Решение № 3094 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3094 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100508155 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2031 от 05.02.2024 г. по гр.д. № 63409/2022 г. Софийски районен съд, 45 състав осъдил Г. С. П., ЕГН **********, да заплати на С. С.

Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 4 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на извършените от ответницата, без знанието и съгласието на ищцата, в периода от 25.11.2017 г. до 30.11.2017 г. 12 броя тегления от банковата сметка на покойния й син – А.И.Ч., починал на 19.11.2017 г., с № BG********* в „Банка ДСК“ АД, чрез ползване на различни ATM устройства в гр. София и гр.

Плевен, посредством В.М. М., на който нареждала да тегли и да й предава паричните суми, както следва: сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 25.11.2017 г. в 16.53 часа в гр. Плевен, ул. „*********, „Хипермаркет Кауфланд”, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01059602, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2017 1 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 25.11.2017 г. в 16.55 часа в гр. Плевен, ул. „*********, „Хипермаркет Кауфланд”, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01059602, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 26.11.2017 г. в 21.42 часа в гр. София, ул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01057105, като е използван платежен инструмент банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 26.11.2017 г. в 21.43 часа в гр. София, ул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01057105, като е използван платежен инструмент банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 27.11.2017 г. в 14.42 часа в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 00000610, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.

(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. майка, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 27.11.2017 г. в 14.44 часа в гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“, посредством В.М. М. на АТМ устройство с 00000610, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.

(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. 2 майка, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 28.11.2017 г. в 10.48 часа в гр. София, ул. „Цар Симеон“, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 00000437, като е използван платежен инструмент банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 28.11.2017 г. в 10.59 часа в гр. София, бул. „Тодор Александров“, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 00000333, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.

(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. майка, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 29.11.2017 г. в 13.11 часа в гр. София, бул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01051622, като е използван платежен инструмент банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва считано от 29.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 29.11.2017 г. в 13.12 часа в гр. София, бул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01051622, като е използван платежен инструмент банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. - майка, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 30.11.2017 г. в 09.47 часа в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01061113, като е използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името 3 на А.И.Ч. (починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С.

С. Ч. – майка, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 400 лева, представляваща извършена транзакция на 30.11.2017 г. в 09.55 часа в гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „*********, посредством В.М. М. на АТМ устройство с № 01061113, с използван платежен инструмент - банкова карта, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД на името на А.И.Ч.

(починал на 19.11.2017 г.), без съгласие на наследника на титуляра С. С. Ч. майка, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата 992 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Г. С. П., която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд неправилно приел, че ищцата е доказала кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина. Като доказателства за извършените деяния били представени два документа, издадени от „Банка ДСК“ АД - уведомление от 15.12.2017 г. и извлечение от разплащателна сметка с титуляр А.И.Ч. за периода от 19.11.2017 г. до 11.12.2017 г., които установявали само факта на осъществени транзакции, техния размер, дата и място на осъществяването им, но не и съпричастността на ответницата към извършените деяния. За да обоснове граждански деликт съдът възприел изцяло и като безспорно установено описанието на извършените отделни деяния от влязлата в сила на 21.03.2023 г. присъда № 62/11.05.2022 г. по НОХД № 2021110020 4015/2021 г. по описа на СГС, с която ответницата била призната за невинна, при пълно тъждество между деянието предмет на присъдата и деянието - предмет на доказване в исковото производство. Според императивната норма на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като 4 задължителната сила на присъдата се разпростирала досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Иначе казано, обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние с автор ответника по делото и начинът на извършване на самото деяние нямало как да бъдат пререшавани и следвало да се приемат за установени. Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставяла тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. Въпреки че се позовал на задължителността на влязлата в сила присъда, районният съд направил точно обратните изводи и практически отказал да се съобрази с разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно това извършени ли са от ответницата посочените от ищцата деяния, виновна ли е за извършването им и тяхната противоправност. Въпреки че наказателният съд я признал за невинна за извършването на посочените от ищцата деяния, както и по безспорен начин била установена липсата на противоправност на деянията, за което били изложени подробни мотиви и от трите съдебни инстанции, първоинстанционният съд приел, че в процеса са доказани извършените от ответника деяния, от които за ищцата са произлезли процесните имуществени вреди на процесната стойност в причинна връзка с деянията, както и че деянието е извършено виновно от ответника. С този свой извод първоинстанционният съд практически отказал, в нарушение на материалния закон, да зачете задължителната сила на присъдата относно виновността на дееца, като приел за доказана вината на ответницата в гражданското производство въпреки оправдателната присъда от наказателния съд за същите деяния. Заобикаляйки влязлата в сила присъда, първоинстанционният съд с изводите си, вместо да спази закона, а и формалната логика, според която едни и същи факти, които са елементи както от състава на престъпление, така и от осъществения с него деликт, да бъдат интерпретирани еднозначно в присъдата и в съдебния акт, уреждащ гражданскоправните последици от деянието, в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила нарушил законовата забрана да се пререшават въпроси, които са установени със сила на пресъдено нещо. Въпреки подробно изложените мотиви и на трите съдебни инстанции на наказателния съд относно липсата на противоправност на извършените от ответницата деяния и пълното съвпадение между съставите, които обуславяли отговорността по наказателния и по гражданския 5 закон, първоинстанционният съд нарушил забраната за пререшаване на въпроси, установени със сила на пресъдено нещо и приел, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по ЗЗД, че самият факт на установяване на извършване на процесните деяния от обективна страна води до тяхната противоправност. Според въззивницата гражданският съд не можел да обоснове деликтно поведение с нарушаването на конкретен състав, след като деецът е бил оправдан по повдигнатото обвинение за същото престъпление, тъй като по този начин се заобикаляла присъдата и се извеждал деликт, въпреки че за него наказателният съд бил признал дееца за невинен.

Цитираната от районния съд съдебна практика се явявала неотносима, тъй като същата се отнасяла до случай, в който е реализирана само деликтна отговорност без да е реализирана наказателна такава, съответно без да е налице влязла в сила присъда. Неправилно също районният съд приел да е доказан и другият елемент от фактическия състав на твърдяния деликт имуществена вреда. Както посочил и съдът, разходването на процесната сума било за погребение на починалото лице. В случая ищцата се явявала единствен наследник на покойния си син А.И.Ч., и като такава разходите за погребение на наследодателя й били нейно задължение, съгласно трайната съдебна практика и мотивите на наказателния съд. В този смисъл не била доказана по никакъв начин твърдяната от нея вреда, доколкото реално липсвало разместване на имущество и придобиване на облага от ответницата за сметка на претърпяна вреда от наследницата – ищца. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмени бележки от 30.04.2025 г.