Решение № 349 от 02.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело № 20253100500041 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ж. З. Д. от гр. А., В. област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № ********** год., поправено с Решение № 197/26.09.2024 год., постановени по гр. дело № ******* год. по описа на РС-Д., с което е уважен предявен от А. Р. Ч. с постоянен адрес гр. Д., В. област против Ж. З. Д. ревандикационен иск, като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата А. Р. Ч. с постоянен адрес гр. Д., В. област е собственик по давностно владение, осъществявано в периода 01.01.2004 год. – 01.03.2023 год. на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап.

29, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *************** по КККР на гр. Д. и ответницата Ж. З. Д. е осъдена да предаде на ищцата А. Р. Ч., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания апартамент.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и налализ на доказателствата, както и до игнориране на доказателства относно релеванти за правния спор факти, в редзултат на 1 което решението е и необосновано. Неправилно е прието, че ищцата е била владелец на процесния имот, а не негов държател в качеството й на наемател, като в тази насока изобщо не са обсъдени и наведените от ищцата твърдения относно неизгодни за нея факти - изпратената от нея до ответницатавъззивник през 2023 год. покана за оформяне на необходимите документи за сделката за апартамента в нотариална форма; не са обсъдени и писмените доказателства – нот. заверени пълномощни от 2008 год., от съдържанието на които се налага извод, че ищцата знае и признава собствеността на ответницата, настоящ въззивник, върху жилището, от което пък следва, че осъществяваната от ищцата фактическа власт върху апартамента е държане (ищцата е била наемател) – противно на приетото от първоинстанционния съд, че е била владелец на имота по смисъла на чл. 68 ЗС.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените за двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, ищцата – въззиваем А. Р. Ч. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалвоното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си, а въззиваемата, също чрез процесуален представител, я оспорва, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 108 ЗС.

В исковата си молба ищцата А. Р. Ч. с постоянен адрес в гр. Д. е навела следните твърдения:

През 2003 год. с ответницата Ж. З. Д. се договорили ищцата да купи апартамента на Д., находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29 и платила на ответницата договорената цена от 4000 лева, а ответницата й предала владението върху апартамента. Ищцата направила ремонт, извършила редица подобрения, регистрирала се на този адрес. Всички съседи, включително и ответницата, знаели, че ищцата е собственик на апартамента.

Поради различни причини страните не оформили нотариално прехвърлянето на апаратмента. През 2008 год. ответницата упълномощила ищцата да продаде апартамента включително и на себе си. През следващите години, поради лични проблеми, ищцата не успяла да се снабди с необходимите документи за прехвърлянето на имота пред нотариус, но продължила да го владее и никой не й е пречил; всички, включително и ответницата, приемали ищцата за собственик на апартамента. През 2020 год. ищцата се свързала с ответницита последната да й окаже съдействие да прехвърлят имота, но ответницата не се отзовала. Ищцата често пътувала в чужбина. През пролетта на 2023 год. при завръщането си в България установила, че е сменена бравата на входната врата на жилището й; свързала се с ответницата, която й заявила, че тя е сменила бравата, тъй като по документи апартаментът бил нейн. На 11.07.2023 год. ищцата поканила с нот. покана ответницата да се яви при нотариус за 2 оформянето на сделката в нотариална форма, но ответницата не се отзовала.

Ищцата твърди, че въз основа на владение, осъществявано в периода 2003 – 2023 год. е придобила собствеността върху процесния апартамент.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за приемане за установено по отношение на ответницата Ж. З. Д. от гр. А., че ищцата А. Р. Ч. от гр. Д. е собственик собственик въз основа на давностно владение, осъществявано в периода 01.01.2004 год. – 01.03.2023 год., на следния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *************** по КККР на гр. Д. и за осъждането на ответницата Ж. З. Д. да предаде на ищцата А. Р. Ч., на основание чл. 108 ЗС, владението върху гореописания апартамент.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответницата Ж. З. Д. оспорва иска. Оспорва ищцата да е била владелец на апартамента. Твърди, че договорката между страните била ищцата да се нанесе да живее в апартамента под наем, а по – нататък, когато има възможност – да го купи. През 2001 год. ищцата се нанесла да живее в апартамента със семейството си, като писмен договор за наем между страните не е сключван. В периода до 2016 год. ищцата на няколко пъти е плащала на ответницата суми за наем, като обща заплатената сума била около 4000 лева.

През 2008 год. ответницата предоставила на ищцата пълномощно, въз основа на което последната да се снабди с необходимите документи и да прехвърлят апартамента с договор за покупко-продажба, но до сделка не се стигнало, като ищцата уверявала ответницата, че ще плати натрупаните данъци за апартамента и сумите за консумираните количества електричество и вода, което така и не сторила. През 2009 и през 2016 год ответницата платила данъците за апартамента; през същата 2016 год. посетила апартамента и заварила синът на ищцата да се изнася от жилището; последният я уведомил, че ищцата е заминала за чужбина и нямало да се връща. Ответницата взела ключа, сменила бравата, а впоследствие извършила и ремонт на апартамента.

От 2016 год. в апартамента не живее никой.

Въз основа на изложеното счита, че ищцата не е имала качеството владелец на апартамента, а е живяла там като наемател, т. е., била е държател, поради което и не го е придобила по давност. По тези съображения счита, че искът е неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа иска си.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. Пояснява, че първоначално страните са имали намерение за покупко-подажба, но до такава не се е стигнало и получената сума от 4000 лева е за заплатен наем.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от писмените 3 доказателства, че въз основа на наследяване и правна сделка от 1998 год., към посочената 1998 година ответницата Ж. Д. се легитимира като собственик на апартамент, находящ се в гр. Д., бул. С., бл. 2, вх. Б, ет. 5, ап. 29, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *************** по КККР на гр. Д..

От представените от ответницата писмени доказателства се установява, че дължимите местни данъци и такса смет за процесния апартамент за периода 2009-2022 год. са заплатени от нея, съобщенията за дължимостта им също са изпращани до ответницата.

От справка – извлечение от НБД „Население“ (л. 101 от делото на РСД.) е видно, че на дата 03.01.2004 год. ищцата е заявила за свой настоящ адрес адресът на процесния апартамент, а на дата 03.02.2004 год. е заявила същия адрес и за свой постоянен адрес. Към датата на извършване на справката – 17.01.2024 год. – постоянният и настоящият адреси на ищцата са без промяна.

От приходна квитанция от ******** год. е видно, че за 2023 год. дължимите към Община Д. суми за данък сгради и такса смет за процесния апартамент са заплатени от ищцата.

От пълномощно с нот. заверен подпис на упълномощителя от 13.11.2008 год. (съдържанието на пълномощното не е нот. заверено) е видно, че ответницата е упълномощила ищцата да я представлява пред административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и нотариус, като в пълномощното ответницата е заявила и че желае да продаде собствения си имот (процесния апартамент) на ищцата А. Р.. Упълномощила е ищцата да попълва, подава и получава молби, декларации и други документи във връзка с продажбата на имота и да я подписва с подписа си там, където е необходимо. С пълномощно от 18.11.2008 год. с нот. заверен подпис на упълномощителя ответницата е упълномощила ищцата да я представлява пред административни, финансови, данъчни и общински органи, пред съд и нотариус и пред Агенцията по вписванията като заявява и получава документи във връзка с издаването на данъчна оценка с цел продажбата на процесния апартамент.

С постановление от 01.12.2016 год. по прок. преписка № ******** год. по описа на РП-Д. е постановен отказ да се образува наказателно производство по подадена от ответницата до РП-Д. жалба, с която ответницата се е жалвала срещу ищцата, че последната се е нанесла в жилището й (в процесния апартамент) и отказва да го напусне.

Видно от протокол от 10.09.2018 год., съставен от служители на „Е.С.“ АД-Варна, на посочената дата, въз основа на подадено от ответницата З. Д. заявление до дружеството, е възстановено електрозахранването в процесния апартамент. Възстановяването на електрозахранването на апартамента е извършено в присъствието на ответницата Зл. Д..

На 11.07.2023 год. на ответницата е връчена по реда на чл. 47 ГПК нот. покана, с която ищцата е поканила ответницата да се яви на ******** год. в нот. кантора за оформяне на сделка по покупко-продажба на процесния апартамент.

4

Според констативен протокол от ******** год. на нотариус № ***, ответницата не се е явила в нотариалната кантора.

Не е спорно по делото, че понастощем с ключ от апартамента разполага ответницата.

От показанията на свидетелката А.Д. И.ова, без родство и дела със страните, ангажирана от ищцата, се установява следното:

Свидетелката познава ищцата от около 2002-2003 год. Ищцата живеела в апартамент в гр. Д., в същия вход апартамент имала и вуйната на свидетелката. Знае, че ищцата е живяла в процесния апартамент със семейството си като собственик; преди да се нанесат, ищцата и съпругът й правили голям ремонт тъй като апартаментът не бил годен за живеене. През 2014 год. ищцата заминала да работи в Н., докато живеела в апратамента никой не й е създавал проблеми, че живее там. Според свидетелката проблемите започнали след като ищцата заминала за Н.; ищцата споделила със свидетелката, че хората, от които купила жилището й създавали проблеми по повод неплатени сметки и данъци за апартамента. Свидетелката описва случаи, осъществили се след заминаването на ищцата в Н., при които непозната жена се е свързала с нея на служебния й телефон във връзка с неплатени сметки за процесния апартамент и поискала сметките да бъдат платени; заявила й че е продала апартамента, а сметките пристигали на нейно име. Свидетелката споделя, че ищцата й е оставила документи за апартамента – стар нот. акт и пълномощно, според което ищцата може да продаде апартамента на себе си, споделила със свидетелката, че не е имала възможност да прехвърлят апартамента. След като ищцата заминала за Н., в апартамента останал да живее синът й, който към 2016 год. също напуснал жилището. Знае, че ищцата е сменила патрона на бравата на входната врата на жилището.