Решение № 502 от 11.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20254400500707 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 80 от 12.06.2025 г по гр. Дело № 321/24 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от Д. В. Б. с ЕГН ********** срещу Община Г., представлявана от кмета Л. Я., иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС , с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на дворно място, находящо се в с.***, общ.Г., за който имот, е съставен АЧОС № 1441/21.07.2026г. и да бъде осъдена същата община да предаде владението върху процесното дворно място като неоснователен и недоказан.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Д. В. Б. ,в която се възразява, че неправилно е установена фактическата обстановка от съда като се твърди, че наследодател на въззивницата е закупил процесния имот на търг, през 1990 г Община – Г. започва изграждането на здравен пункт в имота, 1 имотът е бил актуван като общински през 2006 г, през годините е променяна по неясни причини номерацията на имота и има разминаване в площта на имота. Оспорва се заключението на ВЛ относно идентичността на друг собствен на въззивницата имот УПИ I I I -185 от 1250 кв.м с процесния претендиран имот по делото с исковата молба. Възразява се, че не е оборнато внимание на гласните доказателства по делото. Възразява се, че е направен грешен правен извод от съда. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че жалбата е бланкетна и няма конкретизация на допуснатите нарушения от съда. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят правото на собственост върху недвижим имот – начин на придобиване, промяна в номерацията и площта на имота, актуално състояние и актуални права на собственост ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че се установява от приложеното по делото удостоверение № 163/25.01.1934г., издадено от К. селско общинско управление на с.***, че Д. Н. Н., на който безспорно ищцата пред първата инстанция е внучка, е закупил от същото дворно място в с.***, парцел II, кв.46, с площ от 1550кв.м., при съседи: собствен двор от две страни, общ парцел III, и канал/бара/. Видно е било от приобщения по делото НА за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка от 20.03.1991г., на председателя на НРС –П. Я., ищцата е била призната за собственик на основание наследство, давност и делба на два имота, находящи се в с.***първият съставляващ УПИ –I-185, кв.18, с площ от 1850кв.м., и УПИ III, -185, 2 кв.18, с площ 1250кв.м. Според РС с АЧОС № 1441/21.07.2006г., е актувана сграда за здравни дейности с площ от 68.60кв.м. и УПИ – 1110кв.м., при граници на имот: улица, изток – улица, юг- УПИ III -185 и запад УПИ I- 185.

По делото са били събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. А. М. и Д. М. Н.. Свидетелят М.М. е твърдял пред РС, че не знае какви имоти има ищцата, но знае само, че баща и „баче М.“, имал двор от около 2 дка, който свидетелят е обработвал с конете си.Свидетелят е твърдял, че в двора имало малка сграда, за която знаел, че е на съвета, но не знае по документи на кого е. Свидетелят Н. е твърдял пред РС, че познава ищцата, която му е братовчедка, както и че имотът е бил на тяхната фамилия, но после бил разделен.Свидетелят не знае каква е площта на имота на ищцата, но твърди, че в нейното дворно място се намирала здравната служба, както и че от малък знае, че спорното дворно място е на бащата на ищцата. По делото по искане на ищците е изготвена СТЕ от ВЛ С.Ст., която не е оспорена от страните и съдът я е кредитирал с доверие, съгласно която към момента на закупуване на имота от дядото на ищцата от К.то селско управление през 1934г. е действал регулационният план одобрен със Заповед № 538/05.06.1928г. В последствие бил изготвен нов дворещно регулационен план, който действа и към момента, който включва кадастрална основа, одобрен със Заповед № 817/31.10.1990г., съгласно който УПИ III -185, кв.18 е с площ измерена графично 1250кв.м. с граници и съседи:улица, УПИ II – за клуб, здравна служба, УПИ I -185 на Д. В. Б. и УПИ IV – на трето лице. ВЛ е дало заключение, че парцел II, кв..46, с площ от 1550 кв.м. по регулационният план на с.***, одобрен със Заповед № 538/05.06.1928г. е идентичен с УПИ III 185, кв.18 с площ 1250кв.м. по регулационният план на с.***, общ.Г., одобрен със Заповед № 817/31.10.1990г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, Р С е достигнал до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС. Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса за успешното провеждане на ревандикационните искове ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно че е 3 собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и, че ответникът се намира във владение на тези имоти. В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест на ответника е да докаже, че владее имотът на правно основание.

Спорно по делото е било на първо място дали ищцата е собственик на процесното дворно място, находящо се в с.***, парцел парцел II, кв..46, с площ от 1550 кв.м., и дали същото е идентично, с дворното място за което ответната община Г. се е снабдила с АЧОС № 1441/21.07.2026г. Според РС от изготвената СТЕ по делото се установява, че имотите на страните не са идентични. Поради изложеното съдът е приел, че ищцата не доказва правото си на собственост върху процесния имот, за който община Г. се е снабдила с АЧОС. Доколкото по делото не е доказана първата от предпоставките на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че ищцата е собственик на процесното дворно място, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради недоказване на първата предпоставка за уважаване на иска , РС е приел, че не следва да обсъжда дали ответник ът владее имота на правно основание.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно и правилно

РС е изложил мотиви, които не са много подробни , но се споделят от въззивната инстанция като обосноваващи правилен краен изовд на РС и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени. Следва да се отбележи , че РС е обсъдил свидетелските показания и в този смисъл възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Следва в тази връзка да се отбележи, че показанията на свидетелите не установяват с категоричност нито едно от твърдените в исковата молба обстоятелства като св. М. е заявил, че „не знае какви имоти е имал дядо М.“,“двора по документи не знам“, „толкова не знам, това са лични работи“,“сградата знам, че е на съвета“. Св. Д.

Н. е живял като ученик в с. ***, след което не и не е имал желание да се връща, а е направил това чак сега. Той говори за „този имот“, „този двор“, но не може да каже колко е голям двора, кога е строена сграда в него, какви са границите му, а свидетелят твърди, че е роднина на семейството на ищцата.

РС е съобразил събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза относно актуалното състояние на процесния имот и съседните 4 такива.

Пред въззивната инстанция при спазване на разпоредбите на чл. 266 ог ГПК са приети заверени преписи от разписен лист за с. *** като съдът е приел за виждане и оригиналите на разписните листове и е извършил констатация, че оригиналите са идентични с представените преписи. Видно от представения разписен лист под № 14 при последователна номерация е вписан собственик Н. Н. , посочен е квартал 46 и парцел I I без данни за документ за собственост, начин на придобиване и квадратура.Видно от представените разписни листове под № 185 при последователна номерация е посочено, че парцел I от 1830 кв.м и парцел III от 1250 кв.м са собственост на наследници на Д. Н. Н. , а Д. В. Б., която е ищца по делото е собственик по нот. Акт № 116/1991 г на горните имоти, а имотът с номерация II е общински и е отреден за клуб. От събраните доказателства не се установява по категоричен начин собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот.

Пред първата инстанция е прието заключение на ВЛ С. Ст., от което е видно, че парцел II ,кв.46 с площ от 1550 кв.м по регулационния план на с.

***, одобрен със заповед № 538/5.06.1928 г / този имот е закупен на търг от Д.

Н. Н. през 1934 г с оглед представеното удостоверение/ е идентичен с УПИ III-185, кв.18 с площ от 1250 кв.м по регулационния план на с. *** по заповед № 817/31.10.1990 г. За последният имот ищцата пред РС има нотариален акт за собственост и въпросът за собствеността на този имот не е спорен. РС – Никопол е възприел заключението на експертизата като обективно и неоспорено и становището на Пл ОС е същото. ВЛ е проследило измененията в регулационните планове на с. *** и е дало своето заключение. Събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства не установяват нещо различно, както бе посочено по – горе.

Следва да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати разноски на другата страна. Представен е списък за разноските с посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв и при наличието на възражение за прекомерност. Съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа при материален интерес от 3046 лв 5

/данъчна оценка/ адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 400 лв и 10% за горницата над 1000 лв или още 204,60 лв т.е в общ размер от 604,60 за всяка инстанция. В този размер следва да се присъдят и разноските. Съгл.

Ал. 5 на чл. 7 за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2.

Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 80 от 12.06.2025 г по гр. Дело № 321/24 г по описа на РС – Никопол

КАТО ПРАВИЛНО И

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

ОСЪЖДА Д. В. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА –Г. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 604,60 лв адвокатско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в месечен срок от ъсобщението за изготвянето му

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6