Решение № 5409 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5409 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110122251 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.12.2023 г. и молба от 29.12.2023 г., подадена от Т. Д. Т., С. К. Т. и С. П. К., чрез адв. М., срещу „**************“ АД и ******* Н. Б. Д., с рег. № ***** при К*******., с която са предявени следните осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: а/. за осъждане на „**************“ АД да върне на С. К. К. сумата 3710 лв. и на С.

П. К. – сумата 250 лв., тъй като са получени от банката без основание – след проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 2020*****0400****** по описа на ******* Н. Д., с рег. № ***** при К*******, въпреки вземанията на банката към ответниците, произтичащи от договор за кредит, да са били погасени по давност към провеждане на принудителното изпълнение; б/. за осъждане на ******* Н. Б. Д. да върне на ищеца С. К. К. сумата 100 лв., а на С.

П. К. – сумата 300 лв. платени без основание такси и разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № 2020*****0400****** по описа на ******* Н. Д., с рег. № ***** при К*******, образувано и проведено въпреки вземанията на банката към ищците, произтичащи от договор за кредит, да са били погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че посочените в т. а/ суми са събрани без основание от ищците в полза на банката, тъй като към датата на образуване на изпълнителното дело и провеждане на принудителното изпълнение вземанията на банката към ищците за събраните суми е било погасено по давност. По иска срещу частния съдебен изпълнител се твърди, че същият е получил сумите без основание, тъй като са събрани по изпълнително производство, образувано и проведено след като вземанията на банката към ищците са били погасени по давност. Посочва се, че договорът за кредит № ***** от 10.05.2006 г., ведно с анекс към същия от ********** г бил сключен с „**************“ ЕАД, с правоприемник „**************“ АД. С него ищците са се задължили солидарно за възстановяването на предоставената в заем сума в полза на главния длъжник Т. Д. Т., в размер на 10 000 лева.

Поради напускането на страната и невъзможността на кредитополучателя Т. Т. да изплаща задълженията по кредита, по последния е останал непогасен остатък в размер на 1097 лв. за главница, 44 лв. – възнаградителна лихва и 192 лв. – наказателна лихва. За принудителното 1 събиране на посочените вземания ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 25.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1157/2012 г. по описа на РС ******, въз основа на който било образувано изп. дело № ******/2020 г. по описа на ******* Н. Д.. Без предварително уведомление, от банковите сметки на С. Т. и С. К., в хода на изпълнителното дело, била изтеглена сума на обща стойност от 3960 лв., от която 3486 лв., представляващи непогасени вземания по кредита съгласно издадения изпълнителен лист, и 474 лв. – разноски по делото. Твърдят, че с принудителното събиране на процесните суми, въпреки погасяването им по давност, ответниците са се обогатили без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „**************“ АД, в качеството му на правоприемник на „**************“ ЕАД.

Изразява становище за недопустимост на иска, тъй като с предявяването му се цели заобикаляне на нормата на чл. 245, ал. 3 ГПК. Твърди се и неоснователност на иска. Не се оспорва, че ищците са солидарни длъжници по сключен договор за кредит по програма за МСП № ***** от 10.05.2006 г., но се твърди, че сумите са получени при наличие на основание. Оспорва се като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност.

Твърди се, че по процесното изпълнително дело в полза на банката е получената сумата от 3 063,68 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор и от ответницата ******* Н. Д., чрез адв.

Д.. Изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че събраните от ищците разноски по изпълнението са събрани на основание законосъобразно образувано, проведено и приключило изпълнително производство. Съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително производство по представен изпълнителен лист и да проведе принудително изпълнение за събиране на дължимите на взискателя суми. Погасителната давност не се прилага служебно, а след образуване на изпълнителното производство длъжниците не са направили възражение за погасителна давност и не са предявели иск по чл. 439 ГПК. Твърди, че в полза на взискателя е била изплатена сума в размер на 3049,37 лв., а събраната такса, дължима на ******* била, в размер на 348,63 лв.

С протоколно определение от 02.05.2025 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на ищцата Т. Д. Т.а на основание чл. 232 ГПК, което е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) наличието на сключен между Т. Д.

Т. и „**************“ ЕАД договор за банков кредит № ***** от 10.05.2006 г. и анекс към него, съгласно който ищците са солидарно задължени за изплащането на предоставената в заем на кредитополучателя Т. Д. Т. сума в размер на 10000 лева; 2) наличието на непогасен остатък по договора, за събирането на който ответникът е предприел действия по принудително изпълнение, като по негово искане е образувано изпълнително дело № 2020*****0400****** по описа на ******* Н. Б. Д., с рег. № ***** при К*******.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, ч е досежно наличният непогасен остатък по договора за банков кредит, банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, по което е било образувано ч.г.д. № *******/22.06.2012 г. по описа на РС-******, въз основа на което бил издаден изпълнителен лист от 25.06.2012 г., съгласно който длъжниците Т. Д. Т., С. П. К. и С. К. Т. следвало да заплатят при условията на солидарност на „********“ ЕАД сумата в разер от 1 097.93 лева – главница по договор за банков кредит от 10.05.2006 г. и анекс № 1/********** г., ведно със законна лихва от 22.06.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 44.42 лева – лихва за периода от 10.10.2011 г. до 09.05.2012 г., сумата от 192.91 лева – наказателна лихва за периода от 10.10.2011 г. до 21.06.2012 г., и разноски в размер на 27.71 лева – държавна такса и в размер от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

2

По делото е представен препис от изп. д. № 2020*****0400****** по описа на ******* Н. Д., от което се установява, че същото е било образувано на 02.09.2020 г. по молба на „******** (********)“ ЕАД от 02.09.2020 г. за събиране на сумите, предмет на процесния изпълнителен лист. С възлагателното писмо на съдебния изпълнител били възложени всички действия по чл. 18 от З*******. Взискателят е поискал да се наложи запор върху всички налични левови и валутни сметки на Т. Т., както и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на задължените лица – солидарни длъжници. Към писмото е бил приложен изпълнителен лист от 25.06.2012 г., издаден по ч.гр.д. № *******/2013 г. по описа на РС-****** и заповед за незабавно изпълнение № *******/22.06.2012 г., издадена по същото частно гражданско дело.

На 02.09.2020 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение до Т. Д. Т., за която няма данни дали и кога е била връчена. Единствено върху процесния изпълнителен лист е налице отбелязване, че по изп.дело № 2016*****0402107 по прехвърлено изп.дело № 20127940400356 от ******* ******* С.ова с рег. № ***** в К*******, че поканите за добро изпълнение са връчени на всички длъжници на 17.12.2012 г.

На 02.09.2020 г. от частния съдебен изпълнител била изпратена покана за доброволно изпълнение до С. К. Т., която й била връчена лично на 27.09.2020 г.

На 02.09.2020 г. от ******* била изпратена покана за доброволно изпълнение до С. П.

К., която му била връчена лично на 27.09.2020 г.

На 25.09.2020 г. от ******* било изпратено запорно съобщение до “**************“ АД, получено на 29.09.2020 г., за налагане на запор върху пенсията на С. П. К..

На 25.09.2020 г. от ******* било изпратено запорно съобщение до „********“ АД, получено на 02.10.2020 г., за налагане на запор върху банковите сметки на С. К. Т..

На 25.09.2020 г. от ******* било изпратено запорно съобщение до „**************“ АД, получено на 29.09.2020 г., за налагане на запор върху банковата сметка с авоар на С. К.

Т..

На 25.09.2020 г. от ******* било изпратено запорно съобщение до „*****“ АД, получено на 07.10.2020 г., за налагане на запор върху банковата сметка на Т. Д. Т..

На 25.09.2020 г. от ******* било изпратено уведомление до С. П. П. за наложен запор върху банковите сметки, който е получен от длъжника на 05.10.2020 г.

На 28.09.2020 г. от ******* било изпратено уведомление до С. К. Т. за наложени запори върху банковите й сметки в „********“ ЕАД и „**************" А“, получено лично от нея на 28.09.2020 г.

С разпореждане от 05.10.2020 г. ******* Д. е приключила образуваното изпълнително дело № ******/02.09.2020 г., тъй като сумата по изпълнителен лист от 22.06.2012 г. била събрана в полза на взискателя „**************“ ЕАД, ведно с дължимите такси и разноски по изпълнението.

По делото е изслушано и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, неоспорена от страните.

Вещото лице сочи, че с преводно нареждане от 30.09.2020 г. е извършено плащане по запорно съобщение с наредител С. П. К. по сметка на ******* Д. в размер от 168.61 лева с основание ИД ******/2020 г., а с преводно нареждане от 30.09.2020 г. е извършено плащане по запорно съобщение с наредител С. К. Т. в размер на 3 318.77 лева със същото основание.

В заключението се твърди, че с преводно нареждане от 05.10.2020 г. е извършено плащане с наредител ******* Н. Д. до титуляр „**************“ ЕАД в общ размер от 3 049.37 лева с основание „събрана сума по ИД ******/2020 г“. Посочено е ,че съгласно сметка № **********/05.10.2020 г. е задържано плащане в полза на ******* Д. в размер на 348.63 лева на 05.10.2020 г., както и че с преводно нареждане от 13.10.2020 г. е извършено плащане с наредител ******* Н. Д. до титуляр С. К. Т. в общ размер от 79.38 лева с основание „върната надвнесена сума по ИД ******/2020х“, с което сумата е възстановена поради пълно погасяване на задължението. Сумарно плащането по запорно съобщение с наредител С. К. Т.

3 до титуляр ******* Д. е в общ размер на 3 239.39 лева от 30.09.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД спрямо взискателя:

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че от него е събрана процесната сума, в резултат на проведено принудително изпълнение, както и че към момента на събиране на сумата е изтекла предвидената в закона давност.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи наличие на основание за получаване или задържане на сумата, респ. обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В конкретния случай по делото се установи, че вземането, предмет на издаден ия срещу ищеца изпълнителен лист от 25.06.2012 г., е било събрано принудително по образуваното изпълнително производство въз основа на реализиран запор. Същата сума е била изплатена в полза на ответника „**************“ (правоприемник на „***** ********“ ЕАД с предишно наименование „**************“ ЕАД) в качеството му на взискател, което обстоятелство се установява от приложения по делото препис от изп. д. № ******/2020 г. по описа на ******* Н. Д..

С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им (в този смисъл Решение № 1483 от 17.08.1967 г. по гр. д. № 977/1967 г., I ГО на ВС). Основното спорно по делото обстоятелство е дали към датата на образуване на изпълнителното производство погасителната давност за принудително събиране на процесното вземане е погасено по давност.