Решение № 468 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100500801 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4703/14.02.2023 г. и допълнение към нея с вх. № 4707/15.02.2023 г. на Н. Р. Х. - длъжник по изп. дело № 20167120402261 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 01.02.2023 г.

Твърди се в жалбата, че взискателят за период повече от две години от последното изпълнително действие /17.12.2020 г./ не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Едва на 10.01.2023 г. с норочна молба до ЧСИ същият е отправил искане за извършване на опис на движими вещи. Счита, че отправеното искане до ВРС по чл. 448 от ГПК не е същинско изпълнително действие, което да е годно да прекъсне започналия да тече двугодишен срок. Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Разпореждане от 01.02.2023 г. да бъде отменен. С жалбата е направено искане за спиране на изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК до приключване на производството по жалбата с влязъл сила съдебен акт.

Ответникът по жалбата К. К. Ш. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което отправя искане за оставяне без уважение на жалбата на длъжника по изп. дело.

ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за 1 неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20167120402261.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Разпореждане от 01.02.2023 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал.

2, т. 6 от ГПК, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнително дело № 20167120402261 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 14.11.2016 г. въз основа на изп. лист № 6845/12.10.2016 г., издаден по гр.д. №1950/2013 г. по описа на ВРС.

Видно от данните по делото, по същото са подавани множество молби от взискателя, касаещи искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника и за проучване на имуществото му, вкл. и по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

С молба с вх. № 8469/25.04.2019 г./лист 85 от изп.д./ взискателят отправя искане до ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжника, като при установяване на банкови сметки, МПС и недвижимости в патримониума на Х. върху същите да бъдат наложени запори и възбрани.

С молба с вх. № 4763/28.02.2020 г. Ш. отправя искане до ЧСИ да извърши действия по чл. 448 от ГПК, като инициира предвиденото в разпоредбата съдебно производство.

Представени са доказателства, че такова е образувано като гр.д. № 3111/2020 г. по описа на ВРС, VII състав и е приключило с влязло в сила на 23.06.2021 г. прекратително определение.

С молба с вх. № 20516/08.10.2020 г. взискателят възлага на ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника на основание чл. 18 от ЗЧСИ и да определи начина на изпълнението.

Със запорно съобщение с изх. № 20771/12.10.2020 г., връчено най-късно на 22.10.2020 г., ЧСИ налага запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Ултра М Транс“ ЕООД, гр. Варна. С писмо с вх. № 27474/22.10.2020 г. тръговското дружество уведомява съдебният изпълнител, че нетният размер на трудовото възнаграждение на Х. възлиза на 473.35 лева, поради което на основание чл. 446 от ГПК не е налице законово основание за удържане на суми от същото за погасяване на задължението по изпълнителното дело.

С молба с вх. № 485/10.01.2023 г. взискателят отправя искане до ЧСИ да извърши опис на движими вещи на длъжника, находящи се на адрес: гр. Аксаково, ул. „Тракия“ № 11., както и да се извършат справки за налични у длъника банкови сметки и МПС, след което върху същите да бъдат наложени запори.

С Разпореждане от 18.01.2023 г. ЧСИ насрочва опис на движими вещи в дома на длъжника на 22.02.2022 г. от 10.00 до 12.00 ч.

С молба с вх. № 2217/01.02.2023 г. длъжникът отправя искане за прекратяване производството по изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С обжалваното разпореждане от 01.02.2023 г. ЧСИ постановява отказ за прекратяване.

2

Основателно е твърдението на жалбоподателя, че изпълнително производство е прекратено по силата на закона /чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, тъй като взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия спрямо него в продължение на повече от две години.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/ спрямо конкретния длъжник, т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В този см. Р № 37/21 г. на ВКС, четвърто г. о., по гр. д. № 1747/2020 г.

В уредената в чл. 433 от ГПК хипотеза относно бездействието на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, пораждаща последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението, законодателят приема, че липсата на процесуална активност е резултат на дезинтересиране на взискателя от осъществяваното принудително изпълнение. Прекратяването на производството съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. При процесуална активност, проявена от взискателите, те не подлежат на санкция с перемция. Взискателят е този, който винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя. Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона от момента на изтичане на срока, който тече, считано от последното действие на взискателя.

Видно е от самото изп. дело, че взискателят e допуснал бездействие, считано от 22.10.2020 г., когато най-късно може да се приеме, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, макар и същият да не е довел до удовлетворяване на кредитора. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Сезирането на Районен съд - Варна от страна на ЧСИ на основание разпоредбата на чл. 448 от ГПК, във връзка с молба на взискателя от 11.02.2021 г., с искане да бъде призован длъжникът да се яви и да декларира наличното си имущество, не представлява същинско изпълнително действие, което да прекъсва давността или което да се приеме за такова 3 изпълнително действие, което да прекъсва започналия да тече двугодишен срок. Без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК или не и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие – в настоящия случай наложен запор на трудово възнаграждение на 22.10.2020 г. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Извършените след датата на прекратяване на изпълнителното дело по "перемпция" от страна на взискателя същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, доколкото същите са били извършени по едно прекратено производство, същите са незаконосъобразни и не могат да се приемат за валидно извършени.

В този смисъл и доколкото взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на длъжника в продължение на повече от две години, считано от последното валидно изпълнително действие – 22.10.2020 г., когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, то настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /на 22.10.2022 г. /.

По тази причина, постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в разпореждане от 01.02.2023 г., е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне на ЧСИ Илиана Станчева, рег. № 712 на КЧСИ, с район на действие ВОС с указания да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20167120402261, на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника.

По отношение на искането с правно основание чл. 438 от ГПК:

Съгласно горната разпоредба, чието систематично място е в Глава XXXIX „Защита срещу изпълнението“, раздел I, „Обжалване на действията на съдебния изпълнител“, подаването на жалба не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спиране. Определенията за спиране на принудителното изпълнение по чл. 438 от ГПК имат характер на специфична временна обезпечителна мярка в производството пред съда, образувано по подадена жалба по чл. 435 от ГПК с оплаквания за процесуална незаконосъобразност на конкретно обжалваните с нея изпълнителни действия.