Решение № 297 от 24.09.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Карлово, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320100749 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК:

**************, със седалище и адрес управление – гр. С., бул. Б. **, бл. ***, вх. **, със законни представители: С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч. – управители, чрез пълномощника – юрисконсулт Г. С. - К. против Л. С. С., ЕГН:

**********, с адрес: гр. К., обл. П., ул. „Г. К.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.2022 г. Л. С. С. подал до „П.

К. Б.” ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит П. К.Стандарт със зададени параметри. Същият получил разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Той писмено декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П. К.Б. ЕООД. Получил и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. С част от сумите по договора било поискано да бъде извършено рефинансиране по други договори, които клиентът бил сключил с „К. К. ЕАД“ и с „* ф. ЕООД“, а именно: 1070.00 лева за рефинансиране към „К. К.“ ЕАД и 1000.00 лева за рефинансиране към „* ф.

1

ЕООД“.

След като ищцовото дружество одобрило отпускането на заем съгласно исканите параметри, на 31.05.2022 г. с ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 40009837256, по който „П. К. Б..“ ЕООД изпълнило точно и в срок задължението си да извърши поисканите рефинансирания. Останалата част от сумата по договора, след извършените рефинансирания в размер на 1430.00 лева били преведени на 01.06.2022 г. по посочена от ответника банкова сметка с IBAN: **********************.

Договор №40009837256 бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 3500.00 лева; срок на кредита – 30 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 188.32 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема – 5-то число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР) – 48.97%; годишен лихвен процент – 41.00 %; лихвен процент на ден – 0.11 %; общо дължима сума по кредита: 5649.49 лева.

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400.00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 2625.00 лева; размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 134.17 лева.

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга било, както следва: общо задължение – 9674.49 лева; общ размер на месечна вноска по договора – 322.49 лева; дата на погасяване – 5-ти ден от месеца.

Твърди се, че общият размер на договорното възнаграждение по кредита бил предварително определен в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Неизплатеното падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер 2149.49 лева, дължимо за периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023 г. – дата на предсрочната изискуемост.

Ответникът не изпълнил задължението, което бил поел по договора.

Не направил нито една погасителна вноска и изпаднал в забава. След прекратяване на договора, размерът на задълженията ставал предсрочно 2 изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 28.06.2023 г. Това следвало да се има предвид, тъй като страните уговорили задължението да бъде изплатено на равни месечни вноски – 30 на брой, а в приложените към исковата молба документи сбила описана 1 вноска, обединяваща непогасеното задължение по погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост на 28.06.2023 г. Поради това и периодът за който се претендира договорно възнаграждение бил определен като 05.07.2022 г. – 28.06.2023 г.

Освен длъжимите главница и договорно възнаграждение, следвало да бъде присъдена и законна лихва върху тях в размер на 496.35 лева, дължима 28.06.2023 г. – датата на предсрочна изискуемост, до 27.02.2024г.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2017г.: „По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането“.

Следвало да се има предвид, че ищцовото дружество и ответникът Л.

С. С. били страни по гр. дело № 355/2023 г. по описа на Р. с. - гр. К., по което било постановено Решение № 180/15.06.2023 г. С него съдът прогласил за нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 1-во и предл. 2-ро от ЗЗД клаузите на процесния договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022 г., предвиждащи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие на чл.10, ал.2 и чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит и чл.143, ал.1 от Закона за защита на потребителите, както и заобикаляне на чл.19, ал.4 и ал.5 от Закона за потребителския кредит. Поради това, за кредитора възникнал правен интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора.

Договорът бил прекратен в хода на съдебните действия, за което и ответникът бил уведомен в предходното дело.

3

В случай, че настоящият съд приеме, че предсрочната изискуемост по договора не е надлежно обявена на ответника, ищецът допълнително посочва, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план изтича на 05.12.2024 г., след което настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Това било така, тъй като „предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК“ – Решение № 152 от 22.01.2020 г. по т. д. № 3131/2018 г. на ВКС, 2-ро ТО.

Съгласно цитираното решение, предсрочната изискуемост не можела да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не можело да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че предсрочната изискуемост по процесния договор не е надлежно обявена на ответника, ищецът моли да му бъде присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания. В тази насока били Решение № 7/19.05.2017г., по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о.; Решение № 162/11.01.2019г. по гр. дело № 4925/2018г. по описа на PC В.; Решение № 136/11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на PC В.; Решение № 2099/27.12.2018г. по гр. дело № 4976/2018г. по описа на PC Р.; Решение № 2097/27.11.2018г. по гр. дело № 5352/2018г. по описа на PC Р.; Решение № VI14 по гр. дело № 1556/2018г. по описа на ОС Бургас; Решение № 15/09.05.2017г. по гр. дело № 60034/2016г. на ВКС, I т.о.; Решение № 180 от 31.07.2017г по т.д. 1357/16г.; Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. № 851/16г. на ВКС, I т.о.; Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на ВКС, I т.о.;

Решение № 273/24.01.2019г. по гр. дело № 4370/2018г. по описа на PC В.;

Решение № 213/17.01.2019г. по гр. дело № 5316/2018г. по описа на PC В.;

4

Решение № 136/ 11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на PC В.;

Решение № 222/22.02.2019г. по гр. дело № 4425/2018г. по описа на PC С. и др.

Поради неизпълнение на задълженията по сключения договор, ищцовото дружество подало срещу ответника заявление по чл.410 ГПК за заплащане на дължими към този момент суми в общ размер на 6145.84 лева.

По образуваното ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС К. била издадена Заповед по чл.410 ГПК, срещу която в срок било подадено възражение от длъжника. Ето защо и във връзка с дадени от съда указания, за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„П. К. Б. “ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. №367/2024 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а именно:

- 3500 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40009837256 от 31.05.2022 г.;

- 2149.49 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.07.2022 г. до 28.06.2023 г.

- 500 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 28.06.2023г.;

- 496.35 лева – законна лихва, дължима от 28.06.2023 г. – дата на предсрочната изискуемост, до 27.02.2024г.,

- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното плащане.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, представлявана от адв.Д. М., оспорва иска.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез допълнителни услуги не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, като чрез включването на възнаграждението, предвидено по допълнителни услуги към ГПР и ГЛП, то действителните такива щели да 5 нараснат двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Несъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, точка 1 от ЗПК „„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.