Определение № 643 от 16.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 643 гр. Перник, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20261700500426 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение №371/04.02.2026 г. по гр. д. №2094/2025 г. Районен съд -Перник е оставил без уважение искането на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, БУЛСТАТ 131001375, обективирано в молба за изменение на решение №1053 от 18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2094/2025 г. по описа на РС- Перник, в частта за разноските.

Срещу определението в законоустановения срок е подадена частна жалба от ответника пред първоинстанционния съд -„ЕОС Матрикс“ ЕАД, с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество- въззивен жалбоподател, е станало повод за завеждане на делото, тъй като с отговора на исковата молба е било заявено признание на иска. Навежда, че безспорно е установено, че образуваното въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист било прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като ответното дружество, в качеството си на цесионер, не е предприемало други изпълнителни действия, което сочи на дезинтересиране от събиране на вземането. При условията на евентуалност се поддържа релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, присъден в тежест на ответника, като се поддържа, че същият не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и проведеното едно открито съдебно заседание.

Ответникът по жалбата Д. Й. А. чрез пълномощника адв.Н. Ц. от САК оспорва жалбата, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с актуалната съдебна практика.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за 1 това са следните:

Производството е образувано по предявен от Д. Й. А., ЕГН **********, с адрес:

***, чрез адв. Ц., срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 2691,13 лв. – главница по заявление за кредитна карта Euroline от 15.09.2003 г., за която в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 27.08.2010 г. по ч.гр.д. № 7414 по описа за 2010 г. на Районен съд Перник и образувано изп.д. № 464/2010 г. на ЧСИ С.Д., с район на действие ОС Перник, поради погасяване на вземането по давност. В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане на 27.08.2010 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7414 по описа за 2010 г. на Районен съд – Перник в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу ищеца, въз основа на който е образувано изп. д. № 464/2010 г. по описа на ЧСИ С.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник. Сочи се, че ответникът е конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на молба от 21.03.2016 г. Счита, че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да заплати сторените разноски за производството по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. М., е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че искът е допустим и го признава като основателен. Моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските за производството по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца.

В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В проведеното на 20.10.2025г. единствено съдебно заседание по делото се явява пълномощникът на ищеца, който поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като претендира разноски.

С решението по делото предявеният иск е уважен и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, е осъден да заплати на Д. Й. А. сумата 677,65 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, включващи държавна такса с включена такса превод в размер на 107,65 лв. и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 570,00 лв.

С молба по реда и в срока по чл. 248 ГПК ответното дружество е отправило искане за изменение на решението в частта относно присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия ищеца адвокат.

С обжалваното определение Районен съд – Перник е оставил без уважение искането за изменение на разноските, позовавайки се на съществуваща трайна практика на ВКС в случаите на заведен иск по чл. 439 ГПК, в която се приема, че поради наличието на изпълнителен титул в полза на ответника не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като е приел, че присъдените в полза на ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар не са прекомерни с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав възприема следните правни изводи:

2

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

По делото не се спори, че въз основа на издадения в полза на цедента „Юробанк България“ АД изпълнителен лист от 27.08.2010 г. е образувано изп.дело № 464/2010 г. по описа на ЧСИ С. Д., рег.№*** при КЧСИ и район на действие ОС-Перник, по което на 21.03.2016 г. жалбоподателят в качеството си на цесионер, е конституиран като взискател.

В най- новата практика на ВКС се приема, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признанието. При това свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. В практиката се извежда и разрешението, че хипотезата, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с изпълнителен титул и е конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника (макар по него да е настъпила перемпция), което води до неприложимост на практиката, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, като постановена при различна фактическа обстановка. Тази практика касае хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния случай. В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано. Така в определение № 2367 от 15.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2024 г., IV г. о., ГК, определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о.; определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.; определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. се приема, че съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски са кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В част от цитираните актове се приема, че не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

3

Подчертано е, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. С последните две определения са разгледани случаи, уреждащи отговорността за разноски на ответника в хипотеза, при която ответникът не разполага с изпълнителен титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния установителен иск. С определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на 4-то г. о. на ВКС е прието, че в такъв случай извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Обжалваното определение не е постановено в противоречие с константната съдебна практика, като следва да се има предвид, че в настоящия случай релевантните факти са различни - за процесните вземания е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Този изпълнителен лист не е върнат на ищеца, което обосновава и правния му интерес от претенцията по чл. 439 ГПК.

Въз основа на това следва да се присъдят разноски на процесуалния представител на ищеца на осн. чл. 36 ЗАДв. По отношение на размера следва да се съобрази, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.