Решение № 261945 от 11.06.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……… гр. София, 11 юни 2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 15 - ти състав, в публичното заседание, на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия:

ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10541, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“

АД, с която са предявени срещу П.К.П. и Д.Г.П., при условията на пасивна солидарна отговорност, искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, за сумата от 101 613,39 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част от заетата сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г. за периода 10.08.2014 г. – 09.08.2019 г., изменен с осем допълнителни споразумения;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 360,06 швейцарски франка, представляваща вземане за неплатена част от дължими и неплатени такси за периода 10.08.2016 г. – 10.06.2017 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни споразумения;

- иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 815,02 лв., представляваща разноски за нотариална такси по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г., изменен с осем допълнителни споразумения.

Ищецът претендира още законна лихва от 09.08.2019 г. (датата на исковата молба) върху главницата и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г. е предоставил на ответниците сума в размер на 102 066 швейцарски франка, а ответниците (като кредитополучатели) са се задължили да я върнат на вноски и в срокове съгласно уговорен погасителен план, което задължение не е изпълнявано, поради което, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.10.2017 г., при условията на евентуалност – ищецът твърди да е обявил кредитът за предсрочно изискуем с исковата молба.

Договорът е изменен с допълнителни споразумения от 15.06.2009 г., 08.03.2010 г., 09.07.2010 г., 23.07.2010 г., 03.01.2011 г., 24.03.2011 г., 15.12.2011 г., 31.08.2012 г. Претендира процесната сума като част от главница по договора за кредит.

Ищецът твърди да му се дължи сумата от 360,06 швейцарски франка, представляваща част от дължимите и незаплатени такси по договора за кредит за периода 10.08.2016 г.

– 10.06.2017 г. Сочи, че таксите са дължими на осн. чл. 4 от договора за кредит и чл. 11 и чл. 12 от допълнителните споразумения.

Ищецът твърди да му се дължи сумата от 815,02 лв., начислена до 25.09.2018 г., която включвала разноски за нотариални такси по вписване и подновяване на ипотека, изготвяне и връчване на нотариална покана, дължима на осн. чл. 10, т. 3 от договора за кредит.

Ответниците оспорват исковете. Навеждат възражение, че вземането е погасено по давност.

Твърдят, че банката не им е дала достатъчна информация, за да извършат разумна преценка за валутния риск от сключването на кредита в швейцарски франкове и, че клаузите от договора относно превалутирането са неравноправни.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 101 613,39 швейцарски франка – част от неплатена заета сума за периода 10.08.2014 г. - 09.08.2019 г.:

От процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 43486 от 03.10.2008 г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД) и П.К.П. и Д.Г.П. е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на ответниците кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 68000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита като от тази сума равностойността в швейцарски франкове на 29000 евро е за покупка на определен в договора недвижим имот – апартамент, а равностойността в швейцарски франкове на 39000 евро – за други разплащания (чл.

1, ал. 1). С клаузата на чл. 1, ал. 4 от договора за кредит е уговорено, че за връщане на кредита, както и за другите задължения по договора за кредит, ответниците отговарят солидарно. Уговорено е също, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката (чл. 1, ал. 5). С Приложение № 1 към договора страните са уговорили, че кредитът е усвоен, както и, че към датата на усвояването приложимият курс „купува“ за шв. франк към евро на банката е 1,500957 шв. франка за 1 евро; определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит е 102 066 шв. франка.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 29.10.2008 г. по разплащателна сметка в швейцарски франкове на П.К.П. е постъпила сума в размер на 102 066 CHF с основание „Усвояване на кредит 975576“. Тази сума представлява предоставения и усвоен от ответниците кредит по процесния договор. Освен това, в приложените по делото допълнителни споразумения ответниците са признали размера на дължимите суми по договора за кредит. Доколкото заявеното от ответниците в Приложение № 1 и споразуменията към договора е извънсъдебно признание на неизгоден за тях факт и поради това – с доказателствена стойност, и предвид установеното със заключението на вещото лице за усвояване на договорената сума, съдът приема за установено, че банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на ответниците уговорената в договора за кредит сума, а за последните е възникнало задължението да я върнат.

Ответниците са физически лица, на които по силата на сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на апартамент и за други разплащания. Не се твърди, а и от събраните по делото доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от страна на ответниците, поради което, същите имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на потребителите в същия закон.

Настоящият състав споделя формираната съдебна практика с решение № 295/22.02.2019г. по т. дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. За формиране на този извод съдебният състав се е позовал на задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д.

№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о./.

Съгласно чл.

21, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането като за услугата се съгласява да заплати съответната комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката. С чл. 23, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С чл. 23, ал. 2 кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.

21-23 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. От текстовете на клаузите, следва, че с клаузата на чл. 23 кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Договорната клауза на чл. 23, ал. 1 не отговаря на изискването за яснота и разбираемост.

По делото не са представени доказателства банката да е представила на кредитополучателите подробна информация и да им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Поради това, кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, те не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването на договора за кредит в тази валута, и са се съгласили с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияят на съдържанието им, вкл. на изявлението в чл. 23, ал. 2 от договора, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.

21 - 23 от договора. С непредоставянето на необходимата информация на потребителите, банката като икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл. 23, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните. Потребителите не са защитени и от клаузата на чл. 21, ал. 1 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателите икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателите. Поради това, че с клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителите върху тях се прехвърля изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.

Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Предвид изложените по-горе съображения, клаузата на чл. 23, ал. 1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителите, същата не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателите да могат да преценят на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и създава във вреда на потребителите значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява нищожна на основание чл. 143, т. 19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.