Решение № 395 от 25.11.2024, Софийски окръжен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ към Решение 395/12.11.2024 на Г. Стоянов Мулешков, Член на състав

Не съм съгласен с мнозинството от съдебния състав за характера на крайния съдебен акт, с който следва да се произнесе въззивната инстанция, а именно отменително решение, с което делото се връща на районния съд за разглеждане на спора по същество.

Както приемат и останалите членове от състава на въззивния съд, районният съд е достигнал до извод, че не е налице съсобственост между страните. Следователно той е разгледал спора по същество и е формирал решаващия извод за неоснователност на иска за делба. Вместо да отхвърли иска, районният съд е прекратил производството, приравнявайки последиците от недоказаната материалноправна легитимация на ищците с последиците от недоказана активна процесуална легитимация (липса на правен интерес).

Изводът за недопустимост на иска поради липса на интерес обаче е вторичен.

Водещият и решаващ извод на първата инстанция е за неоснователност на иска.

Ето защо считам, че волята на районния съд, формирана в мотивите, е била неправилно изразена в решението (диспозитива). Това само по себе си сочи на очевидна фактическа грешка, а не на неправилност на обжалвания съдебен акт. Следователно въззивната инстанция следваше да прекрати въззивното производство и да върне делото на районния съд за поправка на ОФГ, вместо да се произнася по същество. Едва след поправката на ОФГ въззивният съд следваше да се произнесе по правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

Поставя се въпросът кому се връща делото – на същия или на друг съдебен състав при Етрополския районен съд. Този въпрос не е бил решен с въззивното решение. Ако се приеме, че обжалваният краен акт на първата инстанция по същността си е определение, както счита мнозинството от въззивния съд, делото би трябвало да се върне на същия първоинстанционен състав за решаване на спора по същество. От друга страна обаче съставът на районния съд вече се е произнесъл по съществото на спора, приемайки, че съсобствеността между страните не е била доказана.

Не съм съгласен и с констатацията на мнозинството, че отменителното въззивно решение не подлежи на обжалване.

Съдия:

(Г.

1

Мулешков)

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц.ка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20 от 23.02.2023 г., постановено по гр. дело № 453/2023 г. по описа на РС-Е. е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявеният иск с правно основание чл.34 от ЗС от С. Н. Н. и В. Г. Н., от гр.Е. против Г. И. М., Г. И. М., Й. Т. Г., И. Т. М., Г. Т. П., Ц. Т. П., С. Р. И., В. В. Н., Г. В. Н., М. В. Г., Н. В. Н. и П. В. Л., с който се иска да бъде допусната делба на УПИ XIV-131 и УПИ ХV-131, кв. 26 по кадастралния план на с.Р., общ. Е.. С. Н. Н. и В. Г. Н. са осъдени да заплатят на РС- Е. сумата в размер на 300.00 лева за държавна такса и разноски по делото.

Решението се обжалва от С. Н. Н. и В. Г. Н., чрез пълномощниците им адв. К. Савова-Димитрова и адв. А. Г. от САК с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Излагат, че изводът на РС-Е., че нямат правен интерес от водене на делото е неправилен.

Излагат доводи по съществото на спора. Молят обжалваното решение да бъде отменено и делбата да бъде допусната досежно следните недвижими имоти - УПИ XIV-131, в кв. 26 по регулационния план на 1 с. Р., целия с урегулирана площ от 848.00 кв.м. и УПИ ХV-131, кв. 26, с площ 1185 кв.м.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. М., чрез пълномощника му Б.

Г.ев М., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц. Т. П., чрез назначения му особен представител адв. И. А., в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по други съображения.

Съдът като обсъди доводите на страните прие следното:

Ищците С. Н. Н. и В. Г. Н. от гр.Е. са предявили срещу ответниците Г. И. М., Г. И. М., Й. Т. Г., И. Т. М., Г. Т. П., Ц. Т. П., С. Р.

И., В. В. Н., Г. В. Н., М. В. Г., Н. В. Н. и П. В. Л. иск за делба на следните недвижими имоти - УПИ XIV-131, в кв. 26 по регулационния план на с. Р., целия с урегулирана площ от 848.00 кв.м. и УПИ ХV-131, кв. 26, с площ 1185 кв.м.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от особения представител на ответника Ц. Т. П., адв. И. Т. А. от САК, която счита, че ищците не са собственици на УПИ XIV-131 /римско четиринадесет, отреден за имот с номер сто тридесет и едно/, кв. 26 /двадесет и шест/ по регулационния план на с. Р.. Счита, че исковата претенция е неоснователна.

РС- Е. е достигнал до извод, че не е налице съсобственост между страните по отношение на имота, който се иска да бъде допуснат до делба и предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес от провеждане на делбено производство, поради което е 2 прекратил производството по делото поради недопустимост.

Изводът на РС- Е., че поради констатацията, че ищците и ответниците не са съсобственици на процесния имот, производството следва да се прекрати, е неправилен.

Първоинстанционният съд е обсъдил в решението събраните по делото доказателства, въз основа на които е следвало да се произнесе с акт по същество. Това е така, тъй като искът за делба се отхвърля, когато съдът констатира, че между страните: всички или част от тях не съществува съсобственост.

За пълнота следва да се посочи, че недопустим би бил иск за делба при наличие на влязло в сила решение между същите страни, на същото основание и искане – в този смисъл Определение № 226 от 18.05.2010 г. по ч.гр.д. № 143/2010 г., I г.о. на ВКС, Определение № 134 от 07.04.2011 г. по ч.гр.д. № 111/2011 г., II г.о. на ВКС.

Недопустим е иск за делба напр. при неприключила процедура по възстановяване на собствеността на имущества по реституционните закони.

В случая РС-Е., съобразно събраните доказателства следва да се произнесе със съдебен акт по съществото на спора, с който е сезиран.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че следва да се отмени постановеното решение /с характер на определение/ като неправилно и делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне със съдебен акт по същество.

От въззивниците са претендирани разноски, за които липсват представени доказателства, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 20 от 23.02.2024 г., постановено по гр. дело № 453/2022 г. по описа на РС-Е. и ВРЪЩА делото на РСЕ. за разглеждане на спора и произнасяне по него със съдебен акт по същество.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4