Решение № 70 от 14.06.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Търговище, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20243530200091 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД, ЕИК 207314087, със седалище и адрес на управление с.Мрамор, ул.“Васил Левски“ № 17, представлявано от управителя Л. Н. И., чрез пълномощника ***.И. З. – САК против Наказателно постановление № **********, издадено от ********** на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище. Считайки, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и необосновано, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Посредством пълномощника си представя писмена защита с допълнителни възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. Твърди, че такова е налице, тъй като наказващият орган не е разгледал искането на работодателя за сключване на споразумение по реда на чл.415г от КТ, както и че е издал НП преди изтичане на 30 –дневния срок по чл.415г, ал.1 от КТ. Сочи, че наказващият орган е следвало да докаже, че е предоставил възможност на работодателя за сключване на споразумение, което в случая не е изпълнено. Изтъква и че в АУАН и НП не е 1 посочена разпоредбата, предвиждащата санкция за неспазването на чл.403а, ал.1, пр.1 от КТ. В писмена молба до съда с вх.рег. № 3204/15.04.2024г. прави искане за присъждане на направените по делото разноски, както и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Наказващият орган - ********** на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище, посредством процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

На 07.11.2023 г. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище извършили проверка в обект, стопанисван от „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД с ЕИК 207314087, а именно – кафе –клуб **********, находящ се на **************** Проверката била осъществена в присъствието на А. А. Ю.

– длъжностно лице, определено да представлява работодателя пред контролните органи на инспекцията по труда, съгласно заповед № 8/01.08.2023г. на управителя на дружеството. Контролните органи изискали екземпляр от правилник за вътрешен трудов ред /ПВТР/, но до напускането на обекта, такъв не им бил предоставен. С адресирана до работодателя призовка били изискани документи за проверка, след които и екземпляр от правилник за вътрешен трудов ред /ПВТР/, които били представени на проверяващите на указаната в призовката дата -10.11.2023г. Резултатите от проверката били отразени в протокол № ПР2342346 /20.11.2023г. С оглед констатираното при проверката, св.К. – ********** в Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище съставил на

„МЕГА КАР ГРУП” ЕООД в качеството на работодател АУАН № **************** за извършено на 07.11.2023 г. нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ – за това, че същият не държи на разположение на контролните органи екземпляр от ПВТР в обекта на контрол – кафе –клуб **********, намиращ се на посочения по-горе адрес. Актът бил 2 съставен в присъствието на надлежно упълномощения представител на дружеството –А. Ю., на която бил връчен и съответен препис. Въз основа на акта, на 19.12.2023г., *************** на Дирекция “ИТ”- Търговище издал Наказателно постановление № **********, с което за нарушение на чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ и на основание чл.415в, ал.1 от КТ наложил на „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД имуществена санкция в размер на 300лв.

Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приложените писмени доказателства и показанията на св.К..

Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. В изпълнение изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в НП е посочената нарушената правна норма – чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ, както и санкционната разпоредба, на основание на която е наложено наказанието – чл.415в, ал.1 от КТ, поради което съдът намира, че съществено процесуално нарушение във връзка с правната квалификация на административното нарушение не е допуснато.

Събраният доказателствен материал е непротиворечив и по безспорен начин доказва, че на 07.11.2023 г. контролни органи от Д „ИТ” посетили за проверка кафе – клуб **********, находящ се на ****************, стопанисван от „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД. Безспорно е установено, че в хода на проверката, на която присъствал и представител на дружеството, инспекторите поискали да им бъде предоставен ПВТР. От показанията на св.К. и от писмените доказателства се установява, че такъв правилник не бил предоставен на контролните органи до напускане на обекта. При тези данни е обоснован изводът, че при посещението на контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда” на 07.11.2023г. в процесния обект на „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД, на същите не е бил предоставен изискания ПВТР т.е. последният не е бил на тяхно разположение. Този факт води до формиране на категоричен извод за неизпълнение от страна на работодателя „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД на задължението, съдържащо се чл.403а, ал.1, предл.1 от КТ, което гласи: „ В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни 3 площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред….“.

По делото е установено, че въпросният ПВТР е бил представен на контролните органи за извършването на проверката по документи на 10.11.2023г., осъществена в офиса на Дирекция „Инспекция по труда”Търговище. Впоследствие, с писмо вх.рег.№ 23126945/05.12.2023г. работодателят е уведомил контролния орган и че в обекта на контрол – кафе –клуб ********** е осигурил на разположение екземпляр от ПВТР, с което е изпълнил и съответно предписание, дадено му с Протокол № ПР2342346 /20.11.2023г. Така посочените обстоятелства не изключват извода за извършено на 07.11.2023г. нарушение, доколкото при проверката в обекта, извършена на същата дата ПВТР не е бил на разположение на контролните органи. Последните са били лишени от възможността да се запознаят с него на място и в тази връзка да осъществят ефективен контрол при посещението си в проверявания обект. Фактът, че впоследствие ПВТР е бил осигурен в обекта, законосъобразно е отчетен от наказващия орган като основание за прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ – нарушението е било своевременно отстранено и от него не са произтекли вредни последици за работниците. При тези данни обосновано работодателят е санкциониран на основание чл.415в, ал.1 от КТ.

От приложеното към преписката писмо вх. рег. № 23126945/05.12.2023 г. от упълномощения представител на „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД до ********** на Дирекция „Инспекция по труда“ –Търговище е видно, че същото съдържа молба от работодателя за сключване на споразумение за приключване на административно наказателното производство.

Чл. 415г, ал.1 от КТ предвижда, че до издаване на НП, но не по-късно о т 30 дни от съставяне на АУАН административнонаказващият орган и нарушителят могат да постигнат споразумение, освен в случаите, когато деянието съставлява престъпление. Видно е, че в случая искането от „МЕГА КАР ГРУП” ЕООД за споразумение е направено на 05.12.2023г. - в рамките на 30 –дневния срок от връчването на АУАН, а НП е издадено впоследствие – на 19.12.2023г. Обстоятелството, че НП е издадено ден преди изтичането на 30-дневия срок по никакъв начин не е ограничило правата на дружеството, 4 предвид депозираната още на 05.12.2023 г. молба. От друга страна е видно, че разпоредбата на чл.415г, ал.1 от КТ предвижда възможност за сключване на споразумение, но при тълкуването й не може да се открие наличието на задължение на наказващия орган за приемане на отправеното предложение, за отправяне и респ. за доказване на такова предложение от негова страна.

Предвид това, съдът намира за неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приложението на чл.415г от КТ.

Съдът намира, че размерът на наложената санкция е необоснован.

Видно е, че на дружеството е наложена имуществена санкция в максималния размер, предвиден в нормата на чл.415в, ал.1 от КТ. Отчитайки формалния характер на нарушението и липсата на доказателства за предходни нарушения на трудовото законодателство, за които работодателят да е санкционирани с влезли в сила НП, съдът намира, че целите на административното наказание биха се постигнали и с минималния размер на санкцията, предвиден в чл.415в, ал.1 от КТ, а именно 100лв., в който смисъл следва да се измени обжалваното НП.

При така взетото решение за изменение на НП и намаляване размера на имуществената санкция, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна е основателно, а респ. искането за присъждане на такива в полза на жалбоподателя е неоснователно.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът не намира, че е налице някаква непълнота, която да налага субсидиарното прилагане на ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, 5 с което може да потвърди, да измени или отмени акта по чл. 58д. Това са трите възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърди или измени, то разноските, при направено искане, следва да се присъдят в полза на наказващия орган, доколкото е доказано извършването на административно нарушение. Само когато НП се отменя, единствено в този случай разноските са за жалбоподателя, тъй като е бил наказан незаконосъобразно. От друга страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното му наказание е било изменено /намалено, увеличено и т. н./, релевантно е единствено дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията.

По тези дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК. Предвид това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда. Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна на обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото дело атакуваното НП не се отменя. В тази връзка съдът споделя съдебната практика, обективирана в Определение № 2369 от 01.04.2021г. по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, Определение № 10316 от 24.11.2023г. по дело № 10493/2023 г. по описа на АССГ и др.