Решение № 167 от 26.10.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Свищов, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20214150100833 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /преди „ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ гр. София, чрез пълномощника адв. В. Г. от САК твърди, че между дружеството и ответника били сключени следните договори:

Договор за мобилни услуги от 14.06.2016г., изменен с допълнително споразумение от 05.04.2018г., съгласно който абонатът бил избрал да ползва Тарифен план Тотал 24,99 с допълнителни 5000 МВ, като бил договорен краен срок на действие 05.04.2020г..; договор за мобилни услуги от 06.01.2017г. с избран абонаментен план Нонстоп 30,99 с неограничени националин минути, със срок на действие до 06.01.2019г.. и Договор за мобилни услуги от 10.04.2018г.. с избран абонаментен план Тотал 10,99 лева, с уговорен краен срок на действие до 10.04.2020г… Заявява, че абонатът сключил с дружеството и Договор за лизинг от същата дата – 10.04.2018г.. , по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство Xiaomi Redmi 5 32GB DualBlack за период 23 месеца срещу заплащане на 1 месечна лизингова вноска в размер на 13,69 лева, съгласно уговорен погасителен план по договора, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 13,69 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1 ал. 2 от договора за лизинг/. Твърди, че въз основа на договора, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги ,като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната № *******. Сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при пролзване на услуги чрез индивидиуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.

При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора била уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издадена фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Заявява, че за потребените от ответника услуги за периода 18.05.2018г. до 17.08.2018г. дружеството издало следните фактури: фактура № 7274118904/18.06.2018г.. за период на потребление 18.05.2018г.. до 17.06.2018г.. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 88,52 лева, като към фактурата било приложено извлечение за потреблението, платима в срок 03.07.2018г.; фактура № **********/18.07.2018г.. за отчетен период на потребление 18.06.2018г.. – 17.07.2018г.. с начислена сума за периода за месечни абонаменти в размер на 112,91 лева, с приложено извлечение за потреблението, платима в срок

02.08.2018г. и фактура

№

7276799980/18.08.2018г.. за период на потребление 18.07.2018г.. – 17.08.2018г.. с начислена за периода сума месечни абонаменти в размер на 74,65 лева, платима в срок 02.09.2018г.., с приложено извлечение за потреблението . Твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 276,08 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – май, юни и юли 2018 година. Незпълнението на абоната на задължението да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 276,08 лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.

11 от процесните договори за услуги, като във връзка с чл. 75 вр. чл. 19б . в от ОУ на мобилния оператор, дружеството прекратило едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на 2 предоставяните услуги, на основание т. 12 ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство, били обявени за предсрочно изискуеми. При сключване на договорите била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 18то число на месеца, така падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги. Сочи, че поради неизпълнението на задължението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочно прекратяване по негова вина на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски дължими от месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер , съгласно уговорения погасителен план – за мобилното устройство се дължала цената 246,42 лева, представляваща 17 броя незаплатени лизингови вноски, за периода м.

10.2018г. до м. 3.2020г.., съгласно уговорен погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 13,69 лева.

Твърди, че ответникът като абонат на общестената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор се е съгласил и е приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Неплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответика. Съгласно чл. 27 от Общите условия ,плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата ,но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Посочва, че заповедта за изпълнение по ч.гр.дело № 592/2020г. на РС Свищов била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което им било указано да предявят установителен иск за вземането си. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 276,08 лева– незаплатени месечни абонаментни такси за потребените мобилни услуги, за които са издадени фактури за периода 18.05.2018г. до 17.08.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за зипълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, 246,42 лева – вземане по договор за лизинг 3 от дата 10.04.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за мобилно устройство, дължими за периода м. 10.2018г. до м. 03.2020г.., плюс допълнителната сума в размер на 13,69 лева по чл. 1 ал. 2 ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.

410 от ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат уважени, като се присъдят направените разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът И. М. Х., в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор чрез назначения й на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител. В съдебно заседание назначения й особен представител взема становище за основателност на иска. В хода на устните състезания процесуалният й представител взема становище да бъде уважен иска, като основателен и доказан, в случай, че не бъде уважено възражението за давност, направено в хода на устните състезания, на вземанията по издадените фактури от 18.06.2018г., 18.07.2018г., 18.08.2018г., за които тригодишната давност е изтекла.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 592/2022г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД/сега Йеттел България/ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 393/01.07.2020г. в полза на ищеца за сумата 276,08 лева – главница-неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги , 246,42 лева – неплатени лизингови вноски. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 205,00 лева, от които 25,00 лева – ДТ и 180,00лева – адвокатско 4 възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане на абонаментни такси по договорени абонаменти и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг по изброени фактури. Заповедта за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от 13.09.2021г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение за главница, лизингови вноски.

Установи се от договор за мобилни услуги от 14.06.2016г., сключен между Теленор България ЕАД и ответницата, че същият е за предоставяне на мобилни телефонни услуги с предпочетен номер, при абонаментен план Нонстоп 30,99 с неограничени национални минути, при месечен абонамент 30,99 лева на месец, дата на издаване на фактура – 18-ти всеки месец, срок на договора – 24 месеца, като са приложени заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от същата дата , заявление за смяна на собственост и заявление за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, както и ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 14.06.2016г.. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 05.04.2018г.. , абонатът избрал да ползва абонаментен план Тотал 24,99 с допълнителни 5000 МВ, като е уговорен краен срок на договора – 05.04.2020г., като е приложена ценова листа за абонаментни планове за частни лица и корпоративни клиенти от 05.04.2018г..

Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от 06.01.2017 г. същият е сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ и ответника за предоставяне на мобилни телефонни услуги за мобилен номер ********, при абонаментен план 30,99 с неограничени нац. Мин, при 30,99 лева на месец, при дата на издаване на фактура – на 18-ти всеки месец, за срок до 06.01.2019 г. .

Като приложение към договора е ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 06.01.2007г..

Видно от договор за мобилни услуги от 10.04.2018г. , същият е сключен между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни телефонни услуги за мобилен номер **********, при абонаментен план Тотал 10,99 , при 10,99 лева на месец , дата на издаване на фактура – на 5

18-ти всеки месец, за срок до 10.04.2020г., като е приложена и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 10.04.2018г..

На същата дата същите страни сключили и приложения Договор за лизинг, съгласно който на ответницата било предоставено за ползване мобилно устройство Xiaomi Redmi 5 32GB DualBlack за период 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 13,69 лева, съгласно уговорен погасителен план по договора, както и с правото на абоната след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 13,69 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1 ал. 2 от договора за лизинг/. Отразено е, че неразделна част от договора е запис на заповед, издадена за сумата 314,87 лева. Издадена от ответницата на 14.04.2018г. запис на заповед в за сумата 314,87 лева, платима на Теленор България, предявена за плащане на същата дата. Приложени по делото са и Общи условия на договор за лизинг за редоставяне на преносим компютър , телефонен апарат или друго устройство, в който са уредени права и задължения на лизингодателя и лизингополучателя, цена и начин на плащане, разваляне на договора, предсрочна изискуемост и принудително изпълнение .