Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 18.05.2022, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Административно наказателно дело 15/2022
Вид
Решение № 8
Подписан
18.05.2022
В сила
12.07.2022
Състав
ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, предл. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Средец, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА

ИВАНОВА при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Административно наказателно дело № 20222170200015 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 58д-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-0269-000020/16.02.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, РУ на МВР- Средец –М. З. Ч., с което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Д. и адв.Й.- редовно упълномощени. Същите поддържат жалбата, претендират разноски.

За административнонаказващия орган не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2022г. около 00,10-00,15ч. св.Т.К. –младши автоконтрольор към РУ МВР 1

-Средец и св.А.Н. –полицейски служител към РУ МВР-Средец, по време на изпълнение на служебните си задължения, се намирали пред сградата на РУ МВР-Средец, когато забелязали, че на отсрещния общински паркинг, намиращ между ул.“Димитър Благоев“ и ул.“Васил Левски“ /пл.България / , към който те имали пряка видимост и който бил добре осветен, водачът на лек автомобил марка Лада, бял на цвят, дрифтира. Дрифтирането се изразявало в извеждане от обичайното положение на автомобила, като задните колелета се измествали вдясно и вляво, спрямо надлежната ос, като водачът на автомобила направил няколко обиколки и задната му част поднасяла. На св.Т.К. било служебно известно, че въпросният автомобил бил собственост на жалбоподателя. Същият го разпознал по това, че автомобилът бил без задна и предна броня. Във връзка с установеното, двамата полицейски служители се придвижили със служебния автомобил към паркинга. При навлизането им в паркинга, около 00,20ч. същите забелязали, че пътят бил хлъзгав и заснежен, а водачът на лекия автомобил и настоящ жалбоподател дрифтира и като ги видял, спрял автомобила. На паркинга имало още 5-6 автомобила, като там бил и св.П.З.. Полицейските служители слезли от служебния автомобил и се легитимирали. На въпросите им жалбоподателят отговорил, че гумите му били износени, затова автомобилът поднасял. В тази връзка св.К. замерил протектора на гумите и установил, че същите не са износени под допустимия минимум.

Св.Т.К. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 483850 от 24.01.2022г., като актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Жалбоподателят отказал да разпише акта, което било удостоверено с подпис на свидетеля А.Н.. Жалбоподателят разписал получаването на препис от акта.

При потеглянето на полицаите със служебния автомобил , св.К. видял , че С.К. отново потеглил с автомобила си, дрифтирайки.

Няколко дни след посочените събития св.Т.К. установил, че в близост до въпросния паркинг има видеонаблюдение, поставено на търговски обект, находящ се в гр.Средец, на ул.“Димитър Благоев“ № 20. Същият се свързал със собственика и той му предоставил записите от камерата. Св.К. неофициално прегледал същите и установил, че автомобилът на жалбоподателя в процесната нощ дрифтира в продължение на около 8 минути и прави минимум 10 обиколки на паркинга преди идването на полицията.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, било издадено наказателно постановление № 220269-000020/16.02.2022г. от началник група към ОДМВР Бургас, РУ на МВР- Средец -М. З.

Ч., с което на С. Т. К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К. и свидетеля Н..

2

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на процесните събития и при извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия, събран по делото, доказателствен материал.Още повече, доколкото посочените свидетели не се намират в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересовани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Съдът направи усилия да изиска процесните записи от видеокамери от управителя на процесния търговски обект, находящ се в гр.Средец, ул.“Димитър Благоев“ № 20. Видно от постъпилия отговор записите от процесната дата вече не се пазят, като се заявява, че действително същите са били предоставени на св.Т.К., което потвърждава изложеното от този свидетел, макар и косвено.

Съдът не кредитира показанията на свид.П.З. , разпитан в хода на съдебното следствие по искане на защитата, в частта им относно обстоятелството, че жалбоподателят не е дрифтирал автомобила си, а не е могъл да потегли и е буксувал. Показанията на този свидетел се явяват изолирани от останалия доказателствен материал. Свидетелят З. очевидно е в приятелски отношения с жалбоподателя, намирал се е в неговата компания на процесния паркинг, което се извежда на първо място от необичайното време на събитията – 00,20ч. на 24.01.2022г. и мястото, което изключва случайна среща, приблизителната възраст на двамата, както и от показанията на полицейските служители, че по това време на денонощието се събират едни и същи младежки компании на паркинга, като в тази насока съдът намира, че показанията му следва да бъдат ценени дотолкова, доколкото корепспондират с останалия доказателствен материал, тъй като се явяват пристрастни и очевидно целящи оневиняване на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

3

По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП „Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Съгласно чл.2 от ЗДвП отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. В този смисъл мястото на нарушението, макар и паркинг, има всички характеристики на път за обществено ползване, по който движението освен регулирано с поставени пътни знаци, е с обособени парко-места, без монтирана бариера, така че достъпът до него е свободен.

Действително ЗДвП не съдържа легално определение на понятието "дрифт",но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 24.01.2022 г. в 00, 20 часа в гр. Средец, на паркинга между ул.“Димитър Благоев“ и ул.“Васил Левски“ /пл.България/ управлявал собствения си лек автомобил ВАЗ 21053 с рег. № А 3596В като използва пътя, отворен за обществено ползване за друга цел, не по предназначенеие, а именно като форсира, вдига оборотите на двигателя на МПС-то безпричинно, превърта задните задвижващи колела и измества вляво и вдясно спрямо остта на движение задната част на автомобила като това се поставя неколкократно. Тоест същият е управлявал автомобила си в нарушение на установените правила, преднамерено извеждайки го извън контрол, като е използвал участък от пътната мрежа не по предназначение, с оглед на което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че не е безспорно доказано от страна на АНО извършването на деянието. Показанията на полицейските служители са еднопосочни, че същите са възприели процесният автомобил да извършва посочените маневри още от сградата на РУ-Средец, като разстоянието от тази сграда до процесния паркинг е достатъчно, за да се възприеме описаното от полицейските служители при положение, че паркингът е добре осветен по това време на денонощието. Свид.К. и свид.Н. са категорични, че при влизането им в паркинга, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е извършвал същите маневри, които те са възприели от сградата на РУ на МВРСредец пет минути по-рано, като при възприемането от негова страна на полицейския 4 автомобил е спрял. На паркинга не е имало други автомобили, които са извършвали такива маневри, още по-малко от същата марка. Дори от показанията на водения от защитата свидетел З. не се установява процесният автомобил да е бил управляван от друго лице процесната нощ освен от С.К.. В хода на проверката е била проверена защитната версия на жалбоподателя чрез замерване на протектора на гумите, което е показало, че същите не са износени.

По отношение на въведеното в съдебно заседание възражение, че на жалбоподателя е връчен неподписан от административнонаказващия орган препис на наказателно постановление, в хода на съдебното следствие съдът изиска от АНО оригинала на документа и приложи същия по делото. Видно от същия наказателното постановление е подписано от административнонаказващия орган, както и от жалбоподателя при връчването му на 17.02.2022г., поради което според настоящия състав не е налице соченото от защитата процесуално нарушение, както и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя с връчването на неподписан екземпляр.