Акт от 12.03.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1071

Хасково, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - III състав, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

П.К.

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия П.К. административно дело № 913 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Д.Н.М. ***, подадена чрез адв. Я.С. от САК, против Ревизионен акт № Р-16002621002818-091-001/16.06.2022г., издаден от органи по приходите, с който на основание чл.19 от ДОПК е установена отговорността на М. за задължения на „А.

П. Г. Е.“ ЕООД, потвърден с Решение № 381/26.08.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на РА. Счита се, че е необоснован, издаден при противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. На първо място се сочи, че през 2020г. бил издаден РА на „А. П. Г. Е.“ ЕООД, който влязъл в сила, като в това производство било представено нотариално заверено пълномощно, с което жалбоподателят упълномощил М. Я. да представлява дружеството пред местни и чуждестранни държавни органи, администрация, което обстоятелство ревизионните органи не обсъдили и анализирали. По отношение оспорения РА се определя като невярно твърдението в него за подаване на възражението срещу ревизионния доклад след дадения за това срок. Това възражение било изпратено по пощата и пристигнало в НАП на 09.06.2022г.

Доводите за осъществяване на търговска дейност от страна на жалбоподателя чрез множество търговски обекти, не били подкрепени с доказателства. Фактическата обстановка по случая не била изяснена в цялост. РА бил обжалван по административен ред и въпреки посоченото от решаващият орган, че ревизионните органи не изследвали в цялост всички хипотези и не събрали достатъчно доказателства за изпълнен фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, бил потвърден. Изразява се несъгласие с приобщените в хода на ревизията доказателства и се сочи в тази връзка, че единствената хипотеза, при която ДОПК позволявал приобщаване на събрани доказателства в друго ревизионно производство, била предвидена в чл.63, като в случая предметът и задачата на събраните в предходно производство доказателства не били напълно идентични с тези по текущото производство по издаване на РА. Според съдебната практика, мотивите и изводите на друг орган по приходите, изградени в друго ревизионно производство, били непротивопоставими на ревизираното лице в производството за реализиране на отговорност по чл.19 от ДОПК. В случая всички изводи, възприети от ревизионните органи, почивали на предходно развилото се ревизионно производство спрямо дружеството „А. П. Г. Е.“ ЕООД. Влезлите в сила ревизионни актове, с които били установени задълженията, обвързвали ревизията по чл.19 от ДОПК единствено по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране.

На следващо място, налице били фактически правни противоречия между РД и РА. Съществувало фактическо противоречие за броя на телефонните номера, за които имало сключени договори между посоченото дружество и „** Б.“ АД, като твърдението от последното дружество противоречало на твърденията на ревизионния орган относно съществували договори за общо над 800 телефонни номера. Въпреки противоречието ревизионните органи приели за доказано правото на собственост върху многобройни телефонни номера, което било необосновано с оглед на това, че предоставените документи били нечетливи и от тях не можело да се направи извод за притежавани над 800 бр. номера.

Ревизионният орган посочил, че не били представени всички договори и анекси, но не мотивирал твърдението си с доказателства. Противоречие съществувало и по отношение на „Йетел България“ АД, като ревизиращият орган твърдял, че дружеството имало сключени договори за общо 649 телефонни номера, но „Йетел България“ АД представило единствено копие на договори за общо 72 бр.. Правните противоречия се изразявали в това, че в РД като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя бил посочен чл.19, ал.1 от ДОПК, а в РА – чл.19, ал.2 от ДОПК, впоследствие директорът на Дирекция ОДОП посочил, че РА следва да бъде потвърден и отговорността да се ангажира на основание чл.19, ал.1 от ДОПК.

Смесването на двата фактически състава на отговорността по чл.19 от ДОПК било недопустимо от гледна точка на отговорността относно визираните в посочените алинеи хипотези и правото на адекватна защита на ревизираното лице. Относно отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК се аргументира в жалбата твърдението, че жалбоподателят не знаел, че с укриването и недекларирането на приходи на дружеството, на което бил управител, ще възпрепятства възможността за събирането на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Относно приетото от органите по приходите, че оспорващият изпълнил фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК като не представил документи, които му били изискани в хода на ревизионното производство, се сочи, че действията, доказващи ангажиране на отговорността на жалбоподателя, следвало да бъдат изключително свързани с процеса по събиране на задълженията, но тези, извършени по време на ревизионното производство и свързани с установяване на техния размер, не можело да бъдат тълкувани в негова вреда и да бъдат използвани като основание за ангажиране на отговорността му. В тази връзка се изтъква, че административните органи обосновават наличието на укриване единствено с предположения относно поведението на ревизираното лице, включително и неговите мотиви, но не и с конкретни факти или доказателства.

Следователно не бил налице вторият елемент от фактическия състав по чл.19 от ДОПК – да е налице поведение на лицето, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Третият елемент от отговорността по чл.19 от ДОПК, също не бил налице, доколкото не съществувала причинно-следствена връзка между действията на ревизираното лице и невъзможността за събиране на публичните вземания, като това следвало да се приеме с оглед съдебната практика. Не съществувала обективната невъзможност за събиране на публичните вземания. Освен това, от подадените годишни финансови отчети на дружеството било видно, че през ревизирания период същото не разполагало с никакви материални активи и извършвало търговска дейност на загуба от 2016г. насам, поради което не можело да се приеме, че твърдените извършени действия от жалбоподателя били единствена предпоставка за настъпване на обективната невъзможност за събиране на публичните задължения. От РО не било доказано, че преди извършените от М. действия дружеството разполагало с имущество, от което да можело да бъдат удовлетворени установените публични задължения. Не било изследвано, установено или доказано, че вследствие на възприетите действия на физическото лице юридическото лице не притежавало необходимите парични средства и дълготрайни материални активи, за да покрие публичните си задължения. Не била посочена от органите по приходите конкретна дата, от която А. П. Г. Е.“ ЕООД било прекатегоризирано в „задължено лице с несъбираем дълг“. В тази връзка следвало да се има предвид, че дружеството поначало нямало възможност да изпълнява своите публични задължения, съответно нямало как последващите действия на М. да са единствената и пряка причина, поради която да е настъпила обективна невъзможност за събиране на задълженията. На следващо място, в РД и РА нямало твърдения за извършени от страна на жалбоподателя на отчуждителни сделки с имуществото на фирмата. В съдебната практика било застъпено становището, че прехвърлянето на дружествени дялове след започване на ревизионното производство не може да се тълкува като действие във вреда на ревизираното лице, тъй като не било във връзка с имуществото на дружеството. Заключенията на РО в обратна насока не били мотивирани, тъй като не се посочвали конкретни фактически и правни действия, извършени от физическото лице М.. Визирано било единствено, че жалбоподателят се разпореждал с парични средства, без да било изяснено в какво се изразявали тези разпореждания, както и че дружеството имало възможност да реализира продажби, но такива не били доказани от РО. Не била налице недобросъвестност. Липсата на доказателства и съображения за извършени недобросъвестни действия по плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждяване на имущество, включително предприятието на задълженото лице, безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, или на извършени действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и осребряване в полза на третото лице, следвало да се приемат за обстоятелства, водещи до невъзможност да бъде ангажирана отговорността на оспорващия. Предвид гореизложеното РА се явявал немотивиран, поради което не съответствал на изискванията за форма по чл.120, ал.1 от ДОПК.

По изложените съображения се претендира отмяна на РА и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки, се излагат допълнителни съображение за незаконосъобразност на РА. Сочи се, че оспорващият участвал изцяло формално в качеството си на управител на „А. П. Г. Е.“ ЕООД, без да изпълнявал организационни или управленски дейности, без да имал достъп до търговската и счетоводна документация, не декларирал данни пред НАП и не бил запознат с такива. Не се интересувал, нито се е занимавал с дружествените дела. Прави се анализ на събраните в хода на съдебния процес доказателства. Релевира се довод за нищожност на РА, поради неподписването му с КЕП, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014г. В подкрепа на всичко изложено се цитира съдебна практика.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив, чрез процесуален представител в съдебно заседание, в писмени молби и защита, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на Наредба №1/09.07.20004г. и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на жалбоподателя.

Окръжна прокуратура – Хасково, конституирана в настоящото производството на основание чл.159 от ДОПК, изразява становище за законосъобразност на РА, съответно за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното:

Със Заповед № РД-09-2433/16.12.2019г.

(л.115), издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив, са определени органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, като Приложение №1 към същата съдържа списък на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив, които при отсъствие на началниците на сектори „Ревизии“ ще изпълняват правомощията им, определени с посочената заповед.

Със Заповед № РД-09-2515/29.11.2021г. на директора на ТД на НАП – Пловдив (л.119) е изменено утвърденото със Заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, като във връзка с определянето на длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“, считано от 01.12.2021г. е определен нов състав на органите по приходи по сектори и екипи с месторабота в гр.Пловдив и тези с изнесено работно място в офиси в страната, сред които е и офис Хасково.