Решение № 1550 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100505742 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 31.03.2022г. по гр.д. № 38112/2020 на СРС, 174 с-в са отхвърлени предявените от Р. И. Д. – Н. срещу „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо ищцата е била допусната дискриминация, изразяваща се в неравноправно третиране по признаци „лично положение“ и „увреждане“, проявено в трудовите правоотношения между страните от 21.01.2020г. до настоящия момент; иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на сумата 10 000 лева за причинени неимуществени вреди, в резултат на проявеното неравноправно третиране.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р. И. Д. – Н., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че районният съд в недостатъчна степен е разгледал и обсъдил изложените от ищцата доводи и представените от нея доказателства. Твърди се, че по отношение на ищцата е осъществена дискриминация през 2015г. на защитен по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак – увреждане, изразяваща се в това, че след взето решение за закриване на звеното, в което работи, единствено тя, сред всички работещи в това звено, не е била преназначена в дъщерното дружество на ответника - „БДЖ1 Пътнически превози“ ЕООД, а вместо това й е отправено предложение за прекратяване на трудовия договор по чл. 331, ал. 1 от КТ. Сочи се, че именно във връзка с тези действия, е било сключено и одобрено от Комисия за защита на дискриминацията, споразумение от 15.06.2016г. Твърди се, че със сезирането на КЗД и подписването на споразумението от 15.06.2016г., ищцата придобива качеството на лице „предприело действия за защита от дискриминация“ по смисъла на т. 3 от ДР на ЗЗДискр. Излагат се съображения, че срещу ищцата е проведено „преследване“, като през 2020 г. отново й е било предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, което е било последвано от три последователни искания до Инспекцията по труда за предоставяне на разрешение за уволнението й.

Оспорва се споразумението пред КЗД да е имало за предмет единствено и само наличието на валидно Допълнително споразумение за заеманата от ищцата длъжност. Излага се, че до сключването на това споразумение се стигнало, след като на ответника е било отказано разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Поддържа се, че сключеното между страните споразумение касае специално и работното място на ищцата. Твърди се, че по време на развитие на производството пред КЗД по преписка № 48/2014г., е имало предложение за друга длъжност, с друго работно място, което не е било прието от ищцата, поради което работното място е било предмет на обсъждане между страните. Посочва се, че неразделна част към споразумението пред КЗД е не само Допълнителното споразумение към трудовия договор, но и длъжностната характеристика за новозаеманата от ищцата длъжност, с конкретно посочено в нея работно място – ул. ****. Твърди се, че това работно място е съобразено със здравословното състояние на ищцата и предписанията на здравните органи, съгласно Експертно решение на НЕЛК № 037/14.05.2016 г., което също е неразделна част от одобреното от КЗД споразумение. Навеждат се доводи, че макар да е част от работодателските му правомощия, промяната на работното място на ищцата нарушава разпоредбите на споразумението и в този смисъл противоречи на правилата на ЗЗДискр. Излагат се съображения, че в случая промяната на работното място представлява „преследване“, а не неравно третиране. Посочва се, че това преследване е продължение на проявеното спрямо нея неравно третиране през 2015г. по признак увреждане. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е направил предположение за влошени отношения на ищцата с нейния работодател. Поддържа, че съдебната практика, на която районният съд се е позовал, е неотносима към конкретния случай. Твърди се, че не е било взето предвид и друго налично увреждане при ищцата – гонартроза, посочено в експертното решение на ТЕЛК и несъобразено при определяне на работното място на ищцата на третия етаж на сградата. Твърди се наличието на проявен спрямо въззивницата тормоз, изразяващ се в смяната на бравата на стария й кабинет и отнет достъп до личните й вещи. Посочва се, че до продажба на сградата, в която се е намирало старото работно място на ищцата, така и не се е стигнало. Излагат се съображения за предубеденост на вещото лице по назначената по делото съдебно-психологична експертиза и за противоречия между изготвеното от 2 него заключение и дадените разяснения в съдебно заседание. Твърди се, че отговорът на исковата молба е подаден след едномесечния преклузивен срок по чл. 131 от ГПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ответникът „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД, в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Твърди, че въззивникът основава въззивната си жалба на твърдения и доказателства, представени за първи път във въззивното производство и в нарушение на правилото на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Сочи, че такива обстоятелства се явяват проявеното срещу ищцата „преследване“ като форма на дискриминация, нарушение на чл. 16 от ЗЗДискр от страна на ответника, както и че поведението на ответника се явяват продължение на започнала през 2015 г. дискриминация. Поддържа, че първоинстанционното решение е ясно и непротиворечиво. Намира за неотносими към настоящия случай твърденията за проявена дискриминация през 2015г. Твърди, че са неотносими и твърденията за проведено „преследване“ срещу ищцата, както и че промяната на работното й място представлява дискриминация въз основа на защитен признак по чл. 4 от ЗДДискр – увреждане. Навежда доводи, че работното място на ищцата не е било съществен елемент от одобреното от КЗД споразумение, този въпрос не е уреден с отделна клауза в споразумението, а работното място е посочено единствено в прилежащи към споразумението документи като техен реквизит. Оспорва твърденията, че увреждането не е било посочено като признак по чл. 4 от ЗЗДискр за твърдения дискриминационен акт – промяна на работното място. Навежда доводи, че никой от неговите служители не работи в сградата, намираща се на ул. ****, като самата сграда е обявена за продажба. Посочва, че в началото на 2020г. ищцата е излязла в продължителен отпуск по болест, поради което, с оглед опазването на имуществото й, стаята й в сградата, находяща се на ул. ****, е била запечатана. Твърди, че местоположението на новото работно място на ищцата в сградата е определено единствено на база свободните помещения и заетостта на съответните отдели. Поддържа за правилен извода на вещото лице, че не може да се установи причината за влошаване на състоянието на ищцата и в частност, че това е станало във връзка със смяната на работното й място, като намира за неоснователни възраженията на ищцата в тази насока и твърденията за пристрастност на вещото лице. Твърди, че ищцата не е доказала факти, които да създадат обосновано предположение за наличието на дискриминация, като от своя страна ответникът е доказал спазването на принципа на равно третиране. Излага съображения, че ищцата не е доказала какъвто и да е значим, иманентно присъщ й белег, който да обоснове наличието при нея на признака „лично положение“, като не е посочила белези, свързани с личното й положение, които да са довели до твърдяното дискриминационно поведение. Посочва, че намеР.ето на ответника да прекрати трудовото правоотношение на ищцата е обосновано от обстоятелството, че дружеството не експлоатира локомотиви и/или вагони, поради което няма нужда от инспектори по хигиена на железопътните състави.

3

Оспорва да е налице случай на непряка дискриминация. Оспорва да е налице тормоз и преследване по смисъла на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. С оглед неоснователността на главния иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, намира за неоснователни и акцесорните искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.

Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

По делото е депозирана частна жалба от ищцата Р. И. Д. – Н. срещу определение от 27.09.2022г. по гр.д. № 38112/2020 на СРС, 174 с-в, с което е оставена без уважение нейна молба за изменение на решението в частта за разноските, като решението бъде отменено в частта, с която е осъдена да заплати разноски за депозит за вещо лице. Излага съображения, че макар ответникът да е внесъл определения депозит за вещо лице, той е направил това след предоставения за това срок. Твърди, че съдът не е приложил последиците от неизпълнение на указанието за плащане в срок - осъждане на ответника да заплати разноските за депозит с решението по делото, а вместо това е възложил заплащането им в тежест на ищцата.

Ответникът оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспоР.я съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо ищцата е била допусната дискриминация, проявено в трудовите правоотношения между страните от 21.01.2020 г. до предявяване на иска; иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и иск с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на проявеното неравноправно третиране. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е дискриминирана чрез действия на ответника-неин работодател, изразяващи се в промяна на работното й място и определяне на новото такова на труднодостъпно за нея с оглед здравословното й състояние място – на трети етаж в намираща се в гр. София, ул. **** сграда. Твърди се, че така определеното работно място противоречи на задължителните здравни предписания съгласно ЕР на НЕЛК. Изложени са съображения, че през 2016г. между страните е сключено и одобрено от КЗД споразумение по чл. 62 от ЗЗДискр във връзка с подадена от ищцата жалба за дискриминация, изразяваща се в това, че единствено тя, сред колегите й в звеното, в което е полагала труд, не е била предназначена в дъщерно на ответника дружество 4

„БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, а й е било предложено прекратяване на трудовия договор по общо съгласие. Посочено е, че по силата на това споразумение трудовото правоотношение на ищцата е било изменено, като тя е заела нова длъжност - „експерт, контрол почистване на ПЖПС“ с работно място в сградата, находяща се в гр. София ул. ****. Наведени са доводи, че след промяната на работното й място, бравата на стаята на ищцата в сградата на ул. **** е била сменена, като стаята е била запечатана. В исковата молба и депозираните по делото уточняващи молби са изложени доводи, че дискриминацията се основава на защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – увреждане и лично положение, като са осъществени и съставите на „тормоз“ и „преследване“ по т. 1 и т. 3 от ДР от ЗЗДискр. Излага се, че на 21.01.2020г. до ищцата е отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие по чл. 331, ал. 1 от КТ, което тя е отказала. Твърди се, че длъжността на ищцата е била съкратена с ново щатно разписание от 21.02.2020 г., като от ГИТ е било поискано разрешение за прекратяване на трудовото й правоотношение.