Решение № 85 от 13.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600176 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба от подсъдимия В. СЛ. Б. срещу първоинстанционната присъда № 260069/07.12.2020 г., постановена по НОХД № 218/2020 г., по описа на Дупнишки районен съд, с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4, пр. 1 – во и т. 7 в сл. На чл. 194 ал.1 НК и му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален общ режим. Твърди се, че присъдата е неправилна поради нейната незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост. Необосноваността на присъдата се обосновава с неправилно и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност.

Наложеното наказание се сочи, че е явно несправедливо и завишено с оглед личността на подсъдимия, положените от него неимоверни усилия за възстановяване на щетата на пострадалия, каквато е една от основните цели на наказателното производство, безупречното му процесуално поведение, съдействието по време на цялото наказателно производство, признанието на вината и разкаянието. Счита се, че наложеното наказание е несправедливо с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, както и събраните многобройни доказателства за друга правна квалификация, различна от повдигнатата с обвинението.

Наведени са и съображения за постановяване на присъдата в нарушение на чл. 303, 1 ал. 2 от НПК поради липса на категоричен извод за съставомерност на деянието на подсъдимия по правната квалификация, за която е обвинен

Прави се искане по чл. 337, ал. 1 т.1 , вр. с чл. 334 т. 3 от НПК за изменение на наказанието с приложение на чл. 55, а л. 1 от НК и определянето му в минималния размер от три месеца лишаване от свобода

В допълнение към въззивната жалба са доразвити оплакванията за явна несправедливост на наказанието като към заявеното искане за намаляването му е прибавено и искане за определянето му при условията на чл. 66 от НК, тъй като ефективното изтърпяване на наказанието не се налага.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на присъдата, адв. К., като защитник на подсъдимия е поддържал съображенията си в жалбата и е акцентирал на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, позволяващи и налагащи налагане на условно наказание за престъплението, за което е осъден подсъдимият.

Подсъдимият е изразил съжаление за стореното и е заявил, че ще понесе наказанието си, за което е отправил искане да бъде намалено ако може

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционна присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Първонстанционният съд е спазил съдопроизводствените правила за разглеждане на делото. По предвидения в НПК ред е събрал необходимите за пълното, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото доказателства и доказателствени средства, в т.ч. показанията на: пострадалия свидетел Ц.В. (л.45 от съд.п-во), св. Я. Д., Е.

Б.а, П. Я., В. А., обяснения на подсъдимия (л. 70 г от съд. п-во), протокол за оглед на местопроизшествие от 21 и 22.09.2019 г. (л. 5 до л. 12 от ДП), протоколи (3 бр.) за претърсване и изземване от 22 и 23.09.2019 г. ( л.19 до 22 – ДП, л. 36-37 от ДП и л. 100 от ДП); протокол за доброволно предаване от 22.09.2019 г. (л. 42 от ДП, справка от КАТ), както и съдебно-оценителна експертиза (л. 70 от ДП), техническа експертиза и фотоалбум към нея (л. 76 -79 от ДП) .

ДнРС е приел за установени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства. Последните ДнРС копирал и пренесъл в мотивите си, който подход за изготвяне на мотиви, при разглеждане на делото по общия ред, не е подходящ и е нежелан. Съдът следва сам да формира и изложи приетите за установи фактически обстоятелства, въз основа на надлежно събраните от него доказателства и доказателствени средства. В случая, този подход за изготвяне на мотивите е в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по чл.13, ал.2 от НПК, предвиждащ установяването й по реда и със средствата, предвидени в НПК. Това е така, защото ДнРС е приел за установени фактически обстоятелства, които не се потвърждават от свидетелските показания, заявени пред него по време на съдебното следствие, а от тези, събрани на досъд.п-во, които съдът не е приобщил по реда на чл.281 от НПК и не е имал право да ги 2 ползва.

Това допуснато от ДнРС процесуално нарушение, в случая, КнОС счита, че следва да отстрани, като изложи фактическа обстановка, при която е извършено престъплението, установена въз основа на събраните от ДнРС доказателства и доказателствени средства. Последните, преценени в съвкупността им и поотделно, сочат на следната фактическа обстановка.

На 21.09.2019 г. подсъдимият пътувал от гр.София за гр.Дупница с лек автомобил , марка „Фолксваген пасат“, зелен цвят, с рег.№ ***********, собственост на неговата дъщеря св. Я.В.. Минал покрай автокъща „Самаринов ауто“, намираща се до главния път, и видял пред нея пострадалия св. В. да държи пари в ръцете си. Внезапно намалил скоростта на автомобила, с който пътувал, и наблюдавал, как св.В. слага парите в чанта, а нея в багажника на червен автомобил, марка „Ф.П.“ и без да заключва багажника се качва в автомобила и потегля към гр.Дупница. Подсъдимият решил да го проследи и да вземе чантата с парите в удобен момент. Следвал автомобила на постр.св.В. в гр.Дупница, при придвижването му и преминаването последователно по ул.“Орлинска“ през кръстовище в кв.“Спартак“ (или „Горна махала“), ул.“Цар Освободител“ през кръстовище на Наков мост и при Гимназия „Христо Ботев“ , по ул.“Княз Борис I“, през кръстовище при ГУМ в посока към Полицията. На четирите кръстовища на посочените места, движението на автомобилите на подсъдимия и пострадалия било заснето от камери, поставени от Община-Дупница.

Св.В. спрял автомобила си при Спортната зала в града, слязъл и се отдалечил за кратко от него. Подсъдимият се опитал да приближи автомобила и вземе чантата, но видял, че св.В. се връща и не успял. Св.В. отново се качил в автомобила и продължил с него по посока към Автогарата на града, по ул. „Св.Иван Рилски“ , а подсъдимият го последвал. При автогарата св.В. спрял автомобила на улицата, при един магазин. Спрял автомобила и влязъл в магазина, а подсъдимият отишъл при автомобила му. Отворил багажника му и взел чантата с парите на св.В. и намиращите се в нея печат на фирма, 5 бр. ключове за леки автомобили, 16 бр.ключове и дистанционно за бариера, които пари и вещи възлизат на общата сума от 16 353 лв., от които 15 000 лв. пари на банкноти. Отдалечил се, отворил чантата и взел парите, а чантата с намиращите се в нея др.вещи хвърлил в близост до ж.п. гарата, където били намерени на следващия ден от служители на РУ на МВР-Дупница, до което той ги завел.

Скоро след вземане на чантата от подсъдимия, св.В. я потърсил в багажника и не я открил. Веднага съобщил за липсващата чанта с пари и др.вещи в РУ на МВР-Дупница, върнал се в автокъщата, от която бил тръгнал и на записите от камерите видял, внезапно намаляваща кола.

Незабавно било предприето издирване на подсъдимия от служители на РУ на МВРДупница. Били изискани от Община –Дупница и гледани записите от камери, поставени на кръстовищата в града и обявен за издирване автомобила, с който било видяна на записите от камерите, че е следван автомобила на пострадалия св. В. преди отнемане на чантата с парите и др.вещи в нея.

3

На следващия ден, 22.09.2019 г., подсъдимият бил задържан в гр.София и доведен в РУ на МВР-Дупница. Било извършено претърсване в жилището на подсъдимия в гр.София.

На 23.09.2019 г. подсъдимият доброволно предал на разследващ полицай по досъд.п-во сумата от 4 000 лв. Последната, чантата в която били, и др.вещи от същата оригинални талони на италиански език за леки автомобили, печат на

ЕООД

„********************** контактни ключове за 4 леки автомобила, както и ключодържатели с 16 ключа и дистанционно за бариера, били върнати на св.В..

По време на съдебното производство подсъдимият предавала на пострадалия св. По 1 700 лв. на всяко с.з. и към 09.02.21 г. му дължал още 5 500 лв. Останалата сума до дължимите според обв.акт била поетапно възстановена на св.В. до 30.09.2021 г. , на която дата той заявил пред ДнРС, че му е заплатена от подсъдимия цялата сума по обв.акт и няма претенции, като по делото предал на 06.04.2021 г . 1 000 лв.( л.49 от съд.п-во), и на 04.08.2021-1 000 лв. ( л.62 от съд.п-во).

Гореизложената фактическа обстановка не се различава от приетата от ДнРС относно съставомерните фактически обстоятелства време, място, начин на извършване и предмет на престъплението. Затова и КнОС счете, че следва и може да приеме за установена фактическа обстановка, въз основа на събраните от ДнРС доказателства, която не е възможно да е толкова детайлна, както изложената в обв.акт и копирана от ДнРС в мотивите на присъдата, поради несъбиране от ДнРС на доказателства, установяващи същата.

Гореизложените фактически обстоятелства КнОС прие за установени въз основа на дадените пред ДнРС обяснения на подсъдимия, показанията от св.В., св.Я.Д.-дъщеря на подсъдимия, св. Е.Б.а-съпруга на подсъдимия, св.Я.-племенник на съпруга на подсъдимия, св.А.- полицай, както и от протоколи за оглед на местопрестъплението, за доброволно предаване, видеотехническа експертиза, оценителна експертиза и справка за съдимост Фактите по делото не са спорни. Подсъдимият е изявил и желание в осз на 30.09.2021 г. за сключване на споразумение по делото

Авторството на подсъдимия в престъплението е установено от обясненията му и потвърждаващите самопризнанието му останали горецитирани доказателства. Гласните доказателствени средства са ясни, категорични, последователни и взамино допълващи се, като в своята последователност и връзка, ведно с видеотехническа експертиза, по несъмнен и категоричен начин установяват, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен и осъден.

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

Доколкото за извършване на деянието си е послужил с МПС и деянието е извършено повторно, тъй като е след осъждането му по НОХД № 23 788/2011 г. с определение по споразумение от 21.05.2012 г. на 3 мес. ЛС с 3 –годишен изп.срок по чл.194, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК за опит за кражба на мъжка чанта от автомобил, като от изтърпяване на 4 това наказание на 21.05.2015 г. до настоящето деяние от 21.09.2019 г. не е изтекъл 5 годишния срок по чл.30, ал.1 от НК, който изтича на 21.09.2020 г., то деянието му правилно е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.4, пр.І-во и т.7 вр. чл.194, ал.1 в сл.на чл.28, ал.1 от НК

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на собствеността, регламентирани в гл.V, р.І от НК, а предмет на престъплението са движими вещи-пар, чанта, ключове, печат и дистанционно устройство Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразило се в отнемане на посочените движими вещи. Престъплението е резултатно със размер на причинената щета 16 353 лв., която е върната отчасти от подсъдимия лично, а от части- в резултат на съдействието му, чрез посочване на мястото, на което е изхвърлил чантата с др.посочени вещи, без парите.

Подсъдимият е прекратил фактическата власт на владеещия предмета на престъплението собственик- св.В., без негово съгласие и е установил своя такава. Налице е било намерение за противоправно отнемане на вещите

От субективна страна, подсъдимият е действали с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал, че отнема вещите-предмет на престъплението без съгласието на собственика им и че с това ще му причини имуществена щета.