Решение № 13 от 25.01.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Смолян, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 234/23.09.2022г., постановено по гр.д.№ 465/2022г. по описа на Смолянския районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.С., бул.“М. Л.“ № 46 да заплати на Д. С. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.Зл., ул.“Хр. Б.“ № 5, сумата от 1 830,40 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 244,00 лева, представляваща мораторна лихва за забава, считано от 01.06.2019г. до датата на предявяване на иска- 20.05.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -20.05.2022г. до окончателното й плащане, както и 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.С., бул.“М. Л.“ № 46 да заплати по сметка на СмРС държавна такса в размер на 123,22 лева и разноски за експертиза в размер на 120,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 5235/12.10.2022г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.С., чрез пълномощника й главен юрисконсулт П. С. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че е налице празнота в специалната нормативната база - ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност НСОРЗ, като не се е съобразил със служебния статут на служителя и приложимите спрямо него норми, съгласно чл. 142, ал. 1 и 2 от ЗМВР.Твърди се, че в чл. 179, ал. 4 от ЗМВР е предвидено, че на служители в МВР се изплащат и други 1 възнаграждения извън възнагражденията по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, но това трябва да е определено със закон или с акт на МС. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Съдът не е съобразил решението на СЕС по дело № С-262/2020 г., постановено на 24.02.2022г. Игнорирал е обстоятелството, че за държавните служители, работещи по ЗМВР, е създадена специална нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, в съответствие със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове. Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители, се ползват. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 9 във връзка с ал. 8, чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба № 81213776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от деня на обнародването), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. При съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Видно от приетата по делото експертиза е, че трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. За разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, в която норма е предвидена максималната продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудово правоотношение - 7 часа, в специалния закон - ЗМВР е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8.В духа на закона е и влязлото в сила изменение и допълнение в ЗМВР от 07.07.2020 г., като в създадената нова ал. 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното 2 време през нощта по ал. 1. Съответно, в чл.22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., както и в чл. 21, ал.3 от Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., също е налице изменение на текста, като отново изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Сочи се, че в обжалваното решение, съдът изцяло е игнорирал влезлите в сила изменения в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове за процесния период, като е постановил изцяло неправилен акт в противоречие с материалния закон. Решението е немотивирано и в него изобщо не е извършено обсъждане на изведените в отговора на исковата молба твърдения. Въпреки направеното възражение с доклада по делото съдът е възложил изготвянето на СИЕ със задача вещото лице да даде заключение за това с какъв коефициент следва да стане превръщането на нощните часове в дневни, който въпрос е правен. В т.3 от експертизата вещото лице е определило размерът на отработените часове нощен труд, след приравняването им единствено по методологията на чл.9,ал.2 от НСОРЗ, без съблюдаване на ЗМВР и действащите в процесния период наредби. В противоречие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК, съдът не само е възприел изцяло заключението, но изобщо не е обсъдил същото заедно с другите доказателства. За държавните служители в МВР е предвидено в чл. 179, ал. 4 от ЗДСл, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 и по чл. 178, ал.

1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС. Полагането на труд през нощта и от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, и от тези по т. 2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и на свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер на същото, са идентични: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР. В чл. 2, ал. 3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 8:7= 1,143. Разпоредба, идентична на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в изрично фиксиран размер на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден 3 в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. Неправилно съдът е приел, че часовете, получени в резултат от конвертирането на нощния труд автоматично се обявяват за извънреден труд. В специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ и ЗДСл, а в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите им са обусловени от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ат. 3 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. В последващите наредби, относими към исковия период, съответно, в чл. 22, ал. 3 от Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., както и в чл. 21,ал.3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., е налице изменение на текста, като изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. Твърди се още, че обжалваното решение не съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което го прави неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилността на решението по главния иск влече неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава е правно основание чл. 86 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.