Решение № 3636 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3636 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня. Г. Ангелова. като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330113276 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.535 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от М. П. Т. против М. В. И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 7669,38 евро (с левова равностойност 15000 лв.), дължима по запис на заповед, без протест, издаден на *** г., с издател ответника, с падеж *** г., сумата от 2933,95 евро (с левова равностойност 5738,30 лв.) – обезщетение за забава за периода *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск предявява осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7669,38 евро (с левова равностойност 15000 лв.) като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на дата **г. ответникът е издал запис на заповед за сумата от 17100 лв. в полза на ищеца с падеж на плащане *** г., по който била заплатена сумата от 2100 лв., а останалата част в размер на 15000 лв. останала дължима. Ищецът поддържа, че записът на заповед е редовен от външна страна, както и че е настъпил падежът на задължението, поради което претендира сумата от 15000 лв., дължима по ценната книга. Претендира и заплащането на лихва за забава в размер на 5738,30 лв. за периода от *** г. до *** г. При условията на евентуалност заявява главната искова претенция като получена от ответника без правно основание, поради което иска нейното връщане. Предвид изложените твърдения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

1

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. А., излага твърдения, че процесният запис на заповед не е подписан от ответника, както и оспорва получаването на процесните суми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск правно основание чл.535 ТЗ:

При така наведените от страните твърдения възникването на спорното право се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличието на действително правоотношение, възникнало от запис на заповед; записът на заповед да е действителен като формална правна сделка. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда на чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства.

По делото е представена процесната ценна книга – запис на заповед от *** г., с който М. В. И. се задължава да плати на М. П. Т. сумата от 17100 лв., без протест на падежа *** г. Записът на заповед отговаря на изискуемото законово съдържание по чл.535 ТЗ, а именно: съдържа наименованието „запис на заповед“ в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаване, подпис на издателя. Същият е подписан от ответника, в качеството му на издател.

В първото по делото открито съдебно заседание ответната страна оспори авторството на документа. Така заявеното оспорване обаче се явява преклудирано с оглед нормата на чл.193, ал.1 ГПК, съгласно която заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Процесната ценна книга е представена като приложение към исковата молба, препис от която е връчен на ответната страна на дата *** г., чрез процесуалния представител адв. А., с пълномощно по делото (л.54). В законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор, с който да наведе всички свои възражения и оспорвания по предявения иск (чл.133 ГПК). Именно с изтичане на срока за отговор се преклудира и възможността за оспорване авторството на записа на заповед, което не може да бъде сторено в първото по делото открито съдебно заседание. Затова и съдът не е открил производство по оспорване на истинността на документа съгласно чл.193 ГПК. Поради това следва да се приеме, че издател на процесната ценна книга е именно ответната страна.

С оглед изложеното съдът намира, че записът на заповед отговаря на законовите изисквания за съдържание съгласно чл.535 ТЗ и съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 11/ 28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Поради това се доказа дължимостта на сумата по записа на заповед, претендирана в настоящото производство – 15000 лв., или 7669,38 евро, за която е настъпил и падежът на *** г. Искът следва да се уважи до пълния му предявен размер.

Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът е предявил и акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД, съгласно която норма при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Последният е регламентиран в разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, а именно, 2 когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, в записа на заповед е уговорен падеж на плащането – *** г., като поради липса на изпълнение от страна на ответника, последният е изпаднал в забава от тази дата. Затова акцесорната претенцията се доказа по своето основание. Досежно нейния размер съдът определи същия на основание чл.162 ГПК посредством он-лайн калкулатор https://www.calculator.bg, или за периода от *** г. до *** г. дължимото обезщетение за забава възлиза на сумата от 5656,21 лв., или 2891,97 евро. До посочения размер следва да се уважи предявения иск, като за разликата до пълния заявен размер от 2933,95 евро подлежи на отхвърляне.

С оглед уважаване на предявените главни искове, на основание запис на заповед, не е настъпило вътрешно процесуалното условие за разглеждане на евентуално заявените претенции по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД. В този смисъл не следва да се обсъжда и обстоятелството дали процесните суми са получени от ответника, доколкото същото е ирелевантно с оглед предявения иск, произтичащ от запис на заповед.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сумите за заплатени ДТ в размер от общо 425,24 евро съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК – л.66 от делото. В полза на ищеца следва да се присъдят и разноските в рамките на обезпечителното производство, за такси, платени на ЧСИ в размер на 42,76 евро. Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 ЗАдв., предвид наличие на предпоставката на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв. Съдът намира, че дължимият справедлив размер в полза на адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие е 500 лв. с ДДС, с оглед вида на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, събрания доказателствен материал и броя проведени съдебни заседания. Ответникът също има право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска, но доколкото не са представени доказателства за извършването им, то не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН: **********, адрес: ** да заплати на М. П. Т., ЕГН:

**********, адрес: **, по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.535 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 7669,38 евро (седем хиляди шестстотин шестдесет и девет евро и тридесет и осем евроцента), дължима по запис на заповед, без протест, издаден на *** г., с издател ответника, с падеж *** г., сумата от 2891,97 евро (две хиляди осемстотин деветдесет и едно евро и деветдесет и седем евроцента) – обезщетение за забава за периода *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.08.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 468 евро (четиристотин шестдесет и осем евро) – разноски в настоящото производство за заплатена ДТ и за обезпечаване на исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата от уважения размер от 2891,97 евро до пълния му предявен размер от 2933,95 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1 ЗАдв. М. В. И., ЕГН: ********** да 3 заплати на Адвокатско дружество „**“, БУЛСТАТ: **, адрес: ** сумата от 500 евро (петстотин евро) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4