Решение № 814 от 19.07.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. Пазарджик, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка ПА.а като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20215220101609 по описа за 2021 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от "КЕШ А.Г." ЕООД - гр. Пазарджик срещу ЗАД "Армеец" - гр. София за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 4495,75 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "каско" (комбинирана застрахователна полица каско и злополуки) за имуществени вреди, изразяващи се в повреди по застрахован автомобил, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е лизингополучател по договор за финансов лизинг на автомобил "***** с лизингодател "Уникредит Лизинг" АД. На 08.06.2020 г. дружеството ищец сключило с ответника договор за застраховка - комбинирана застрахователна полица за застраховки каско и злополуки при застрахователно покритие Клауза "П" - пълно каско и допълнителни покрития "автомобилен асистънс за чужбина" със срок от 09.06.2020 г. до 08.06.2021 г. Застрахователната премия била изплатена на застрахователя чрез лизингодателя. Автомобилът бил придобит като нов от лизингодателя при сключването на договора за лизинг. На 17.07.2020 г. управителят на дружеството ищец претърпял ПТП с автомобила. Пътувайки по третокласен път в посока към с. Дюлево, общ.

Стрелча, той трябвало да премине през жп прелез без бариера, към който нямало никаква видимост заради буйна растителност. Водачът спрял пред пътния знак Б2 ("Стоп") и започнал леко да се изнася напред, за да може да види дали може да премине. В този момент по жп линията минал влак и закачил автомобила със силно издадената си стъпенка. В резултат на съприкосновението автомобилът претърпял щети. Водачът веднага уведомил контролните органи и ответника - застраховател, като подал и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Такова обаче му било отказано с уведомление до 1 лизингодателя, с мотив, че единствената 1 причина за произшествието е непредприемане на необходимите предпазни мерки от страна на водача. В същото време от органите на КАТ бил съставен АУАН и било издадено наказателно постановление във връзка с произшествието - наказателното постановление било отменено от районния съд, чието решение било потвърдено от административния съд и влязло в сила. В мотивите на съда било посочено, че ПТП не се дължи на виновно поведение на водача, а на силно ограничена видимост. Ищецът счита липсата на вина у водача за доказана, а отказа за изплащане на обезщетение - за незаконосъобразен. По отношение на легитимацията си като ищец заявява, че тъй като при финансовия лизинг рискът от случайно погиване или повреждане на вещта съобразно чл. 343 от ТЗ се носи от лизингополучателя, затова и той е носител на правото да търси директна отговорност; сочи в този смисъл решение на ВКС. Относно началната дата на законната лихва се позовава на решение № 126 от 02.10.2009 г. по т.д. 260/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва иска, като заявява, че реализираният риск е изрично изключен от покритието на застраховката. Сочи, че в т. 14.5. от общите условия е уговорено, че застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования, водача, превозваните лица и т.н., чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Отделно събитието според ответника се изключва от покритието на застраховката и съгласно т. 14.11. на общите условия - причиняване на щетата в резултат на грубо нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на технически неизправно МПС и/или неспазване на предписанията на компетентните органи. Цитирана е дефиницията за груба небрежност (чрез примерно изброяване) в общите условия и се сочи, че става въпрос главно за неизпълнение на правила и забрани, регламентирани в ЗДвП. Сочи, че за изключените от покритие с изрична уговорка рискове не се прилага правилото на чл. 408 от КЗ (т.е. не се изисква да са налице хипотезите на този текст). По-нататък се сочи, че видно от приложения към исковата молба протокол за ПТП и съставения АУАН водачът А.Ц. е навлязъл в прелеза при светеща червена светлина и включена звукова сигнализация, като не се е съобразил и с пътен знак Б2. Оспорва като голословни и недоказани твърденията за буйна растителност и силно издадена стъпенка на локомотива, но дори стъпенката да е била налице, счита, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 53 от ЗДвП да премине с особено внимание през прелез, не се е съобразил с подадените от машиниста звукови сигнали и т.н., не се е убедил, както изисква законът, че не приближава влак. Всички тези неизпълнени задължения представляват груба небрежност и не може да се говори за случайно събитие, както счита ищецът. При условията на евентуалност ответникът оспорва исковете по размер.

Искът е с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 384, ал. 2, т. 1 от Кодекса на застраховането.

В писмена защита ищцовата страна излага доводи за доказаност на иска, вкл. на липсата на вина на водача на пострадалия автомобил, като се позовава отново на решенията на съда в 2 двете инстанции по жалбата срещу наказателното постановление, в които се сочи, че жалбоподателят не е нарушил нито чл. 6, т. 1, нито чл. 52, т. 1 от ЗДвП, и ПТП не се дължи на негово виновно поведение, а на силно ограничената видимост отдясно на автомобила.

Ограничената видимост, дължаща се на буйната растителност покрай жп линията и допълнително и на денивелацията между пътното платно и релсите, се вижда добре и на представените по делото снимки. Не може според ищеца да се сподели становището на насрещната страна, че в случая се касаело за небрежност, която била форма на самонадеяност - самонадеяността не е форма на небрежност, самото понятие самонадеяност се използва в наказателното право, но не и в гражданското, и за да е налице самонадеяност, е нужно деецът да е съзнавал и предвиждал дадени последици, но да е мислел, че ще ги избегне. В процесния случай нищо от това не се установява – напротив, установява се, че водачът е предприел маневра веднага щом е видял влака – включил е на задна скорост и автомобилът е тръгнал назад, но за съжаление времето не е било достатъчно. Същото се установява от разпита на свидетеля Ш. – пряк очевидец, а и на машиниста М., който казва:

„колата спря и върна назад, затова ударът беше лек“. От показанията на Ш. се установява и че семафорът на това място често се поврежда, свети червено с часове, затова и хората не му вярват. Колкото до приетата съдебно-техническа експертиза, тя трябва да се преценява изключително внимателно, тъй като изводите на вещото лице противоречат в по-голямата си част на разказите на свидетелите очевидци, които обясняват случилото се по съвсем друг начин. От заключението обаче се установява на какво разстояние от релсите са били поставени пътните знаци „железопътен прелез“ и „стоп“ (Б2) – на 10,73 м. от крайната релса и на 2 м. от края на банкета, което означава, че не са спазени изискванията на Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези, която изисква тези разстояния да бъдат 6 м. и 1 м.

Вещото лице сочи, че от мястото до знаците няма видимост към влака. Наредбата изисква пътните знаци да се виждат, да не са закрити от растителност, реклами и пр., знакът „жп прелез трябва да бъде монтиран на разстояние 3,1 – 4,5 м. от централната жп линия – всичко това е основание да се счита, че прелезът не е обезопасен и да се изключи всякаква отговорност на водача. Не следва да се вземат предвид констатациите в представения по делото констативен протокол за състоянието на АПУ, съставен от комисия на БДЖ, тъй като комисията не се е събирала и не е извършвала оглед – не е възможно тя да се е събрала и да е извършила огледа още преди съставянето на протокола за ПТП (видно от посочения час), а и самите свидетели са категорични, че на място са дошли полицаи, но служители на БДЖ не е имало.

Ответната страна също поддържа позицията си в хода на делото, вкл. в устните състезания.

От фактическа страна по делото се установява следното:

На 17.07.2020 г. около 9,45 ч. А.Ц., управител на дружеството ищец, управлявал лек автомобил марка „****р“ в посока от гр. Пазарджик към гр. Стрелча. Автомобилът бил собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД и бил предоставен на дружеството ответник по силата на договор за финансов лизинг, като бил застрахован по застраховка каско и злополука при дружеството ответник ЗАД „Армеец“.

3

Пътят, по който се движел Царски, пресичал железопътен прелез, намиращ се преди с.

Дюлево, общ. Стрелча. Прелезът бил без бариера, със семафор. От двете страни на автомобилния път покрай жп линията растяли гъсти и високи храсти, които ограничавали видимостта към линията, включително от мястото непосредствено преди пътния знак Б2 („Спри! Осигури предимство!“), който, съгласно заключението на вещото лице, се намирал на разстояние 10,73 м. от по-близката релса.

Водачът спрял пред знак Б2. От това място не видял по линията да се движи влак, което се дължало и на ограничената от растителността видимост, затова потеглил бавно напред и в този момент от дясната си страна видял задаващ се към него влак. Той веднага задействал спирачката едновременно със завой наляво и успял да спре непосредствено край релсите, обърнат към тях с предната дясна част на автомобила. Машинистът на влака също задействал спирачка, но и влакът не успял да спре преди автомобила и така предната лява част на локомотива ударила предната дясна част на автомобила, в резултат на което настъпили повреди по автомобила (предна броня, фарове, калник, радиатор и пр.) на обща стойност, отговаряща на претендираните 4495,75 лв. За характера на вредите и причинната им връзка с ПТП няма съмнение. Макар застрахователят да е оспорил с общо възражение в отговора на исковата молба причинната връзка на някои от описаните вреди с произшествието, той не е конкретизирал за кои вреди се отнася възражението и как е мотивирано. Основният фактически спор по делото между страните се отнася само до точния механизъм на ПТП и вината за него.

По данни на свидетеля А.Ш., който се движел със своя автомобил зад А.Ц., семафорът на прелеза светел червено. Свидетелят обърнал внимание на семафора едва след като слязъл от своя автомобил след произшествието. Той заявява, че „на този семафор никой не му вярва“, защото често пътуващите подобно на него знаят, че там семафорът често свети червено с часове. Самият свидетел спрял преди произшествието не защото преди това е обърнал внимание на светлинния сигнал, а защото спрял автомобилът пред него (този на Царски) и освен това „може ли да минеш през прелез и да не спреш“.

Пристигналият на място полицейски служител И. ВрА. съставил протокол за ПТП с час на съставяне 11,30 ч., в който били отбелязани повредите по автомобила и влака: „деформации по цялата предна част на автомобила“ и „деформация на лява стъпенка и преден плуг“ на локомотива.

Според свидетеля Ш. на мястото на инцидента, докато той е бил там в продължение на около два часа, не е имало служители на БДЖ. Помощник-машинистът А. също заявява, че не е видял други служители на БДЖ, но през цялото време е стоял вътре в кабината, след като се е уверил още в началото, че няма пострадал човек.

Спорно е дали локомотивът е ударил автомобила със стъпенката към вратата си, или с т.нар. гребло (плуг), намиращо се в предната част на локомотива. Според ищцовата страна ударът е бил в стъпенката, която е стърчала силно настрани от габаритите на автомобила, а след ПТП машинистът е удрял по нея с чук, може би за да я намести в габаритите. Свидетелите А.Ш. и А.М., машинист на локомотива, заявяват, че ударът е бил в стъпенката, която според 4

М. и А. е стационарна и не стърчи навън, само в най-ниската си част (стъпалото) е възможно да излиза от ширината на локомотива най-много 5 см., а според Ш. – излиза извън габаритите с 30-40 см. Според вещото лице ударът е бил вероятно в греблото, тъй като е била установена и отразена в протокола за ПТП някаква деформация по него, но не е изключено ударът да е бил и в стъпенката, както твърдят някои от свидетелите, след като тя е изнесена няколко сантиметра навън от габаритната широчина. Свидетелят Ш. твърди още, че е видял машиниста да удря с чук с „неестествено голяма“ дръжка по стъпенката, „може би за да я изправи“, докато помощник-машинистът И.А. отрича изобщо в локомотива да е имало чук. Изричен въпрос за чук не е поставян на А.М., тъй като подобно твърдение е направено едва след неговия разпит, в който той също не споменава за подобно нещо.