматичен период е нормално пострадалият да има нужда от постоянни грижи в дейностите от ежедневния живот, особено ако активната ръка е дясната, като тези грижи се редуцират с течение на времето — до възстановяване на основната двигателна активност.

Във връзка с твърденията на ищцата за претърпени от нея неимуществени 2 вреди са разпитани свидетелите С. Р., Х. Д. Х., М. Е. С. и П. Н. Г.. Първият свидетел е работодател на ищеца, той пръв е оказал помощ на същия и го закарал в Центъра за смешна помощ в гр.Разград. Според показанията му Н.

Х. плачел и се оплаквал, че го боли ръката и крака, а в болницата установили, че ръката му е счупена. Непосредствено след инцидента, според този свидетел ищецът продължил да ходи на работа, но в продължение на 20 дни не бил в състояние да работи, тези дни оформили като отпуск, а и след това не можел да работи пълноценно и често отсъствал от работа до момента, в който му махнали гипса. Според същия свидетел ищецът все още не се е възстановил на сто процента, не може да изпълнява чест от трудовите си задължения , а след като работи една седмица, се нуждае от почивка. Не може да направи сравнение с времето преди инцидента, т.к. към оня момент ищецът бил работил само няколко дни. Последният не е представял болнични листи на своя работодател. Когато ходел на работа, сам си сменял дрехите.

Свид.Х., съпруга на ищеца, е видяла последния за пръв път след инцидента, когато работодателят го докарал от болницата. Според показанията й Н. Х. бил с гипсирана ръка и с надут крак, трудно вървял, не можел сам да се облича и обува, което му създавало проблеми дори и при ползване на тоалетна, оплаквал се и от болки, поради което вземал аналгин и парацетамол. Свидетелката му помагала в ежедневните дейности, вкл. и при бръснене в продължение на 20 дена. Според нея ищецът не спял добре и бълнувал в първите дни след инцидента. Към настоящия момент продължала да се оплаква от болки в лакътя на ръката и в крака при промяна на времето.

Дълго време след инцидента свидетелката трябвало да върши по-тежката работа в домакинството поради състоянието на ищеца.

Свид.С., кмет на с.Т. е продължила да вижда ищеца в селото – да пасе животните на свид. Р. и след инцидента. Известно й е, че докато работи, ищецът нощува във фермата. И на свид.Г. му направило впечатление, че ищецът е отсъствал известен период след инцидента, за който не може да каже колко продължителен е бил. След това го виждал с превръзка. Според показанията му към настоящия момент ищецът пасе стадото кози, които са над 100.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е частично основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по реда на глава 29-та от НК по НОХД №437/2023 г. на РС - Разград, което е задължително за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност виновността на дееца. В случая се касае за причиняване на средна телесна повреда, което предполага като последица неимуществени вреди – болки и страдания.

Освен това по настоящото дело е установено, че със същото деяние ответникът е причинил на ищеца и лека телесна повреда на крака на ищеца.

Конкретният размер на обезщетението за тези неимуществените вреди – болки и страдания, съдът следва да определи по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД. Като взе характера и тежестта на увреждането /средна телесна 3 повреда на ръката и лека такава на крака/, интензивността /по-силна в началото и постепенно намаляваща/ и продължителността на претърпените болки и страдания /с болки и неудобства при физическо натоварване и при промяна на времето и към настоящия момент/, затрудненията в придвижването и обслужването, до които последните са довели в продължение на няколко месеца, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца, вида на проведеното лечение и терапия /с продължителна имобилизация/ и претърпените болки, както и това, че двигателният дефицит и болките и неудобството, макар и спорадично ще продължават и за в бъдеще, без прогноза за пълно възстановяване, и като съобрази страховите представи в първите дни след инцидента, за които говори съпругата на ищеца, Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди се явява основателен в размер от 12 000 лв.

В останалата част до първоначално предявения размер от 15 000 лв. съдът счита иска за неоснователен и недоказан, т.к. по делото не бяха доказани физически травми и психически страдания, които да обусловят искане, респ. плащане на обезщетение в този размер. Освен това по делото не бе доказано и твърдението на ищеца за загубване на работата, а се установи, че същият е бил в отпуск, т.к. не е представил болничен, на какъвто е имал право, след като работи по трудово правоотношение.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника част от направените разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 1600 лв.

Съответно на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 100 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - Разград държавна такса в размер на 4% върху уважената част на иска, но не по-малко от 50 лв,. т.е. в случая дължимата сума е 480 лв, както и направените по делото разноски за експертиза от бюджета на съда в размер на 400 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН ********** от с.Т., общ.Разград, ул.“***** ДА ЗАПЛАТИ Н. С. Х., ЕГН ********** от с.Р., със съдебен адрес гр. Разград, ул.“****** сумата 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 11.05.2023 г. ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 15000 лв.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на осн. чл.127, ал.3 от ГПК в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото съдебно решение, да посочи сметка, по която длъжникът може да изпълни доброволно задължението.

ОСЪЖДА П. Й. С., ЕГН ********** от с.Т., общ.Разград, ул.“***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Разград сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ държавна такса и 400 лв. /четиристотин лева/ за направените по делото разноски.