Решение № 2311 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2311 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20231100502736 по описа за 2023 година

При изложеза да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.435, ал.2,т.7 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх.№122767/28.11.2022г., подадена от длъжника по изпълнително дело №2022851042736 по описа на ЧСИ М.П., рег.

№851 на КЧСИ, „С.В.“ АД, срещу постановление за разноски от 10.11.2022 година.

В жалбата се твърди, че на 14.11.2022г. длъжникът е бил уведомен за атакуваното постановление за разноски, което е издадена във връзка с възражение на длъжника по посоченото изпълнително дело и отказа на ЧСИ да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че в това постановление ЧСИ не е произнесъл по направеното искане да посочи какви такси е включил в сумата от 24 лв., съдържаща се в постановлението за възлагане, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, обозначена като допълнителни разноски по т.31 ТТРЗЧСИ; не се произнесъл по възражението за включване на сумата от 18лв. за налагане на запор, нито относно искането за преизчисляване на пропорционалната такса.

Твърди, че начисляването на разноски в тежест на длъжника е неправилно и това е така защото преди образуване на изпълнителното дело, на 16.09.2022 година е отправил покана до взискателя „К.М.“ ЕООД, с която е заявил готовност за плащане и е поискал да посочи банкова сметка за превеждане на дължимата сума.

Твърди, че поканата е изпратена до адреса на управление на дружеството, който е вписан в ТР, но видно от товарителницата на куриера, 1 адресът представлява заключена съща, заградена, в която няма никого.

Твърди, че е изпълнил добросъвестно задълженията си на длъжник, но кредиторът не е посочил адрес, на който действително да бъде открит, не е приел поканата и не е оказал нужното съдействие, за да може длъжникът точно да престира.

Поради това твърди, че не е било налице основание за образуване на изпълнително производство и поради това не следва да заплаща разноски по образуваното такова.

В условие на евентуалност твърди следното:

На 13.10.2022 година е получил ПДИ и е депозирал по изпълнителното дело становище, че задълженията са платени на 18.10.2022 година, като е оспорил размера на адвокатското възнаграждение, дължимостта на сумата от 18лв. за налагане на запор и сумата от 24лв., допълнителни разходи.

Излага доводи относно дължимостта и размера на тези суми и моли съда, ако не приеме тезата му, че не следва да заплаща разноски, в условие на евентуалност да уважи възражението и намали разноските, касаещи размера на адвокатското възнаграждение и със сумите от 18лв. и 24 лву да преизчисли пропорционалната такса.

В срока за отговор на жалбата другата страна в процеса „К.М.“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. С.Д. оспорва допустимостта на подадената жалба, като твърди, че същата е просрочена и оспорва и нейната основателност.

Твърди, че адвокатското възнаграждение е в минимален размер и е реално заплатено. Описва какви действия е извършил процесуалният представител на взискателя, които се основание за приложение на посочените разпоредби от Наредба №1/ВАС. Моли съда да остави без уважение жалбата, като претендира разноските в това производство и представя списък по чл.80 ГПК.

ЧСИ М.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

На 11.10.2022година пред ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ постъпва молба от „К.М.“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. С.Д., обективираща искане за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземане, за което е издаден изп.лист от 02.08.2019г. от СРС по гр.д.№29466/2017г., договор за цесия и уведомление до длъжника, за цялата сума по изпълнителния лист, държавната такса за неговото издаване от 5лв. и 0,91лвтакса за банковия превод, както и 3лв. такса, преведена на ЧСИ.

Моли ЧСИ да образува изпълнително дело, да наложи запор върху движимите вещи на длъжника „С.В.“ АД, да възбрани недвижимите му имоти и да наложи запор върху притежаваните от него дружествени дялове.

Моли в производството да бъдат събрани и разноски от 5,91лв./формирани съобразно описаното/, 3лв. за такса към ЧСИ и 240лв. адвокатско възнаграждение.

2

Към молбата е представен цитирания в нея изпълнителен лист, който удостоверява вземане на В.В.Т. спрямо настоящия жалбоподател, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 359,96лв. и сумата от 15лв., направени разноски пред въззивната инстанция за платена държавна такса.

Представен е договор за цесия от 24.08.2022година, с който цедентът В.Д. е прехвърлила на настоящия взискател, като цесионер, вземане, присъдено на В.В.Т. с решение №2406/03.04.2019г. на СРС и определение №16421/03.07.2019г., постановено от СГС, ведно с „платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист“.

Този договор е предшестван от друг от 15.02.2022 година, с идентичен предмет на прехвърлителната сделка, по който качество на цедент има В.В.Т., а на цесионер – В.Д..

Представени са доказателства за изпълнение на процедурата по чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД, осъществена от стария кредитор.От представените доказателства- първото съобщение от първия цеденет – В.В.Т., отправено до длъжника се установява, че този кредитор на дружеството е осъществил прехвърляне на свои вземания спрямо „С.В.“ АД, произтичащи от постановени съдебни актове по 22 броя граждански дела на едно лицеВ.Н.Д.. Последната очевидно е извършила прехвърляне на тези вземания на други правни субекти, в настоящия случай на взискателя „К.М.“ЕООД.

По делото е представено пълномощно от взискател в полза на адвокатско съдружие „Н.Б.“, чрез адв. С.Д. и договор от 10.10.2022 година, сключен между упълномощителя и съдружието за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 240лв., за което е представено платежно нареждане от същата дата, удостоверяващо извършено плащане.

По делото е приложен документ – че е заплатена сума от 5,91лв. с основание „д.т. за и.л. по гр.д. 29466 17г 85 с-в“, заплатена от вносител „В.Н.Д.“, съобразно съдържанието на вносната бележка, с получател на сумата СРС.

Приложен е документ за заплатена сума от 69лв. с вносител Р.Х.Н. и основание за заплащането – „обр. и.д. с у соф вода ад от К.М. еоод“ по сметка на М.Н.П.. Отбелязано е в документа, че сумата е внесена „в брой от трети лица, които не действат в качество на пъл. по разпл. см. и сроч. депоз.лв.“Това лице е различно от представляващия дружеството- взискател.

На 11.10.2022 година ЧСИ изпраща ПДИ до длъжника, в която сочи, че сумата за принудително събиране е в общ размер на 791,38лв., формирана от 371,96лв. присъдени разноски, 248,91лв. разноски в изп.дело, 170,51лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 25.10.2022 година.

На същата дата е изготвена сметка, съобразно която таксите по ТТРЗЧСИ са следните: по т.1 – 20лв. –за образуване на изпълнително производство; по т.5 – 20лв. –а изготвяне на покана, призовка и др. и по т.9 – налагане на запор върху дял от търговско дружество. Общият размер на дължимите разноски е сумата от 66лв. с ДДС.

На същия ден ЧСИ изготвя постановление за разноски, съобразно което 3 приема за събиране в принудителното изпълнение следните суми: за образуване на изпълнително производство по т.1 ТТРЗЧСИ – 24лв.; за извършване на справка за длъжника и неговото имущество по т.3 ТТРЗЧСИ – 6 лв.; за изготвяне на покана и връчването и на длъжника по т.5 ТТРЗЧСИ – 24лв.; за налагане на запор по т.9 – 18лв.; по т.26 ТТРЗЧСИ – 74,51лв. и по т.31- 24лв.; държавна такса за издаване на изпълнителен лист – 8,91лв. и юрисконсултско възнаграждение – 240лв.

Книжата са изпратени чрез куриер „Спиди“ АД.

На 14.10.2022 година по делото постъпва молба от взискателя, с която моли ЧСИ да връчи ПДИ на длъжника, оттегля искането за налагане на запор върху движимите вещи, дружествени дялове и възбрани върху недвижимости на длъжника и моли налагане на запор върху банковите му сметки.

Подновява искането за събиране на разноските в изпълнителното производство.

На 25.10.2022 година по делото постъпва молба от длъжника, с която страната твърди, че е получила ПДИ на 13.10.2022 година и моли ЧСИ да уточни такси за какви действия се включват в сумата от 24лв. по т.31 от ТТРЗЧСИ; оспорва да дължи такса от 18лв. за налагане на запор, тъй като такъв не е налаган в производството и оспорва дължимостта на адвокатското възнаграждение от 240лв.

Твърди, че е извършила плащане на дължимата сума сумата след получаване на поканата за доброволно изпълнение и по делото не са извършвани никакви процесуални действия.

По тази молба е депозирано становище от взискателя на 09.11.2022 година, с което се оспорва основателността и. Твърди, че адвокатското възнаграждение е съобразно неговите законово установени минимални размери и че по делото страната е осъществила ред процесуални действия.

На 10.11.2022 година ЧСИ издава постановление, с което отказва да намали размера на адвокатското възнаграждение. По останалите възражения липсва произнасяне.

Настоящата жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, с оглед на обстоятелството, че атакуваният акт е връчена на страната на 14.11.2022 година, подадена е от надлежна страна и поради това се явява процесуално допустима.

По основателността и.

По делото не е налице спорно обстоятелството, че дълга, произтичащ от изпълнителния лист е заплатен след получаване на ПДИ.

По възражението за недължимост на разноските, поради факта, че длъжникът е предприел действия за погасяване на дълга извън принудителното изпълнение.

По изпълнителното дело е представена покана, отправена от длъжника до взискателя. Връчването на тази покана е осъществено чрез куриер, като видно от съставените от него документи адресът, който е посетен е заключена къща, която е необитаема.

4

Тезата на длъжника е за наличие на хипотеза по чл.95 ЗЗД.

Относно възражението на длъжника за липса на дължимост на разноските, поради наличие на хипотеза по чл.95 ЗЗД, по виждане на състава забава на кредитора не може да бъде установена въз основа на представената покана на доброволно изпълнение. Така, според решение № 194 от 03.02.2016 г. по т.д. № 1890/2014 г. на I т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, забавата на кредитора по чл.95 ЗЗД е хипотеза, в която поведението на кредитора е в причинна връзка с неизпълнението на длъжника. В настоящия случай се твърди, че забавата се изразява в непосочване на банкова сметка, по която да се извърши плащане на дължимата сума, поради което е налице неоказано съдействие от страна на кредитора.

За да е налице неоказване на съдействие от страна на кредитора следва да се установи, че длъжникът му е отправил покана да посочи банкова сметка.

По делото е представена такава покана, като се твърди, че същата е изпратена по куриер, но от данните по делото не може да се установи по категоричен начин, че куриерската пратка съдържа именно такава покана, както не може да се приложи и фикцията по чл.50, ал.2 ГПК, тъй като куриерът няма правомощия да извърши удостоверявания, подобно на нотариусите и ЧСИ.

Ето защо настоящият състав на съда не възприема тази причина за недължимост на разноските.

По отношение на дължимост и размер на разноските.

Въпросът за разноските е намерил своето разрешение в общите правила на действащия ГПК, поради което тези правила се прилагат както в исковото, така и в изпълнителното производство, като съобразно нормата на чл.79 ГПК длъжникът понася разноските, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г. / и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.