Решение № 62 от 09.03.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Козлодуй, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Гражданско дело № 20251440100499 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Л. К. Д., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ..., чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК - Враца против "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, бул."България" № 196, представлявано от управителя си В.М.И, е предявен иск както следва:- иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между станите, че сключеният между ищеца и "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, гр.Хасково, договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г. е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК;- иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. К. Д. не дължи на "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, сумата от 1 388.86 лева -неустойка по сключения между тях договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г., както и други лихви и разходи извън оставащата неплатена част от главницата по кредита.Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г., сключен между „Креди Йес" ООД като кредитор и Л. К. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 500 лева, с фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.30 %, ГПР 48.264 % и посочен в договора размер на погасителната вноска. Като срок на договора е посочено 14 месеца, а общата сума за плащане е 1 901.14 лева.Съгласно чл.6 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от следните обезпечения:

1

1/ Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ;

2/ Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ;

3/ Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ;

4/ Ценна книга издадена в полза на Заемателя

Твърди се, че в чл.8 от договора е предвидено, че при неизпълнение в срок от три дни на задължението за обезпечение се начислява неустойка в размер на 1 388.86 лева.Кредитодателя "Креди Йес" ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.З от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.З от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.Счита се, че клаузата на чл.8 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, тъй като излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройните условия, изискването за предоставяне на особен залог или ценна книга, както и това за предоставяне на банкова гаранция налагат извода, че целта на неустойката не е да обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, а да генерира допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, което е вид скрита възнаградителна лихва.Навеждат се доводи, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Посочения в договора ГПР от 48.26 % е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не е включена неустойката посочена в чл.8 от него. Това плащане е свързано с кредита, доколкото начислените суми са включени в погасителния план и представляват печалба на дружеството, защото се получава допълнително възнаграждение.Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на неустойката се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР надхвърлял 321 %. /триста двадесет и един процента/.С оглед на горното считат, че че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.10а, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, с оглед което е недействителен.Последиците от недействителността на договора били визирани в чл.23 ЗПК, а именно - възстановяване само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви, неустойки или други разходи.Твърди се, че ищеца е заплатил четири вноски по заема от по 235 лева или 940 лева общо, с които е погасил част от задължението си по кредита, поради което остава да дължи само остатъка от главницата в размер на 560 лева.Предвид недействителността на договораищеца не дължи плащане на сумата за обезпечение в размер на 1 388.86 лева, както и не следва да заплаща лихви, такси и разноски по кредита.

2

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество чрез процесуалния му представител е постъпил писмен такъв. Счита се, че исковата молба е неоснователна и недоказана.Твърди се и не се отрича, че на 25.09.2021г. между Л. К. и „Креди Йес" ООД, в качеството му на небанкова финансова институция е сключен Договор за паричен заем № 154369 с изрично и ясно посочени параметри по договор в чл.З от същия. Към момента на сключване на договора ищецът е издал в полза на „Креди Йес" ООД ценна книга и не е предоставил гарант, който да отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем. В тази връзка, в чл. 8 от договора е посочено, че в случай, че заемателят не предостави договореното по чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното такова не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал.

2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в Погасителен план към договора за паричен заем. Заемателят се е запознал с погасителния план към договора за заем, с посочени месечни вноски и падеж в зависимост от представените обезпечения, уговорени в чл. 6 и чл. 8 от договора, видно от положения под същия подпис с изписване на имената на заемателя. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем. Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. От гореизложената фактическа обстановка по сключване на Договора за паричен заем се налага обоснования извод, че същия е валидно сключен. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „Креди Йес" ООД, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя. Твърди се, че размера на ГПР - съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е 48,264%. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г. годишния размер на законната лихва по просрочени парични задължения е определен 8 размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. Съгласно Прессъобщение от 29 февруари 2016г. на БНБ, считано от 01 март 2016г. основен лихвен процент /проста годишна лихва/ е в размер на 0.00 на сто.

Следователно размерът на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не може да бъде повече от 50 %, като размера на неустойката която по своята същност представлявала разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем, посочено в чл.6 от него не следвало да се включва в него.Твърди се, че неустойката се дължи в нейния пълен размер още от момента на 3 настъпване на основанието за нейното начисляване. Същата обаче има особен начин на заплащане, който е уговорен между страните предварително, още в момента на постигане на съгласие за наличието на неустойката и нейния размер. Периодичният начин на плащането й обаче не е основание да се счита, че същата е лихва или пък, че има характер на обезщетение за забавено изпълнение. Същата се дължи поради липсата на надлежно обезпечение и в основанието за нейното начисляване не може да се прави паралел с лихва, а още по-малко с обезщетение за забава.Законната лихва за забава е уредена в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същата има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение, освен това, обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правото си, произтичащо от забавата.Предвид изложено, считат, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави.Претендират се разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, по силата по силата на договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г., сключен между „Креди Йес" ООД като кредитор и Л. К. Д. като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 1 500 лева, с фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.30 %, ГПР 48.264 % и посочен в договора размер на погасителната вноска. Като срок на договора е посочено 14 месеца, а общата сума за плащане е 1 901.14 лева.Съгласно чл.6 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от следните обезпечения:

1/ Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ;

2/ Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ;

3/ Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ;

4/ Ценна книга издадена в полза на Заемателя

В чл.8 от договора е предвидено, че при неизпълнение в срок от три дни на задължението за обезпечение се начислява неустойка в размер на 1 388.86 лева.Кредитодателя "Креди Йес" ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и с правно основание чл.124,ГПК, вр. чл. 22 ЗПК,вр.чл.23 ЗПК, както 4 следва: - иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между станите, че сключеният между ищеца и "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, гр.Хасково, договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г. е нищожен поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК И - иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. К. Д. не дължи на "Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545, сумата от 1 388.86 лева -неустойка по сключения между тях договор за паричен заем № 154369 от 25.09.2021г., както и други лихви и разходи извън оставащата неплатена част от главницата по кредита.