Решение № 18497 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18497 гр. С., 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110139693 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу М. Д. Н., Д. А. Н. и Р. А. Н., като наследници по закон на А. Д. Н., починал на 19.05.2024 г., за следните суми:

1/ М. Д. Н. – 4/6 - сумата от 894,68 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 144,64 лв.– обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., сумата от 33,04 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 8,40 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 17.07.2022 г. до 17.06.2025 г.

2/ Д. А. Н. – 1/6 - сумата от 223,67 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 36,16 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., сумата от 8,26 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 2,10 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 17.07.2022 г. до 17.06.2025 г.

3/ Р. А. Н. – 1/6 - сумата от 223,67 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, сумата от 36,16 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 17.06.2025 г., сумата от 8,26 лв. за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до 1 окончателното плащане, сумата от 2,10 лв.

1

– обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 17.07.2022 г. до 17.06.2025 г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот – ап. 170, с адрес гр. С., ж. к. „Д." бл. **, вх. *, вт. *., с аб. № ******. В топлоснабдения имот е използвана доставяна от ищеца топлинна енергия, за която не е плащана цена.

Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми, при посочените квоти. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците по делото.

С молба от 13.07.2026 г. ответниците са оспорили предявените искове по основание, при твърдения, че не притежават вещни права по отношение на посочения имот. Не оспорват претенциите по размер.

Третото лице - помагач изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответниците в забава.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на 2 ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В настоящия случай по делото като писмено доказателство е приет списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок **, ул. „А.“, вх. "*", в който под № ** за апартамент № *** фигурира А. Д. Н., който е положил подпис в документа.

От представения по делото списък на етажните собственици към протокол от 10.09.2002 г. от ОС на ЕС на ж. к. „Д.“, ул. „А.“ № **, бл. **, вх. *, е видно, че под № ** за апартамент № *** е вписан А. Д. Н., с посочено ЕГН, като е положен подпис в документа.

По делото са представени протоколи за отчет /проверка за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. и за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., от които е видно, че кл. номер ********** е на името на А. Д. Н., който е положил подпис за клиент в протоколите от 22.04.2023 г. и от 27.04.2024 г.

Представено е удостоверение за наследници с изх. № ****-****-****/**.**.****г., от което е видно, че наследници по закон на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН на А. Д. Н., починал на 19.05.2024 г., са преживялата съпруга М. Д. Н. и низходящите (синове) Д. А. Н. и Р. А. Н., при равни квоти от 1/3.

От удостоверението за наследници става ясно, че ответниците са регистрирали като свой постоянен адрес именно адресът на процесния имот.

По делото е представена и заповед от 16.07.1980 г. на ИК на Столичен общински народен съвет, с която на Й. Н. Н. за отчужден имот на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ е определено обезщетение – ап. № ***, на IV етаж, вход ''Е'' бл. № **, ж.к. „Д.“, с площ от 65,14 кв. м.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал съдът намира, че по делото е установено наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между наследодателя на ищците за посочения имот в исковия период. Видно от представените по делото формуляри за отчет на показанията на уредите за дялово разпределение за топлоснабдения недвижим имот при ищеца е открита партида с абонатен № ******, с номер на инсталация номер

**********, на името на наследодателя

А.

Д.

Н..

Представените формуляри за отчет са подписани от наследодателя и обективират неговите признания за конкретно отчетените от служител на „Т. С.“ ЕООД данни, както и че е титуляр на посочената клиентска партида. Посочените документи по своето правно естество са частни свидетелстващи и доколкото са подписани от наследодателя на ответниците и истинността им не е оспорена и опровергана в настоящото производство, то същите се ползват с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалото ги лице. Ето защо при липсата както на твърдения, така и на данни, че ответниците са се разпоредили с правото на 3 собственост върху притежавания от тях недвижим имот или че върху имота е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, съдът приема, че ответниците следва да отговарят за задълженията за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г. като съсобственици и битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал.

1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /.

По делото не са налице данни за придобиване на имота от наследодателя в режим на съпружеска имуществена общност, поради което съдът намира, че ответниците са съсобственици, при равни квоти от по 1/3 ид. ч., както се посочи по - горе.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /oбн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В разглеждания случай процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото е представен договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД и „Т. С.“ ООД за срок от три години.