Решение № 448 от 15.12.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Перник, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Росица Недялкова Ранкова (ОП-Перник) като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско дело № 20211700500579 по описа за 2021 година

С Решение №260108/02.06.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен съдРадомир, Прокуратура на Република България, със седалище: гр.София, бул.“Витоша“, 2, е осъдена да заплати на ищеца К.Ю. В., ЕГН **********, с адрес: ***, следното:

-сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ограничения, свързани с качеството му на обвиняем и подсъдим, унижение, срам, стрес и депресия, както и ограничения в придвижването с МПС, получени в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № 22/05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска до пълния му претендиран размер от 20 000 лв.

-сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени в резултат на повдигнатото му обвинение, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда № 22/05.12.2012 г. по ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.

-сумата от 670 лв. /шестстотин и седемдесет лева/- адвокатско възнаграждение.

С Определение от 17.08.2021г., постановено по гр.д.№384/2020г. на Районен съдРадомир, по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искането на Прокуратурата на Република България за допълване на решението в частта за разноските.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република 1

България, с която се обжалва изцяло така постановеното решение, като се иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Жалбоподателят твърди, че по делото не е установена причинно- следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Твърди се, че съдът не е обсъдил всестранно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, като поради това е достигнал до грешни изводи. Претендират се и направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпила частна жалба от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва изцяло така постановеното определение от 17.08.2021г., като се иска същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият К.Ю. В. е депозирал и насрещна въззивна жалба, с която се иска обжалваното решение да бъде отменено в неговата отхвърлителна част, като вместо това бъде постановено друго такова, с което искът да бъде уважен до пълния му претендиран размер от 20 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 23.12.2019 г., до окончателното изплащане не сумата.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността на същото въз основа на наведените в жалбите доводи:

Предмет на първоинстанционното производство са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1 ,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ, с които ищецът претендира причинените му от незаконното обвинение имуществени и неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка. Видно от приложените към настоящето дело НОХД № 1036/2017г. на РС- Дупница и ВНОХД № 249/2019г. на ОС- Кюстендил, към които е приложено ДП № 205/2017 г. на РУ- Дупница, с Постановление на разследващ полицай по БДП № 207/2017г. по описа на РУ на МВР Дупница, БДП № 265/2017г. по описа на Районна прокуратура - гр.Дупница, пр.вх. № 1127/2017г. на Районна прокуратура - гр.Дупница, ищецът е привлечен като обвиняем и му е предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.З от НК, за което престъпление законът предвижда наказания „лишаване от свобода” за срок до една до три години и „глоба” от 200 до 1000 лева, както и „лишаване от право да се управлява МПС”. Обвинението е за това, че на 02.04.2017 г., около 00.25 часа, в ***, община ***, по посока ПП-I, Е-79, е управлявал МПС - лек автомобил марка „Форд-Фиеста”, с рег. № ***, след употреба на наркотично вещество /тетрахидроканабинол - канабис/, установено с техническо средство Дрегер „Drug Chek 3000”. Била извършена полицейска регистрация и било иззето и свидетелството за управление на МПС. На ищеца е издаден талон за кръвно изследване /лист 27 от досъдебното производство/, но същият не се е възползвал от тази възможност.

Съдът намира, че цялото наказателно производство е продължило от 02.04.2017г. до 23.12.2019г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.

Съдебното производство пред Районен съд - гр.Дупница е продължило от 25.07.2017г. до 10.04.2019г., т.е приблизително две години. Проведени са тринадесет на брой съдебни заседания, като три от тях /14.05.2018г., 23.01.2019г. и 13.03.2019г./ са отложени поради искания на подсъдимия, тъй като е настоявал да бъде представляван от адвоката си, който не се е явил на съдебно заседание. С присъда №29 от 10.04.2019г. на РС- Дупница ищецът е бил признат за виновен и му било наложено наказание една година „лишаване от свобода” при „общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и „глоба” в размер на 500 лева. Било приведено в изпълнение и наказанието „лишаване от свобода” в размер на осем месеца, наложено му по н.о.х.д. № 13056/2016 г. по описа на PC - гр.София.

Присъдата била обжалвана пред Окръжен съд - гр.Кюстендил. Срещу присъдата бил подаден и протест от страна на Районна прокуратура- гр.Дупница. Производството пред Окръжен съд - гр.Кюстендил протекло в четири съдебни заседания. Съдът уважил 2 доказателствените искания на ищеца, които направил още в хода на първоинстанционнното разглеждане на делото и така успял да докаже невинността си. Делото приключило с присъда, с която била отменена присъдата на PC - гр.Дупница и била постановена нова такава, с която ищецът бил признат за невиновен и бил оправдан. Присъдата влязла в сила на 23.12.2019 г.

Въз основа на оправдателната присъда от Сектор КАТ - ПП към ОДМВР - гр.Перник в края на м.март 2020 г. му било върнато свидетелството за правоуправление. Поради незаконното обвинение ищецът бил с отнето свидетелство за управление на МПС в периода 02.04.2017г.- 08.04.2020г.

В наказателното производство не е налагана мярка за неотклонение. По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца.

По делото са разпитани като свидетели М.К.П. и Ц.К. В., чийто показания първоинстанционният съд е ценил по реда на чл.172 ГПК. Същите свидетелстват за отрицателното въздействие на наказателното производство върху нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на ищеца, накърнената му чест, достойнство и добро име в обществото. Същите показания свидетелстват и за неудобствата, които ищецът е търпял в ежедневието, работата, личния живот и социалното си общуване, които са следствие от същото наказателно производство.

Първоинстанционният съд е отчел и фактът, че със споразумение от 30.12.2020г. по н.о.х.д.№2044/2020г. на ПРС ищецът е осъден впоследствие за престъпление по чл.343б, ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с фабричен № ARMB 0048/- именно такъв род престъпление, по каквото обвинение е оправдан.

При определяне размерът на обезщетението за неимуществените вреди съдът е взел предвид и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието по отношение на ищеца е имало влязла в сила присъда, с приложението на чл.66, ал.1 НК /условно осъждане/ и е съществувало опасност при осъдителна присъда да се стигне до реално изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, както по новата присъда, така и по предишната, с приложение на разпоредбата на чл.68, ал.1 НК /привеждане в изпълнение на условната присъда/.

В наказателното производство ищецът е бил представляван от адв. Н., като е направил разноски в общ размер на 800,00лв. по приложените два договора за правна помощ с адв. Н. в досъдебното и въззивното производство. Съдът намира за неснователно възражението на Прокуратурата на Република България за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение доколкото същото е съобразено с минималните размери по Наредба №1, както и с фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1 ,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността на

Прокуратурата на Република България. Правилно първоинстанционният съд е намерил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Настоящият състав също намира, че тези вреди са реално направени и не са прекомерни предвид продължителността на производството и неговата тежест.

Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, постоянната съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението за неимуществени вреди следните обстоятелства: продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, личността на увредения, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето. Правилно първоинстанционният съд е съобразил постоянната практика на ВКС, че при претенция за неимуществени вреди от незаконно обвинение ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт 3 от упражнената принуда, тъй като те следват от закона. Правилно е съобразено, че процесното деяние е извършено в срока на изтърпяване на условно наказание, което обуславя и по- голямо притеснение у ищеца от обикновеното., както и че ищецът е търпял неудобства от невъзможността да управлява МПС. Настоящият състав на съда обаче намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е отчел част от обстоятелства от значение за определяне на неговия размер, изброени погоре, като не е отчел следното:

1.Настоящият въззивен състав намира, че цялото наказателно производство е продължило от 02.04.2017г. до 23.12.2019г., т.е. около 2 години и осем месеца. Това е един разумен срок, в който се включва досъдебно производство и двуинстанционно съдебно производство. В първоинстанционното производство не са проведени три съдебни заседания /14.05.2018г., 23.01.2019г. и

13.03.2019г./, тъй като ищецът е настоявал да бъде представляван от адвоката си, който не се е явил на съдебно заседание, т.е част от продължителността на производството се дължи и на действия на ищеца.

2.На ищеца е издаден талон за кръвно изследване /лист 27 от досъдебното производство/, но същият не се е възползвал от възможността да докаже, че не е употребил наркотични вещества на по- ранен етап от наказателното производство.

3.В наказателното производство на ищеца не е налагана мярка за неотклонение, поради което и не е ограничавана личната свобода на ищеца.

4.Личността на увредения не се отличава с добри характеристични данни. Процесното деяние е извършено в изпитателния срок на наказанието „Лишаване от свобода“ за умишлено престъпление срещу собствеността, а преди постановяване на първоинстанционното решение по настоящето дело със споразумение от 30.12.2020г. по н.о.х.д.№2044/2020г. на ПРС жалбоподателят К.В. е осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 НК /управление на МПС след употреба на наркотични вещества- кокаин, установено с техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с фабричен № ARMB 0048/- именно такъв род престъпление, по каквото обвинение е оправдан.