Решение № 3470 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3470 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело № 20251100505552 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 25212 от 08.05.2025 г. на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Средец“, ул.

“Стефан Караджа“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Д. срещу Постановление от 22.05.2024 г. по изпълнително дело № 20248380401987 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено претендираното от взискателя възнаграждение за адвокат до сумата от 12.50 лева.

Жалбоподателят твърди, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар в размер на 4900 лева за изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Единствените предприети действия от процесуалния представител на взискателя се свеждали до молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа за изпълнение и други действия не били извършвани, поради което не се следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в заявения от взискателя размер. Посочва още, че не са представени доказателства за действително сторени разноски.

Поддържа, че определената по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса също е прекомерна.

Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и намаляване размера на определеното на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 12.50 лева, както и за коригиране на размера на дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят „П и П РЕНТ А КАР“ ЕООД, ЕИК 204732149, чрез процесуалния му представител адв. Г.В. депозира възражение срещу жалбата. Посочва, че адвокатското възнаграждение е уговорено съобразно цялостно представителство по делото съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция).

В мотивите на ЧСИ М.Б. по реда на чл.436, ал.3 ГПК се сочи, че жалбата е 1 неоснователна и излага съображенията си в тази посока.

Представено е заверено копие на изпълнително дело № 20248380401987 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа:

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано на 22.05.2024г. по молба на „П и П РЕНТ А КАР“ ЕООД, действащо чрез пълномощника си адв. Г.В. - САК, за събиране на сумата от 96 675 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължение, за която сума е издаден изпълнителен лист №221 от 20.05.2024г. по т. д. 194/2024 г. по описа на САС.

С молбата взискателят е заявил искане до ЧСИ да покани длъжника да изпълни задължението и при неизпълнение – да наложи запор на банковите сметки на длъжника във всички търговски банки на територията на страната.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е представено пълномощно от 21.05.2024г., с което взискателят е упълномощил адв. Г.В. да образува и води изпълнителното дело по издадения изпълнителен лист. Представен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата, подписан между взискателя и пълномощника, с който е договорено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело от 4900 лв., като изрично е отразено, че сумата е заплатена в брой.

С постановление от 22.05.2024г. е приета за събиране сума в общ размер на 4966 лв., от която главница от 66.00 лв. авансови такси по т. 1, 5, и 9 от ТТР към ЗЧСИ и 4900 лв. - адвокатско възнаграждение.

На 23.05.2024г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която са описани всички приети суми за събиране – тези по изпълнителен лист, такси към ЧСИ и приетото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника.

Едновременно с поканата за доброволно изпълнение на основание чл.507 ГПК, съдебният изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД до размера на претендираните вземания (л. 6 от изп. д.).

С писмо от 24.05.2025 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени (л. 36 от изп. д.).

По изпълнителното дело е депозирано възражение относно размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като е поискано намаляването му, както и намаляване на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ (л. 46 от изп. д.). Изложени са съображения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в 2 изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат Г.В. представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой.

В този смисъл възражението на длъжника, че не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, са неоснователни.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателя се свежда до образуване на изпълнителното дело, като още с молбата за образуване е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, като посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит на молбата за образуване. Други действия във връзка с изпълнението не са сторени.

Съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценка за това се извършва с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като приема за ориентир чл.10, т.1 от незадължителната Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

По таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Размерът на задължението по изп.лист възлиза на 96 675 лв., а при този размер на дълга пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 5 087 лв. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83 ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. С прибавяне на ДДС към таксата по т. 26, същата възлиза на 6 104.40 лв. Определеният от съдебния изпълнител размер на таксата от 6 163.50 лв. е завишен с 59.10 лв., поради което подлежи на намаляване с тази сума.

С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваното постановление за разноските на съдебния изпълнител следва да се отмени и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до 200 лв., а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да се определи на 6 104 лв.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Армеец“ АД разпореждане от 03.06.2024 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248380401987, с което е постановен отказ да бъде намален размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя на основание чл.78, ал.5 ГПК, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателят по изпълнително дело №20248380401987 на ЧСИ М.Б., рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 4 900 лв. на 200 лева, както и съответно определената за плащане такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители от 6 163.50 лв. с ДДС на 6 104.40 лв. с ДДС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4