Решение № 561 от 01.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Шумен, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630102691 по описа за 2025 година

Подаденият иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – за установяване дължимостта на задължение, за което има издадена заповед за изпълнение.

Делото е образувано по искова молба вх. рег. № 16467 от 23.09.2025 г., подадена от „***“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно село, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от П.П. – изп. директор и М.Ц. – председател на управителния съвет, с пълномощник по делото юрк. Петя Пенкова, срещу О. А. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен, Д. А. Р. с ЕГН ********** от. Шумен и Д. А. Р. с ЕГН ********** от гр. Шумен. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1543 по описа на ШРС за 2025 г. Вземането на дружеството за продажба на топлоенергия касаело неплатени главница и лихва за забава по няколко фактури относно неплатена топлоенергия от абоната за имот, находящ се в гр. София, р-н Средец, ул.

„Лакатица” № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 7, в размер на 923,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 140,62 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 76,03 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 17,42 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г. Сумите се дължали от ответниците в условията на разделна отговорност при квоти по 1/6 за О. А. Р. и Д. А. Р. и при квота от 4/6 Д. А. Р.. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжниците подали възражения по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Подадена е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие като е изложено становище по съществото на 1 делото, в което твърдят, че считат исковете за изцяло доказани и основателни.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор от всички тях, с които вземанията се оспорват по размер и по същество. Твърди се, че сумите били начислени по прогнозни стойности, а не по изравнителните сметки, т.е. не отразявали ликвидни вземания. Твърди се, че в имота не се живее и той не се отоплява, поради което не е използвана топлинна енергия. Оспорено е вземането на ищеца за отопление на сградната инсталация като основание за начисляването му поради нищожност на нормативните актове, предвиждащи начисляването и на формулата, по която се начислява. Оспорва се основанието и размера на вземането за такса „дялово разпределение“. Оспорен е фактът, че ответниците са изпаднали в забава, мотивирайки че не е настъпил падежа за плащане на вземанията.

В съдебно заседание за ответниците не се явяват. Постъпила е молба от процесуалния им представител, който заявява, че поддържа възраженията направени с отговорите, оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ООД не изразява становище по отношение на исковете.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от Саморъчно завещание от 10.02.2003 г. Д.Т. Р., живуща на адрес: гр. София, ул. „Лакатица“ № 3, е завещала на А.Д. Р. от гр. Шумен, 1/3 ид. части от движимото и недвижимото имущество, което притежава, включително и спестяванията си. Завещанието е обявено на 04.06.2004 г. от нотариус Елена Еленкова, с район на действие СРС.

Видно от Договор за доброволна делба, с нотариална заверка от 18.06.2010 г. на нотариус Ася Асенова, с рег. № 019 на НК, с район на действие РС – Шумен, ответникът Д.

А. Р. и наследодателя му А.Д. Р., получават в общ дял следния недвижим имот: Апартамент № 7, находящ се в гр. София, р-н Средец, ул. „Лакатица” № 3, вх. 1, ет. 3.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. №4424/ 14.12.2022 г. издадено от Община Шумен, А.Д. Р., ЕГН ********** е починал на 15.12.2020 г. като е оставил за законни наследници О. А. Р. с ЕГН **********, Д. А. Р. с ЕГН ********** и Д. А. Р. с ЕГН **********.

От представения като доказателство по делото договор №511 от 26.09.2001 г., сключен между „***“ ООД (праводател на „***” ООД) и Собствениците (възложители) на адрес гр. София, ул. „Лакатица“ № 1 и № 3, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от Д.Т. Р., в качеството й на представител на собствениците в сградата, избрана с Протокол от 24.09.2001 г. на проведено Общо събрание на собствениците.

Представени са издадените 2 бр. фактури за използвана топлинна енергия, от които се установява, че задълженията за абонат с инсталация № 4000291062, са както следва: за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. са в общ размер на 472,61 лв., за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. са в общ размер на 450,83 лв.

По делото са представените и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „***” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

По делото е изготвена Съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на същата общата сума дължима от ответниците за топлинна енергия е в размер на 922,27 лв. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 162 334 в сила от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД 04-1/ 12.03.2020 г.

О. А. Р., Д. А. Р. и Д. А. Р. не изпълнили задълженията си за заплащане на консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, р-н Средец, ул. „Лакатица” № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 7, както следва:

1/ О. А. Р. с ЕГН: ********** - 1/6, а именно: 153,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 23,43 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 12,67 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,90 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

2/ Д. А. Р. с ЕГН: ********** - 1/6, а именно: 153,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 23,43 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 12,67 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,90 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

3/ Д. А. Р. с ЕГН: ********** - 4/6, а именно: 615,64 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 93,76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 50,69 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 11.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 11,62 лева лихва за периода от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 11.04.2025 г. „***” ЕАД депозирала в съда заявление по чл. 410 от ГПК за вземанията към ответниците, въз основа на което първоначално било образувано ч.гр.д.

№21257/ 2025 г. по описа на Софийски районен съд, а впоследствие и ч.гр.д. № 1543/2025 г. по описа на Районен съд – Шумен. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 716 от 17.06.2025 г., с която разпоредил О. А. Р., Д. А. Р. и Д. А. Р. да заплатят разделно на заявителя претендираните вземания, а именно: 923.44 лв. - представляващи главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 140.62 лв. – лихва върху главницата от 923,44 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 07.04.2025 г., сумата от 76,03 лв. – главница за дялово разпределение, сумата от 17,42 лв. – лихва върху сумата от 17,42 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 07.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. След връчване на заповедта, длъжниците депозирали възражение по чл. 414 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя едномесечен срок да предяви иск за сумите по заповедта за изпълнение. Настоящото производство е образувано именно на основание указанията на съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С исковата молба са предявени два иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от 3

ГПК по ч.г.д. № 1543/ 2025 г. на ШРС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т. е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. За да бъдат обвързани от договора, ответниците следва да са титуляри на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото Договор за доброволна делба от 18.06.2010 г., че ответникът Д. А. Р. и баща му А.Д. Р. са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници, че А.Д. Р. е починал на 15.12.2020 г. и оставил за наследници по закон съпругата си О. А. Р. и децата си Д. А. Р. и Д. А. Р..

От това следва изводът, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответниците са потребители на топлинна енергия в качеството им на собственици на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответниците, че не са клиенти на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение поради липса писмен договор, сключен между страните.