Решение № 166 от 11.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Бургас, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500264 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-0205-2260/12.05.22г. на СлОС от М. П. М. от гр. С., кв. “Б.“, бл. **, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** и А. П. М. от с. Т., общ. С. обл. С., ул. “П.“ № *, ЕГН:

**********, чрез адв. М. Й., служебен адрес: гр. С., ул. “Н. К.“ № *, ет. *, офис *, против решение № 95/20.04.2022г., изменено в частта по разноските с определение № 312/01.06.2022г. и двете по гр.д.№ 20212200100156 на СлОС, в частта, с която са уважени предявените от Л. Д. В. от с. Т., общ. С., обл. С., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. С., ул. “П.“ № *, вх. *, ет. *, офис *, чрез адв. Г. С., искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 с.з. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нанесени от наследодателя на въззивниците на 12.05.2019 г., в с. Т., общ. С., средни телесни повреди за размера над 10 000лв. до начално претендирания размер от 50 000лв. за всеки един от въззивниците, частични искове от искове с общ размер от по 250000лв. за всеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Твърдят, че в тази част решението не е правилно. Молят да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл.

Излагат подробни аргументи, позовават се на неправилна преценка от страна на съда на събрания доказателствен материал и несправедливост на възприетия размер на обезщетението. Имат доказателствени искания, недопуснати от настоящата инстанция. Претендират разноски.

1

Въззиваемият Л. Д. В. оспорва въззивната жалба и въведените доказателствени искания, в депозирания по реда на чл. 263 ГПК отговор, чрез адв. П. С. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Счита го за правилно и съобразено със закона.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.

Предявени пред СлОС са обективно съединени при условията на пасивност искове с правно основание чл. 45, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Л. Д. В. против въззивниците. Твърди, че на 12.05.2019г. пострадал от престъпление, извършено от техния наследодател. На посочената дата, в двора на дома си, бил прострелян с ловна пушка двукратно. Така му били нанесени средни телесни повреди в областта на лицето, лявата длан, дясната мишница и гръдния кош. В резултат от това се наложила спешна операция в отделението по гръдна хирургия на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ АД, поради контузно огнище в десен бял дроб. На 16.05.2019г. получил травматичен шок, с настъпили усложнения – остра дихателна недостатъчност. Установени били и взривни фрактури на ІІІ-ІV-V метакарпални кости на лявата ръка. Твърди, че на 17.05.2019 г. претърпял втора спешна оперативна намеса – ревизия Дебридман и покриване на кожния дефект с антимикробно платно.

По-късно, на 10.07.2019 г. се наложило ново хоспитализиране в УМБАЛ „Софиямед“, където претърпял трета операция на лявата длан. На 26.07.2019г. отново постъпил в същото лечебно заведение, където претърпял четвърта операция по повод болезнен следоперативен белег в лява бедрена област.

На 03.09.2019г. бил приет за пети път за оперативно лечение по повод увреда на десен лакътен нерв, при който се наблюдавало изтръпване на ІV-ти и V-ти пръст на дясната ръка. Впоследствие провел и редица процедури по рехабилитация.

Твърди, че в резултат от деянието претърпял силни болки, страдания, страхове и неудобства, обосноваващи извод за претърпени неимуществени вреди. Многобройните операции създали непрестанни и ежедневни трудности в ежедневието му. Освен телесните увреждания, бил нарушен и психическият му интегритет. След преживяното осмислил ситуацията и осъзнал, че било възможно да загуби живота си и това дотолкова го стресирало, че все още сънувал кошмари, изпитвал непрестанна тревога, чувствал се уязвим и се страхувал за живота си.

Поради факта, че в деня на престъплението, наследодателят на двамата въззивници се самоубил, наказателно производство не било образувано.

Въпреки това, като правоприемници, приели наследството на своя наследодател, за двамата въззивници възниква задължение за компенсиране на вредите, като част от патримониума на наследодателя им. На горното 2 основание е предявил обективно съединени искове при условията на пасивност против двамата въззивници. Моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000лв. разделно от всеки от тях, като частичен иск от иск с общ размер от 250 000лв. за всеки от тях. Моли за присъждане на разноски и ангажира доказателства. С исковата молба са предявени и искове за обезщетяване на имуществени вреди, които не са предмет на разглеждане пред настоящата инстанция.

Въззивниците оспорват исковете в надлежно приложените отговори по реда на чл. 131 ГПК. Заявяват, че са извършили отказ от наследството на наследодателя П. М. Заявяват, че описаният в исковата молба обем на претърпените вреди е преувеличен. Оспорват размера на иска от 500 000лв. в неговата цялост, като силно завишен. Ангажират доказателства. Също претендират разноски.

Страните не спорят, че М. П. М. и А. П. М. са наследници на Петър М.

М., поч. на **.**.**** г. При разглеждане на делото от Апелативен съд Бургас, спор относно авторството на деянието, причинило описаните по исковата молба вреди, както и относно нанасяне на самите вреди няма.

Страните не спорят и относно приемането на наследството на П. М. и крайния извод на СлОС, мотивиран от конклудентните действия по разпореждане с имоти от него от страна на въззивниците.

Фактическата обстановка е детайлно изяснена от Окръжен съд – Сливен и накратко описана е следната: На 12.05.2019г. наследодателят на въззивниците П. М. посетил имота на въззиваемия с лекия си автомобил и го извикал да излезе. Когато В. се приближил, М. извадил ловна пушка и го прострелял с нея двукратно. От приложената на стр.6 по гр.д.№ 156/2021г. на СлОС епикриза на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, става ясно, че на същата дата е хоспитализиран по спешност с констатирани: огнестрелна рана по долна челюст в областта на брадичката с размери приблизително 10/6см., с кожно ламбо, откъснато в краниална посока; с липса на дишане в дясна гръдна половина и изострено везикуларно дишане в ляво; в дясна гръдна половина на мястото на залавянето на ІІ-ро ребро към гръдната кост е установена огнестрелна рана с размери 3/4см., непроникваща в гръдния кош и с ход към предна аксиларна линия в пето-шесто междуребрие, където е изходната рана; множество огнестрелни рани по двете ръце.

Раните са обработени при постъпването в болницата и са поставени торакални дренове, пациентът е поставен на активна белодробна аспирация и апаратна вентилация за преодоляване на остра дихателна недостатъчност.

При изписването от това отделение на 16.05.2019 г. е установено, че раната на лицето зараства първично, без секреция, а двете рани в дясната гръдна половина са останали отворени и дренирани, за да зараснат вторично.

Болният е бил с добри жизнени показатели.

В деня на изписването от отделението по хирургия на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр.Сливен, пациентът е приведен в отделението по ортопедия и травматология. При приема е констатирано, че дишането му е двустранно, везикуларно, гръдният кош е с правилна конфигурация. В дясната брахиална област, предно медиално на около 10см. проксимално от дясна лакътна гънка е установено изходно отверстие с големина около 2см. и 3 наличие на входно отверстие в кубиталната област около 1.5см. в диаметър.

Описани са сетивни смущения в десен V-ти и половината на ІV-ти пръст.

Лявата длан била с разкъсно-контузна рана, с дефект на кожа и размери около 8см. в диаметър. След приемането, в отделението е извършена операция, с пълна анестезия, поставено е антимикробно платно с размери 8х5см., за да покрие кожния и костен дефект. След това е поставено външно фиксиращо устройство в областта на дланта и дисталната предмишница. Пациентът е изписан на 23.05.2019 г.

От приложената на стр. 9 епикриза на УМБАЛ „Софиямед“ гр.София се установява, че В. е постъпил на 10.07.2019г. в лечебното заведение по повод костно-мускулно-сухожилен дефект на гърба на лявата длан, с невъзможна активна екстензия на ІІ-V пръсти, които са със запазена чувствителност по воларната повърхност. След описаните в епикризата манипулации – фиксиране с К-игли на метакарпалните кости на 3-ти – 5-ти пръст, на 15.07.2019 г. е изписан с подобрение.

От приложената на стр. 10 епикриза на УМБАЛ „Софиямед“ гр.София се установява, че на 26.07.2019г. отново е постъпил в лечебното заведение, по повод дефект на гърба на лявата ръка и увреден десен лакътен нерв.

Поставена е била кожна пластика, а впоследствие е извършена и пластика на увредения улнарен нерв. На лицето е проведена и рехабилитация за период от 19.11.2019г. до 26.11.2019г.

При извършения преглед от в.л. д-р Ч., по повод назначената от съда СМЕ се установява, че в подбрадичковата област е видим белег с размери 67см./1.5-2см. В областта на дясната половина на гръден кош има две уплътнения, около 1-1.5см., без промени по повърхността на кожата. Също е установен и белег от огнестрелна рана в областта на дясната половина на гръдния кош, отпред, под ключицата, както и белег от извършената в тази връзка операция с размери 2-3/4-5см.

Лявата длан е деформирана, с белези от огнестрелни рани и последвалите операции. Пръстите на лявата ръка, освен палеца, са подвижни, но ІІІ и ІV пръст са с ограничена подвижност, не могат да се свиват напълно в юмрук. В областта на лявата длан има продълговат белег, разположен напречно на дължината на дланните кости с дължина 5-6см. на 7-8мм. Тъканите в областта на гръбната повърхност на лявата длан са леко оточни и болезнени, установяват се и белези в областта на предната повърхност на долната половина на лявата предмишница и горната половина на дясната мишница.

Всичко така описано мотивира извод за претърпени от страна на въззиваемия В. физически страдания, причинени от наследодателя П.М., свързани на първо място с болките от множеството огнестрелни рани, последвалите няколко оперативни намеси, възстановителния период и неудобствата не само в обичайните ежедневни дейности, но и в общата физическа кондиция на пострадалото лице.

От разпита на в.л. д-р Ч. – стр.29, т.ІІ по гр.д.№ 156/2021г. СлОС се установява, че ІІІ, ІV и V пръст на лявата простреляна ръка са с ограничена подвижност. Понеже палецът и показалецът са подвижни, пострадалият е в състояние да захваща предмети с лявата ръка и да ги премества. Захватът на ръката е стабилен и функцията на ръката е възстановена. Движенията, обаче, 4 са в непълен обем и възвръщане на състоянието на крайника такова, каквото е било преди инцидента, не е възможно. Евентуално, според вещото лице, може състоянието да се подобри, но при провеждане на рехабилитации, възстановителни процедури, използване на лекарствени средства и др., които да подпомогнат раздвижването на мускулите и тъканите.

По отношение на белезите по тялото: според в.лице, те не може да се заличат и ще останат по този начин, макар и във времето да претърпят малки промени.

Тъканите на белия дроб са необратимо увредени, но без да е засегната функцията на дроба, дишането, газообменната функция.

При всичко описано, за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази следното: Става въпрос за мъж, на навършени ** години към датата на инцидента. Събраните гласни доказателства свидетелстват, че деецът П. М. и В. нямали конфликти, непосредствено предхождащи проявата на крайна агресия от страна на наследодателя на въззивниците. Действително, имали стара вражда от много години, по повод най-различни случаи и много пъти се карали (св. И. – стр.32, т.ІІ по гр.д.№ 156/2021г. СлОС), но нищо не предвещавало подобна опасна постъпка. Когато посетил дома на пострадалия, М. по никакъв начин не дал да се разбере, че има намерение да се саморазправи с В. и затова въззиваемият въобще не очаквал, че ще извади пушка и ще стреля по него. Напротив – той тръгнал към автомобила, където седял М., за да види защо го вика. Последвалите събития – да види насочено срещу него оръжие и да усети как бива прострелян двукратно, според настоящия състав съставляват изключително шокиращо преживяване, със силно въздействие върху психиката. Изживяването на внезапните и остри болки от множеството сачми, пронизали ръцете на В. и гръдния му кош, мотивират съда да даде вяра на твърдението от исковата молба, че е оценил преходността на живота и непосредствената опасност да го загуби внезапно и неочаквано, още повече, че видно от показанията на св. Д., в момента на инцидента не изпаднал в безсъзнание и усещал всички физически последици от огнестрелните рани.