Определение № 598 от 09.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Благоевград, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500206 по описа за 2026 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба с вх. № 22770/25.09.2025 г., подадена от Т. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. А. Д., срещу Решение № 575 от 09.07.2025 г. по гр. д. № 2465/2023 г. на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт:

1/ е признато за установено, по отношение на Т. Г. К. и А. А. К., ЕГН **********, че Д. А. Ч., ЕГН **********, е собственик, на основание договор за покупко-продажба от 19.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус К. М., на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на ИД на АК гр. София, последно изменение със Заповед № КД-1401-20/09.01.2014 г. на Началника на СГКК- Благоевград, с адрес на поземления имот Благоевград, кв. „Освобождение“, с площ на имота от 500 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 5099-В, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, и ***, като Т. Г. К. и А. А. К. са осъдени да предадат на Д. А. Ч. владението върху 59 кв.м. от него, разположени в югоизточната част на посочения имот, която реална част е тонирана в син цвят и онагледена на скицата на л.164 от гр. д. № 2465/2023 г. на РС Благоевград към заключението на вещото лице * И. В.-Ч., представляваща неразделна част от първоинстанционното решение.

2/ е признато за установено, по отношение на Т. Г. К. и А. А. К., че Д. А. Ч. е собственик е собственик, на основание договор за покупко-продажба от 19.04.2018 г., обективиран в нотариален акт № *** г. на нотариус К. М., на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на Благоевград, одобрени със Заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на ИД на АК -гр.София, последно изменение със Заповед № КД-14-01-20/09.01.2014 г. на Началника на СГККБлагоевград, с адрес на поземления имот Благоевград, кв. „Освобождение“, с площ на имота от 60 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 5099Г“1“, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, 1

***, и ***, като Т. Г. К. и А. А. К. са осъдени да предадат на Д.

А. Ч. владението върху 34 кв.м. от него, разположени в югоизточната част на посочения имот, която реална част е тонирана в жълт цвят и онагледена на скицата на л.164 от гр. д. № 2465/2023 г. на РС Благоевград към заключението на вещото лице * И. В.-Ч., представляваща неразделна част от първоинстанционното решение.

3/ ответниците Т. Г. К. и А. А. К. са осъдени на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплатят на ищеца Д. А. Ч. сумата от 690 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на спорните реални части от имотите за периода от 01.05.2019 г. до 01.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2023 г. до погасяването, като районният съд е отхвърлил частичния иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 6000 лв. /частично от общата сума от 39 504 лв./.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като: на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Т. Г. К. и А. А. К. да заплатят на Д. А. Ч. сумата от 3054,13 лв., представляваща общ размер на дължимите разноски в първоинстанционното производство; на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил Д. А. Ч. да заплати на Т. Г. К. разноски в производството в размер на 1203,60 лв. и на А. А. К. разноски в производството в размер на 756,68 лв.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателката счита, че районният съд не е взел предвид възраженията й относно правото на собственост на праводателя на ищеца – Л. К. Л.. Намира, че документите по делото не удостоверяват идентичност на името на наследодателя на Л. Л. с оглед на оспорването на удостоверението за идентичност на лице с различни имена с изх. № 167/11.12.2024 г. Затова поддържа, че не е налице валиден и законосъобразен акт на ОСЗ за реституция. Счита, че съдът не е отчел оспореното обстоятелството, че в удостоверение от 15.08.1977 г. за отказ от наследство е посочено, че същото касае лицето Г. К. П., който се е отказал от наследството на покойния му наследодател К. Т. П.. Изразява становище, че липсват доказателства по делото братът на Л. Л. – Г. К. Г. да се е отказал от наследството на баща си К. Т. П.. Сочи, че съгласно решение № 855 от 06.03.2006 г. по гр. д. № 1017/2005 г. на РС Благоевград, на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на К. Т. П. и П. Т. П. да поискат възстановяването на правото им на собственост върху два имота в местността „Сапунджи дере“. Жалбоподателката счита, че в производството не е установено, че ищецът е собственик, тъй като реституционното производство не е приключило със законосъобразен акт. Навежда доводи, че за да се възстанови собствеността по ЗВСОНИ е необходимо собствениците да не са били обезщетени. Намира за недоказано обстоятелството, че праводателката на ищеца е възстановила полученото от нея обезщетение. Счита, че неправилно районният съд е приел, че праводателката на ищеца е придобила собствеността на основание реституция и наследствено правоприемство. Поддържа, че неправилно съдът не е отчел, че ищецът е сключил сделка с лице, което не е било собственик на имотите. Оспорва изводите на съда, че решение № 2870 от 10.12.2013 г. на ОСЗ Благоевград за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Благоевград не страда от порок, обуславящ неговата нищожност. Счита, че в случая се прилага чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ с оглед на повторно възстановяване на собствеността. Счита, че реституционното производство е приключило с решение № 1783 от 24.09.2009 г. на ОЗС Благоевград за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. Благоевград. Оспорва извода на съда, че това е само предварително решение, с което само се признава правото на реституция върху имота. Твърди, че то е издадено въз основа на 2 решение № 855 от 06.03.2006 г. по гр. д. № 1017/2005 г. на РС Благоевград.

Позовава се на решение № 428 от 09.07.2025 г. по к. гр. д. № 1944/2023 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС. Навежда доводи, че реституционната процедура е приключила с решение от 24.09.2009 г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.

Благоевград и че от този момент е започнала да тече давност. Поддържа, че по делото не се доказват обстоятелства относно смущаване на владението на ответниците и на техния наследодател, нито относно оспорване на владението им.

Счита, че съдът не е обсъдил удостоверение с изх. № 257 от 27.08.1978 г. на Градски общински народен съвет Благоевград. Поддържа, че неправилно съдът не е разгледал възражението, че ползването на процесните реални части е осъществено въз основа на придобиването им от Благоевградския общински народен съвет с акт от 1969 г. и с предоставеното право на строеж със заповед от 11.08.1976 г. Намира за доказано направеното в отговора на исковата молба възражение за придобивна давност, както и че ответниците са собственици на спорните реални части. Счита, че владението на праводателя на ответниците е добросъвестно, понеже с решение от 1969 г. на Благоевградския общински народен съвет му е било предоставяне ползването на реалните части, като с договор от 07.10.1976 г. му било отстъпено правото на строеж срещу заплащане на посочена в т. 2 от договора сума. Навежда, че съдът не е разгледал хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Счита, че съдът не е обсъдил надлежно писмо изх. № 1828 от 14.IV.1970 г. на Общински народен съвет – Благоевград. Излага доводи, че районният съд не е изследвал дали претендираните от страните права се отнасят за един и същ обект.

Счита, че не е доказана идентичността на възстановения в полза на праводателя на ищеца имот с процесните. Навежда доводи за необоснованост на първоинстанционното решение. Излага съображения за неправилност на доклада по делото. Счита, че неправилно районният съд е уважил частичния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 690 лв. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба от Д. А. Ч., подаден чрез адв. Д. Д., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемият счита, че доводите в нея противоречат на доказателствата по делото, не зачитат силата на пресъдено нещо на съдебните решения по реституция, почиват на неправилно тълкуване на закона, не разграничават различните реституционни режими и представляват опит за въвеждането на възражения, които не са били направени с отговора на исковата молба. Навежда доводи за правилност на първоинстанционното решение. Счита, че писмените доказателства установяват, че имената Г. К. Г. и Г. К. П. се отнасят до едно и също лице. Намира, че отказът му от наследство е бил съобразен от оценителната комисия. Изразява становище, че отказът от наследство на един от наследниците не се влияе над това дали Л. Л. има качеството на наследник. Оспорва доводът на жалбоподателя, че не е доказано, че отказът от наследство е извършен от брата на Л. Л., намира го за правноирелевантно и че не засяга валидността на решението на ОСЗ, нито законосъобразността на проведената реституция. Оспорва доводите, че реституционната процедура не е приключила със законосъобразен акт, понеже праводателката на ищеца е била получила обезщетение за отчуждения имот, което не е била възстановила. Твърди, че от приложението към протокола на оценителната комисия по чл. 265, ал. 4 ППЗТСУ и от Заповед № 525/06.11.1979 г. на ГНС – Благоевград, се установява, че в регулация е бил включен и отчужден по ЗТСУ само част бившия земеделски имот на Л. К. Л., първоначално около 930 кв. м., а впоследствие и допълнителна част, предназначена за изграждане на улица.

Поддържа, че останалата част от имота е останала извън регулация и че тя не е била предмет на отчуждаване по ЗТСУ. Счита, че затова не може да се приеме, че праводателката е била обезщетена за целия имот. Въззиваемият намира, че 3 съдебната практика, която се посочва от жалбоподателката, не е приложима в настоящия случай, понеже имотите не са били възстановени по реда на ЗВСОНИ, а по реда на ЗСПЗЗ. Счита, че режимът на ЗВСОНИ законосъобразно е бил приложен спрямо частта от имота, която е била включена в регулация и отчуждена по ЗТСУ. Намира, че спрямо останалата част от имота, която не е била включена в регулация и не е била отчуждавана по ЗТСУ, е приложим ЗСПЗЗ, по който е възстановена собствеността с решение на ОСЗ. Навежда, че тези въпроси относно частичното отчуждаване вече са били предмет на съдебен контрол. Посочва се Решение от 01.03.1995 г. по адм. д. № 1/1994 г. на ОС Благоевград и решение № 855 от 06.03.2006 г. по гр. д. № 1017/2005 г. на РС Благоевград. Навежда, че дори и да се приеме, че за отчуждените части е имало обезщетяване, от доказателствата по делото се установява, че то е било изменено, било е определено парично обезщетение в размер на 7787 лв., която сума е била възстановена в полза на Община Благоевград. По тези съображения счита, че праводателката на ищеца е придобила собствеността върху имотите, поради което тя е можела да я прехвърли в негова полза. Оспорва довода, че давността е започнала да тече с решение № 1783 от 24.09.2009 г. на ОЗС Благоевград. Твърди, че към датата на постановяването му е липсвала индивидуализация на имота по действащ кадастрален и регулационен план, не е била издадена скица и не са били определени точните му граници.

Счита, че от доказателствата се установява, че имотът е индивидуализиран едва след приемането на помощен кадастрален план и издаването на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Затова решението не е имало конститутивно действие и вещен ефект. Намира, че неоснователно жалбоподателката посочва чл.