Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 167 от 12.11.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
321/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Варна, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Юлия Р. Бажлекова

Членове:Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500321 по описа за 2026 година. за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на И. Й. Й., чрез процесуален представител – адв. Д. М., срещу решение № 373/08.04.2026г., постановено по гр. д. № 1491/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е развален сключения между Й. И. Й. и И. Й. Й., Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 26.02.2013г., обективиран в НА № 48, том I, рег.№ 2687, дело № 38/2013г. на нотариус № 212 –Р. К., за: 4/24 ид.ч. от ПИ с ид. №***, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № ** целият с площ 197 кв.м., 4/24 ид. ч. от построената в имота еднофамилна жилищна сграда с ид. № *** на два етажа, от които първи етаж с площ 46.90 кв.м. по документ за собственост, а по скица 48 кв.м., избен етаж с площ 30.25 кв.м.; 4/6 ид. ч. от втори етаж с площ 56 кв.м., поради неизпълнение, на основание чл. 87,ал. 3 ЗЗД и И. Й. Й. е осъдена да заплати на Й. И. Й. 473.60 евро, представляващи разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1530 евро на адв. И. Д. за оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, постановено при превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Твърди се, че от доказателствата категорично се установява, че Й. Й. е диагностициран с множество сериозни заболявания, като в нарушение на процесуалните правила, съдът не е коментирал и ценил, приетото по делото заключението на съдебно-медицинска експертиза, както и доказателствата, че дъщеря му И. Ш. принудително го държи в изолация от въззивницата. След 1 смъртта на съпругата си, Й. Й. живеел с малката си дъщеря, И. Й., в къща на два етажа, находяща се в гр. Варна, ул. „****“, със стръмно стълбище. Й. Й. живеел на първия етаж, където живеела и И. К. - сестра на покойната му съпруга. Поради предявено от К. претенции за заплащане на наем за ползването на нейната част от имота, Й. поискал да го напусне. През 2005г. Й. претърпял инсулт и затова въззивницата закупила в негова полза апартамент на ул. „Н. К.“ в гр. Варна. Излага, че до сключване на прехвърлителната сделка се е грижила за ищеца, без да очаква възнаграждение. До 2016г. ищеца и ответницата живеели заедно в къщата на ул.“****“. Другата дъщеря на ищеца И. от 2004г. до 2022г., живеела в Р. А., като поради влошеното здравословно състояние нейния син и внук на ищеца от 2017г. заживял в апартамента на бул.

„********“. След като през 2024г. ищецът претърпял инсулт, единствено И. Й. полагала грижи за него, като ангажирала човек, който срещу заплащане полагал преките грижи, изпращала колети и парични суми. Към настоящия момент също изпращала пари и колети, които били отказвани от сестра й И.

Ш.. След като се върнала в България сестра й И. наложила ограничения в контактите на ответницата с ищеца. Изложени са съображения за забава от страна на кредитора по алеаторния договор да приеме средства, предназначени за издръжка и грижи, като се оспорва извода на първостепенния съд, че ответницата се е поставила сама в обективна невъзможност да изпълнява задълженията по договора, напускайки страната.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният от Й. Й. иск се отхвърли като неоснователен.

В отговор на жалбата Й. И. Й., чрез процесуален представител – адв. И.

Д. оспорва доводите в нея, като поддържа други обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Посочва се, че от събраните по делото доказателства безспорното се установява, че ищецът е с влошено здравословно състояние, поради което се нуждае от непосредствени ежедневни грижи. Оспорва като неверни твърденията, че ищецът е държан принудително в изолация от ответницата и че преместването му от къщата на ул. „****“ в апартамент на ул. „Н. К.“ се осъществило по необходимост и доброволно. Твърди, че е бил принуден да живее самостоятелно, като не му е предлагано да се премести в семейното жилище на И. Й. и да бъде обгрижван от нея. Процесният имот е обичайната жилищна среда на въззиваемия, където общувал със съседите си ежедневно, създал приятелства, поради което преместването в друго жилище предизвикало негативни емоции и влошаване на емоционалното и психическото му състояние. Ответницата едностранно трансформирала задължението си за полагане на грижи в парично такова, като още през 2022г. Й. многократно е канил дъщеря си да започне да изпълнява задълженията си по договора. Посочва също, че задължението за заплащане на издръжка е било изпълнявано частично през 2022г. и е напълно прекъснато до 2025г. В периода от м. ноември 2023г. до 2025г. е налице пълно неизпълнение на поетите с договора задължения. Отправил е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

2

Производството е инициирано по предявен от Й. И. Й. иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, срещу И. Й. Й. за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 48, том I, рег. № 2687, дело № 38 от 2013г. с който ищецът е прехвърлил на ответницата 4/24 идеални части от поземлен имот, находящ се на ул. „****“ № **, целия с площ от 197 кв. м. по скица, съставляващ имот с ид. № *** по КККР на гр.

Варна; 4/12 ид. ч. от находящата се в имота еднофамилна жилищна сграда с ид. № *** на два етажа, от която първия етаж е със застроена площ от 46.90 кв. м. по документ за собственост, а по скица – със застроена площ от 48 кв. м., включващ: външно стълбище, коридор, две стаи, открита тераса, избено антре, избен етаж, състоящ се от две помещения: навес и тоалет, с площ от 30.25 кв. м., както и 4/6 ид. ч. от втория етаж, със застроена площ от 56 кв. м., срещу задължението на И. Й. да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката на ищеца, като му осигури нормален и спокоен начин на живот, изразяващ се в осигуряване на лекарства, медицински и хигиенни грижи, парични средства при необходимост, да му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и за в бъдеще и срещу положени до този момент грижи, поради неизпълнение от страна на длъжника И. Й..

В исковата молба са наведени твърдения, че до 2019г. ищецът работел и бил в добро здравословно състояние. Получил инсулт, от който се възстановил бързо. В началото на 2024г. ищецът претърпял втори инсулт, обусловил необходимост от полагане на ежедневни и непосредствени грижи. През първите месеци на 2024г. имал нужда от болногледач, защото бил на легло и не можел да се обслужва самостоятелно. Тогава от чужбина се върнала по-голямата му дъщеря И., която поела грижите за него. Ответницата живеела в чужбина и не желаела да се грижи и контактува с ищеца. Не го потърсила и не го посещавала и след кат осе прибрала в България. Изпращала му по 200 лв. месечно. Отдала под наем процесния имот и не предавала редовно припадащата се на ищеца част от наемния доход. Твърди, че е бил принуден от ответницата да се изнесе от дома си и да се премести да живее в апартамент, находящ се на адрес гр. Варна, ул. „Н. К.“ № **, за да може тя да отдава под наем процесния имот. Здравословните проблеми, от които страдал, обусловили необходимост от полагане на непрекъснати и ежедневни грижи за него, като ответницата не изпълнила поетото с договора задължение да полага такива в пълен обем и съответното качество. Ищецът не можел сам да си приготвя храна, да поддържа сам хигиена в жилището и лична хигиена; имал нужда от помощ при задоволяване на ежедневните си битови потребности, бил трудно подвижен, страхувал се да живее сам в жилището, в което бил настанен от ответницата на ул.“Н. К.“ **. След вторият инсулт, нуждите му от лекарства, медицинска грижа, физическо осигуряване на подкрепа, обгрижване нараснали. Въпреки това, И. Й. не поела ангажимент да му осигури дори минимално необходимото за нормален и спокоен начин на живот, като грижите за него били поети изцяло от другата му дъщеря и внука му.

В отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска по основание.

Твърди, че всеки месец е превеждала на баща си определена сума; изпращала му колети с храна, лекарства и дрехи. Две години преди предявяване на иска ищецът принудително бил преместен от И. Ш. /сестрата на ответницата/, в нейния апартамент, под предлог да помага на нея и сина й. Впоследствие 3 възползвайки се от психичното състояние на ищеца започнала да го настройва и да влияе на отношенията му с ответницата. Принудила го да промени местоживеенето си; възпрепятствала контактите му с ответницата. След като била лишена от възможността да е вижда и да контактува с баща си, ответницата започнала да изпраща колети с продукти и дрехи, които оставали неполучени. Сестра й заявила да спре да изпраща колети и пратки, защото няма кой да ги получи. Многократно оставяла торби с храна, продукти, лекарства и др. на стълбите пред вратата на апартамента на сестра си по указание на последната, но при всички опити за среща с баща си, получавала категоричен отказ.

Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява че ищецът Й. И. Й. е баща на ответницата И. Й.

Й. и на свидетелката И. Ш.; С договор, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 48/26.02.1013г., Й. И. Й. е прехвърлил на И. Й. Й. 4/24 ид. ч. от ПИ, находящ се в гр. варна на ул. „****“ № **, с ид. № ***, ведно с 4/12 ид. ч. от еднофамилна жилищна сграда с ид. № ***, от която първи етаж е със застроена площ от 46.90 кв. м. по документ за собственост, а по скица – 38 кв. м., както и 4/6 ид. ч. от втори жилищен етаж, със застроена площ от 56 кв. м., срещу задължението на И. Й. Й. да поеме лично или чрез трети лица гледането и издръжката на Й. И. Й., както и да се грижи за прехвърлителя, като му осигури нормален и спокоен живот, изразяващ се в осигуряване на лекарства, медицински грижи, хигиенни грижи и парични средства при необходимост, да му осигури нормален живот, какъвто е водил досега, докато е жив за в бъдеще, както и срещу полаганите до този момент грижи.

Прехвърлителят Й. И. Й. си е запазил правото на ползване върху описаните недвижими имоти.

От приложената по делото кореспонденция, проведена по телепоща (л. 7 - 13 от делото на ВРС) се установява, че ищецът поканил ответницата до десето число на всеки месец, с начало м. април 2022г., да му предава сумата от 1 000 лв. чрез пощенски запис – сума, която включвала пропуснатия от ищеца наем, който бил уговорен и събиран от ответницата на прехвърления имот, както и ежемесечната му издръжка и разходи за гледане и грижи. В отговор ответницата е посочила, че не е отказвала да полага лично грижи за ищеца и, че именно с тази цел закупила и ремонтирала жилище на ул. „Н. К.“ № **; не е отказвала да заплаща издръжка и наем, според възможностите си, като превеждала суми през годините по банковата сметка на ищеца и заплащала негови сметки и данъци, пазарувала му храна и лекарства, съответно му предавала лично пари; заплаща сметката му за телефон редовно и му превеждала суми и към настоящия момент, но няма възможност да превежда 1000 лева месечно. Отправила е покана в тридневен срок прехвърлителят да й осигури възможност да полага лични грижи за него като посочи в писмен вид дали желае да бъде настанен в апартамента на ул. „Н. К.“ № **. В случай, че не се премести на посочения адрес, където тя можела да се грижи за него безпрепятствено, тя ще превежда наема, съответстващ на правото на ползване, което ищеца има. Ищецът поискал да получава месечен наем в 4 размер на 620 лв. за имота на ул. „****“ и е изразил несъгласие да живее в жилището на ул.“Н. К.“, като е заявил, че не се преместил там по свое желание и там се чувствал самотен.