Решение № 180 от 04.08.2023, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Исперих, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100645 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).

Постъпила е искова молба вх.№ 3502/07.11.2022 г. от ЕТ „Т. – Д. Е.“, ЕИК ..........., със седалище с.В., обл.Р., представлявано от Д. Ю. Е., действащ чрез адв.Б. С. от АК - Р., срещу „А. Ф. К.т“ ЕООД, ЕИК................., със седалище гр.П., представлявано от Г. Б. Р., като моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание докогов за дарение и договор за покупкопродажба на 555/900 ид.части или 37/60 ид.части от поземлен имот с идентификатор..............., находящ се в землището на с.В., обл.Р., с площ от 40098 кв.м., както и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца фактическата власт и владението върху описания имот.

Претенцията се мотивира с твърдения за право на собственост върху 555/900 ид. части от описания имот, придобито в резултат на правни сделки – дарение и покупко-продажба, обективирани в съответните нотариални актове.

Преди ищецът да придобие правото на собственост върху посочените идеални части от процесния имот, Н. А. С. в качеството си на съсобственик на 23/60 ид.ч. от процесния имот и арендодател, била сключила на 16.11.2016 г. договор за аренда на земеделски земи с ответното дружество, който договор е бил вписан в СВ – И.. Към настоящата стопанска 2022/2023 г. целият имот се държал и обработвал от ответника на основание цитирания договор за аренда.

Същевременно ищецът, в качеството си на съсобственик на повече от 50% от процесния имот и арендодател, бил сключил на 05.06.2020 г. договор за аренда със ЗП “Б. Д. Ю.“, който договор също бил вписан в СВ – И., но Областна дирекция „Земеделие“ – Р. давала предимство на договора за аренда от 16.11.2016 г. Ищецът счита, че този договор му е непротивопоставим, като излага подробни съображение, позовавайки се и на съдебна практика. В тази 1 връзка твърди, че ответното дружество не разполага по отношение на него с противопоставимо право да държи процесния имот, с което обосновава и правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Ангажират се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В с.з. на 30.03.23г. ищец ът е предявил по реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск с молба вх.№ 1145 от 30.03.2023 г., с който моли да се приеме по отношение на ответника, че договор за аренда за земеделски земи с вх. рег.№ 3779 от 16.11.2016г., акт №164, т. 3 по описа на СВ при РСИсперих му е непротивопоставим и не обвързва ищеца ЕТ „Т.-Д.

Е.", представляван от Д. Ю. Е.. Инцидентният установителен иск е приет за разглеждане в настоящото производство с протоколно определение от 30..03.2023 г.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощен адв.Б. С. от АК - Р., която поддържа изцяло исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „А. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК ............. представя такъв чрез упълномощен представител Д. А. С. – юрисконсулт, като счита иска за допустим, но неоснователен. Основните възражения са за липса на необходимите предпоставки за уважаване на така предявения ревандикационен иск. На първо място се посочва, че ищецът е собственик само на 555/900 ид.ч. от имота, а претендира да му бъде предадено владението на целия имот, без да е представил доказателства за собственост върху останалите 345/900 ид.ч., а и без да навежда твърдения в тази насока в исковата си молба. На второ място заявява, че към настоящия момент имотът не се намирал в негово владение или държане, тъй като съгласно договор за наем на земеделски земи от 08.07.2022 г., го е преотдал на „А.“ ЕООД, гр.И., което към момента се явявало държател на имота на годно правно основание за това. На трето място счита, че договора за аренда, сключен между Н. С. и „А. Ф.с К.“ ЕООД, е действителен и поражда действие по отношение на всички съсобственици, включително и по отношение на ищеца, тъй като всички съсобственици са го потвърдили с конклудентни действия – чрез получаване на припадащата им се част от рентата, на основание чл. 30 ЗС за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. Излага подробни съображения.

Претендира и за сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощен юрисконсулт Д. С., която поддържа писмения отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 01ВАЗ на Поземлена комисия гр.И. от 24.07.1996 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Г. У., бивш жител на с.В., върху следния недвижим имот: Нива от 40.090 дка, втора категория, местност К. Е., имот № ........ по плана за земеразделяне в землището на с.В., при граници (съседи): имоти с №№ 013063, 013047, 013048, 013038, 013037, 013045, 100159 (л.37). Към настоящия момент поземленият имот е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-29/11.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ 40098 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива.

На 16.11.2016 г. между ответното дружество и Н. А. С., ЕГН: ********** (наследник на Х. Г. У. и трето неучастващо в производството лице) бил сключен договор за аренда на земеделска земя вх.рег.№ 3779/16.11.2016 г., актх № 164, том 3, по описа на Служба по вписванията – И., по силата на 2 който Н. С. в качеството на арендодател е предоставила на „А. Ф. К.“ ЕООД в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване две ниви, една от които е имот с № ***, цялата с площ от 40.090 дка, в местността „К.

Е.“, находяща се в землището на с.В., общ.И.. Срокът на договора е 15 години, а по отношение на арнедното плащане същото е уговорено в размер на 20.86 евро/дка за целия период на договора (л. 74 – л. 76).

В деня на сключване на договора за аренда 16.11.2016 г. Н. С. прехвърлила притежаваните от нея 10/100 или 1/10 ид.части от процесния имот на „О. А. И.“ ЕООД – също трето неучастващо в настоящото производство лице, с два нотариални акта. Този факт се твърди в писмения отговор на ответника, подкрепя се от приложените по делото Скица № 151289557-05.11.2022 г. на СГКК – Р. (л.38), писмо от „О. А. И.“ ЕООД и приложените към него заявления (л.89) и не се оспорва от страните.

С НА за дарение на недвижим имот № 76, том 5, рег.№ 8942, дело 771/2019 г. от 19.12.2019 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК, св.И. С.Х., също наследник на Х. У., е дарили на ищеца ЕТ „Т. – Д. Е.“ притежаваните от него 1/900 ид.ч. от процесната нива (л. 10 – л. 11).

С НА за продажба на недвижим имот № 77, том 5, рег.№ 8948, дело 772/2019 г. от 19.12.2019 г. на нотариус Пламен Ангелов с рег.№ 688 на НК, св.И. С. Х. и още 17 наследници на Х. У. са продали на ищеца ЕТ „Т. – Д. Е.“ притежаваните от тях общо 554/900 ид.ч. от процесната нива (л. 12 – л. 15).

След придобиване собствеността върху общо 555/900 ид.ч. от процесни имот, с Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 1180/05.06.2020 г., акт № 151, том 1, дело 709 по описана СВ – И. ищецът, в качеството му на арендодател е предоставил на ЗП „Б. Д. Ю.“ за временно и възмездно ползване процесния поземлен имот, за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2020 г. (л.16).

С Договор за наем на земеделска земя от 08.07.2022 г. ответникът, въз основа на правата си по цитирания аренден договор, е отдал под наем процесния имот за стопанската 2022-2023 г. на „А.“ ЕООД, гр.И. (л.51 – л.55).

Дружеството – наемател е заявило имота за ползване в Общинска служба земеделие – И. с вх.№ 107/15.07.2022 г. за стопанската 2022 – 2023 г. с основание посочения договор за наем от 08.07.2022 г., видно от писмото на ОСЗ – И.. В писмото е посочено, че правното основание на „А. Ф. К.“ ЕООД да сключва едногодишен договор за наем е именно договора за аренда, който е вписан в СВ – И. с вх.№ 3779/16.11.2016 г. (л. 85).

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1530 лв., от които 100.00 лв. за държавна такса за главния иск и инцидентния иск и 1430.00 лв. за адвокатско възнаграждени съгласно представения договор за правна защита и съдействие и допълнението към него (л. 9).

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. (л. 88).

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл.108 от ЗС – осъдителен иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик, който претендира да получи фактическата власт върху своя недвижим имот от владеещия несобственик.

Заедно с него е предявен и инцидентен установителен иск с правно 3 основание чл. 124, ал. 1 ГПК – установителен иск относно несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изхода на делото, а именно - непротивопоставимостта на процесния договор за аренда на ищеца.

Разгледани по същество съдът намира и двата иска за основателни.

За основателността на така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки: ищецът да докаже, че е собствени на този имот и по-конкретно на 555/900 или 37/60 ид.ч.; че същият се владее от ответникът и че това негово владение е без основание.

На първо място категорично по делото се установи и страните не спорят по отношение на факта, че ищецът действително е собственик на 555/900 ид.ч. от процесния имот на деривативно основание – прехвърлителни сделки, обективирани в НА № 76/2019 г. и НА № 77/2019 г. В този смисъл е налице първата от трите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.

По отношение на втората предпоставка съдът счита, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства установяват, че процесният имот в цялост се владее от ответника на основание договор за аренда от 16.11.2016 г. В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответното дружество, направено с писмения отговор, че към настоящия момент имотът не бил в негово владение, а се намирал в държане на „А.“ ЕООД по силата на договор за наем от 08.07.2022 г. Съдебната практика е категорична, че едногодишния договор за наем на земеделска земя е договор на обикновено управление и той по никакъв начин не засяга владението като фактическо състояние, каквото ответникът е установил върху имота на основание договора за аренда от 16.11.2016 г. Още повече, че именно договора за аренда в чл. 11 предвижда възможността арендаторът, т.е. „А. Ф. К.“ ЕООД , да преотдаде на трето лице под наем или под аренда част или целия обект на договора, при условия, каквито прецени. Този договор е приет като правно основание и от ОСЗ – И. за сключването на едногодишния договор за наем между „А. Ф. К.“ ЕООД и „А.“ ЕООД.

Спорният момент в настоящото производство е по отношение на третата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, а именно – дали ответникът владее имотът без основание. Ищецът счита, че процесният договор за аренда от 16.11.2016 г. му е непротивопоставим и в този смисъл ответникът владее неговите идеални части без основание. В тази връзка е поискал съдът изрично да се произнесе по въпроса за непротивопоставимостта на договора с предявения инцидентен установителен иск. Произнасянето по този иск обуславя и изхода на делото по главния иск.

Безспорно по делото се установи, че процесният договор за аренда е сключен от съсобственик, който притежава по-малко от 50 % от съсобствеността при действието на Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) преди изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ с ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. Съгласно трайната съдебна практика за времето до влизане в сила на посоченото изменение на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ , сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г. , гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. В тези случаи, при сключен договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл.