Решение № 33 от 26.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20224100100455 по описа за 2022 година

Ищецът Гаранционен фонд гр.С, чрез пълномощника си юрисконсулт Й.Ш. твърди в исковата си молба, че при ПТП на 08.10.2016г. около 16 ч. в гр.Г.О. при управление на лек автомобил мерцедес ЦЛС 320, по ул. В.Л. и с несъобразена и неразрешена скорост, ответникът Б. Д. Д. удря правомерно пресичащия на пешеходна пътека Т.Г.Д.. Виновен за ПТП бил ответника Б. Д., за който имало влязла в сила присъда по НОХД № ***/2016г. на ВТОС. Твърди, че лекият автомобил, управляван от ответника нямал застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът заплатил обезщетението за неимущестевни вреди от 100000 лв. на М.Т.Д. като законен наследник на пострадалия пешеходец Т.Г.Д.. Предявява иск с правно осн. чл. 557, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането против ответника, за заплащане на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди от 100000 лв., с лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Б. Д. Д. чрез особения му представител адвокат М. И. И.С., не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Видно от представения по делото в заверен препис от присъда №4 от 05.01.2017г. по НОХД № ***/2016г. на ВТОС, Решение по ВНОХД № ***. на ВТАС и Решение по НД № ***/2017г. на ВКС, ответникът Б. Д. Д. е признат за виновен в това, че на 08.10.2016г. около 16 ч. в гр.Г.О. при управление на лек автомобил мерцедес ЦЛС 320 по ул. В.Л. с несъобразена и неразрешена скорост, удря правомерно пресичащия на пешеходна пътека Т.Г.Д. и по непредпазливост причинява смъртта му.

Към датата на ПТП ответникът Б. Д. е управлявал лекия автомобил мерцедес без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – видно от приложената за 1 това справка на Гаранционен фонд на л.20 от делото.

Според представеното удостоверение за наследници на л.39 от делото, М.Т.Д. е законен наследник на Т.Г.Д. – негова дъщеря.

Предвид на това, съдът приема за наличен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и липсата на застраховка гражданска отговорност досежно МПС, с което е било причинено процесното ПТП, поради което настоящата инстанция приема за установено, че на 08.10.2016г. ответникът е извършил виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, като е причинил ПТП и по непредпазливост смъртта на Т.Г.Д., от която са причинени и неимуществени вреди на наследниците му – в случая на неговата дъщеря М.Т.Д.. Същият не е имал сключен договор за застраховка гражданска отговорност, предвид което е била ангажирана отговорността на ГФ на основание чл.557 ал.1 т.2 от КЗ.

На 04.10.2014г. ищецът е заплатил на законния наследник на починалия участник в причиненото от ответника ПТП, сумата 100000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, установени по щета № 210301/2017г. – л.40 от делото.

С регресна покана изх.№168/30.03.2022г. ищецът поканил ответника да възстанови платеното от ГФ, но към настоящият момент липсват доказателства ответникът да е погасил задължението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ във вр с чл.45 от от ЗЗД. Искът е регресен суброгационен иск, който дава право на ГФ при условие, че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице, да се суброгира изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите по ал.7 на чл.558 от КЗ и да предяви иск срещу прекият деликвент.

За да се ангажира отговорността на ответника, следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.557 ал.7 от КЗ, т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл.558, ал.7 от КЗ.

Предявеният иск е основателен и доказан, тъй като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав. Видно от приложените присъда и решения на съдилищата, прекият деликвент и ответник в настоящото дело е причинил процесното ПТП и по непредпазливост смъртта на пешеходеца, като към момента на настъпването му ответникът не е имал застраховка гражданска отговорност за МПС, с което е извършеното процесното ПТП. Предвид представените платежни нареждания, доклади и оценки по образуваната щета, съдът приема за доказан факта на заплащане на процесните суми от ГФ на увреденото лице в размер от 100000 лв. В резултат на това ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите, както му се следват и разноските за установяване на вземането на осн.чл.558 ал. 7 от КЗ.

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен в пълният предявен размер от 100000 лв. за изплатеното обезщетение за неимуществени. Върху претендираната главница 2 следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 22.06.2022г., до окончателното и изплащане.

Съобразно изхода от спора на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 4000 лв. за държавна такса и 1500 лв. за особен представител на ответника, или общо сумата от 5500 лв.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП, на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. Г.О., ул. "В.", да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.С, сумата от 100000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща заплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 21030/19.09.2017г., от ПТП настъпило на 08.10.2016г. по вина на ответника, който е управлявал МПС без договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2022г. до окончателното й заплащане, сумата 5500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/ разноски по делото, както и сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3