Решение № 665 от 01.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. София, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20231001000700 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 822 от 26.06.2023г., постановено по т.д. № 519/2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 6 състав е осъдил „Бонати С.П.А“ Република Италия, акционерно дружество, регистрирано в Република Италия под идентификационен номер 02188130153, с адрес в Република България, адрес на „Бонати С.П.А“ – Клон България“, КЧТ - гр.София, район „Красно село“№, бул.“Цар Борис III“ № 165А и съдебен адрес гр.София, ул.“Славянска“ № 29а, ет.2, офис 10, чрез адв. М. П. Д., да заплати на „Менпауър България“ ООД, ЕИК 175110216, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Никола Мирчев“ № 33 , офис № 3, със съдебен адрес гр.София, ул. „Хан Аспарух“ № 35, ет. 1, офис 3, адвокатско дружество „С.“, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 10 от договор № 365/05.03.2020 г. за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа, сумата от 68 488,10 лева, формирана както следва: заплатено от ищеца обезщетение по чл. 200 КТ на И. Н. К. в размер на 59 325,59 лева и обезщетение за забавеното му плащане от 9 162,51 лева, дължимо за периода на забава от 28.08.2020 г. до 07.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2022г. до окончателното заплащане. Отхвърлил е иска за разликата над на 68 488,10 лева до пълния предявен размер от 74 930,51 лева, като неоснователен. Осъдил е ответника да запрати на ищеца направените по делото разноски в размер на 6 333,91 лева, както и ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 554,08 лева.

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство - „Менпауър България“ ООД , който го обжалва в срок, в частта в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 68 488, 10 лв. до предявените 74 930, 51 лева . въззивникът инвокира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навежда доводи за необоснованост на извода на 1 първоинстанционния съд за недължимост на претенцията, представляваща разноски по образуваното изпълнително дело за принудително събиране на присъдените с решението на ОС – Велико Търново суми, тъй като ищецът – длъжник по изпълнителното дело е можел да избегне образуването му, като плати доброволно. Излага, че решение № 62/17.02.2022г., постановено по гр.дело № 850/2021г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което в полза на И. К. е присъдена сума в размер на 59 325, 59 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, му е връчено , в качеството му на ответник в производството на 04.03.2022 г.

Твърди, че ищецът в това производство И. К. е заявил издаване на изпълнителен лист, който на основание чл. 404, т. 1 от ГПК му е бил издаден още на 28.02.2022г., т.е. преди узнаване от страна на ответника „Менпауър България“ ООД за решението на Окръжен съд – Велико Търново. Поддържа, че образуването на изпълнителното производство молба на взискателя И. К. е осъществено на 02.03.2022 г., отново преди „Менпауър България“ ООД да е бил уведомен за постановеното решение, поради което е бил лишен от възможността да заплати доброволно така присъдените с решението суми. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че с поведението си ищецът в настоящото производство е довел до увеличаване на процесния дълг, спрямо И. К., с вземанията за разноски в изпълнителния процес. Излага, че съдът е нарушил правилата за събиране и анализиране на доказателствата, като не е приложил основни правила на юридическата логика относно сроковете в процеса, поради което е извел заключение без съществени аргументи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска в пълния заявен размер.

Въззиваемият „Бонати С.П.А“ Република Италия, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че с процесуалното си поведение ищецът, в качеството си на ответник в производството по гр.дело № 850/2021г. на Окръжен съд – Велико Търново е станал причина за образуване на изпълнителното производство срещу него, тъй като не е заплатил дълга доброволно. Поддържа, че в рамките на образуваното изпълнително производство същият е разполагал с правната възможност да оспори по реда на чл. 435 от ГПК размера на разноските, които дължи да воденето му, което не е сторено.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Менпауър България“ ООД срещу „Бонати С.П.А“ Република Италия, акционерно дружество, регистрирано в Република Италия под идентификационен номер 02188130153 за заплащане на сума в общ размер на 74 930,51 лева, формирана както следва:

59 325,59 лева - заплатено от ищеца обезщетение по чл. 200 КТ в полза на И. Н. К., мораторна лихва върху тази сума в размер на 9 162,51 лева, дължима за периода на забава от 28.08.2020г. до 07.03.2022г., сумата от 1 400 лена заплатени разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя И. Н. К. и сумата от 5 042, 41 лева - такси и разноски по ТТРЗЧСИ, заплатени от ищеца изп.дело № 4482/2022г. по описа на ЧСИ Д. Ж.

К. – С.. ведно със законната лихва върху главницата и както и направените по делото разноски. основа на чл. 5, т. 10 от договор № 365/05.03.2020г. за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа сключен между страните, представляваща заплатена от ищеца сума по изп.дело № 4482/2022г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. – С.. Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 107у, ал. 1 от КТ.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявения иск е уважен, поради което същото е влязло в законна сила и необжалваната част не е предмет на въззивната проверка.

Между страните по делото не се спори, че между „Менпауър България“ ООД , в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа и „Бонати С.П.А“ 2

Република Италия, чрез клона си в Република България, като ползвател е сключен Договор № 365/05.03.2020г. за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа. Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 1 от договора предприятието, което осигурява временна работа се е задължило срещу договорено възнаграждение да предостави на предприятието ползвател услуги по осигуряване на временна работа, чрез изпращане на наети от предприятието, което осигурява временна работа работници и/или служители ( по трудов договор до завършване на определена работа и/или за заместване на работник или служител ). В чл. 5, ал. 10 от договора страните са уговорили, че предприятието ползвател се задължава да обезщети предприятието, което осигурява временна работа за изплатените от последното суми на изпратен за изпълнение на временна работа работник или служител за законоустановени обезщетения и подобни плащания, свързани с възникването, периода на действието и прекратяването на трудовото правоотношение, вкл. оставане без работа, както и такива в вследствие вреди от трудова злополука или професионално заболяване на работника или служителя по повод изпълнение на работа за предприятието ползвател. Към договора е приложена търговската оферта, представляваща неразделна част от договора под №1000005559/27.01.2020г., с която са дефинирани предлаганите от ищеца услуги.

Между страните по делото не се спори, а и от представения трудов договор, се установява, че между ищеца и неучастващо по делото лице - работникът И. Н. К., ЕГН **********, е сключен на основание чл.107р вр. с чл.68, ал.1 и чл.70 КТ трудов договор, по силата на който И. К. е назначен на длъжност „шлайфист“, с условието работникът да бъде изпратен да изпълнява временна работа в „Бонати С.П.А“ Република Италия, чрез клона си в Република България - предприятието ползвател.

Безспорно е и обстоятелството, че на 01.06.2020г. И. Н. К. е започнал временна работа „Бонати С.П.А“ Република Италия, чрез клона си в Република България , както и че на 11.09.2020г. е издадено разпореждане № 29840 от НОИ, ТП- София, с което на основание чл.60, ал.1 КСО е прието, че декларираната под вх. №699/03.09.2020г. от осигурителя „Бонати С.П.А. – клон България“ станала с И. Н. К. на 28.08.2020г. злополука, се приема да е трудова злополука, тъй като е станала през време и по повод извършваната от последния работа.

От представените по делото доказателства са установява, че въз основа на искова молба от И. Н. К. е образувано гр.д.№ 2658/2020г. по описа на РС- Велико Търново, с която е предявена претенция срещу „Менпауър България“ ООД за заплащане на сума в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от работника неимуществени вреди, в резултат от настъпила на 28.08.2020 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С решение № 847/15.07.2021г., съдът е уважил частично осъдителната претенция на И. Н. К., насочена срещу „Менпауър България“ ООД като е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 49 325,59 лева за претърпените неимуществени вреди, резултат от настъпила на 28.08.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер.

Така постановеното решение е било обжалвано и от двете страни по делото и въз основа на подадените въззивни жалби е образувано в.гр.д. № 850/2021г. по описа на ОС Велико Търново, по което е постановено решение № 62/17.02.2022г. Със същото въззивната инстанция е отменила решението на първоинстанционния съд, в частта, с която предявеният от И. Н. К. иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за сумата от 10 000 лева , представляваща разликата между присъдения размер от 49 325,59 лева и пълният дължим размер от 59 325,59 лева. Така постановеното решение не е обжалвано пред ВКС и видно от печат, поставен върху решение № 847/15.07.2021г. по гр.д.№ 2658/2020г. по описа на РС - Велико Търново, последното е влязло в законна сила на 05.07.2022 г. Видно от отбелязването върху решението, на 28.02.2022 г. ищецът И. Н. К. се е снабдил с изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми, като въз основа на същия е образувал изп.дело 3

№4482/2022г. по описа на ЧСИ Д. Ж. К. – С.. Видно от представеното по делото удостоверение , в образуваното изпълнително производство от ищеца, в качеството му на длъжник е събрана сумата от 74 930,51 лева, от които главница в размер на 59 325,5 лева, законна лихва върху главницата в размер на 9 162,51 лева, дължима за периода от 28.08.2020г. до 07.03.2022г., както и направените от взискателя разноски в размер на 1 400 лева и 5 042,41 лева такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Предвид необжалването на поставеното решение в осъдителната част, предмет на настоящата производство е единствено дължимостта на последните две суми, претендирани като заплатени от ищеца, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство разноски и такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Страните в настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор № 365/05.03.2020 г. за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа, сключен на основание чл.107у КТ . Съгласно клаузата на чл. 5, ал. 10 от същия, предприятието ползвател се задължава да обезщети предприятието, което осигурява временна работа, за изплатените от последното суми на изпратен за изпълнение на временна работа работник или служител за законоустановени обезщетения и подобни плащания, свързани с възникването, периода на действието и прекратяване на трудовото правоотношение, включително оставане без работа, както и такива в следствие на вреди от трудова злополука или професионална заболяване на работника или служителя по повод изпълнение на работа за предприятието ползвател.