Решение № 408 от 15.11.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Карлово, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320102075 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявен о т Х. Н. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. С.“ №***чрез адв. Н. А. против Т. Н. К., ЕГН: **********, Д. В. К., ЕГН: ********** и Р. Б.

К., ЕГН: ************, тримата със съдебен адрес: гр. К., ул. „В. К.“ №** .

Ищецът твърди, че с ответниците Т. Н. К. и Д. В. К. са съсобственици, при квоти по ½ за ищеца и за ответниците, на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **************, находящ се в гр. К., ул.

В. К. №**, с площ от 469 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: 1066, квартал 69, парцел XXIX - 1066, при съседи:

***********, ************, ***************, ************.

Твърди, че той /ищецът/ е собственик на еднофамилна едноетажна жилищна сгР. ****************, със застроена площ от 79 кв. м., а ответниците са собственици на еднофамилна двуетажна жилищна сгР.

************, със застроена площ от 117 кв. м. и сгР. за търговия **************, със застроена площ от 33 кв.м.

Твърди, че по отношение на ответницата Р. Б. К. – майка на Т. Н. К., е 1 учредено пожизнено право на ползване върху ½ ид. част от процесния имот.

Излага следната хронология за възникването на съсобствеността:

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупко - продажба срещу задължение за издръжка и гледане № 137, том I, дело № 250/1996г. на 01.03.1996г. Н. Х. К. и Р. Б. К. продават на Т. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ идеална част от празното дворно място и цялата двуетажна жилищна сгР., построена върху него, ведно с правото на строеж, което дворно място представлява имот пл. № 1066, за който е отреден парцел 29 от квартал 69 по регулационния план на гр. К., с обща застроена и незастроена площ от 451 кв. м.

С Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху собствена земя, акт № 66, т.II, дело № 302/2000г. на 15.05.2000 г. Н. Х. К. и Р. Б. К., като собственици на ½ идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 451 кв. м., находящо се в гр. К., който имот по регулационния план на гР. има планоснимачен № 1066, в квартал 69 и за него е отреден парцел XXIX, учредяват на Т. Н. К. правото да построи върху собствената им идеална част от описаното по-горе дворно място магазин с площ от 33 кв. м.

С Нотариален акт за констатиране право на собственост № 57, дело 922/2013г. Т. Н. К. и Д. В. К. са признати за собственици на сгР. с идентификатор **************, находяща се в гр. К., ул. „В. К.“ №**, в поземлен имот **************.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том XIII, дело № 2733/2005г. на 07.11.2005г. Н. Х. К. и Р. Б. К. даряват на Х. Н. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ една втора идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 451 кв. м., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сгР., който имот съставлява урегулиран поземлен имот XXIX - 1066, в кв.69 по плана на гр. К., при граници и съседи: улица, УПИ XXVII - 1064,1065; УПИ XXV - 1063; УПИ XXX - 1067.

Ищецът твърди, че съсобствениците не можели да постигнат консенсус относно начина на ползване на съсобствения си имот, помежду им възниквали спорове и противоречия, поради което бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Съгласно чл. 32, ал.2 от ЗС, разпределение на 2 ползването можело да се иска само при наличие на обща вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за начина на това ползване или пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ. При осъществяването на съдебната администрация относно разпределението на ползването на общ имот съдът следвало да съобрази няколко основни принципа – разпределението следва да съответства на дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците, да съответства на направените от страните подобрения ако са налице такива, както и да е съобразено и с наличното застрояване в имота.

Твърди, че в северния край на имота, между сгради 1 и 2 имало избено помещение, което се ползвало от ищеца и установения досега начин на ползване бил през незастроената част от имота. Същевременно един от входовете на сгР. 1 бил в тази част на дворното място, поради което счита за правилно и съобразено със съществуващите постройки и установен начин на ползване, описаната северна част от имота, заключена между сгради 1 и 2, да бъде предназначена за общо ползване от страните по спора.

Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да разпредели между него и ответниците ползването на незастроената част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **************, находящ се в гр. К., ул. В. К. № **, с площ от 469 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:

1066, квартал 69, парцел XXIX - 1066, при следните права в съсобствеността:

½ ид. ч. за ищеца, ½ ид. част общо за ответниците.

Ответниците Т. Н. К. и Д. В. К. оспорват исковата молба като неоснователна, а посоченият в нея начин за разпределение на двора считат за нецелесъобразен и вреден за собствениците на недвижимите имоти и живеещите в тях.

Твърдят, че сключили граждански брак на 20.02.1998 г. Собствеността била придобита на 01.03.1996 г. Идеалната част от поземления имот била придобита преди брака им, т. е. била лична собственост на Т. К. и не била в режим на СИО. Собствеността на Магазина (СгР. №3) била придобита при реализация на правото на строеж върху поземления имот. Правото на строеж и собствеността били придобити след сключване на брака, в режим на СИО.

Признават, че Х. К. и Т. К. са съсобственици на поземленият имот при 3 квоти по ½ идеална част и съществуват противоречия при общото ползване на двора.

Признават, че в поземления имот са изградени три постройки – един магазин (СгР. №3) и две жилищни (№1 и №2), а в северната задна част на сгР.та на Х. К. (СгР. №2) се намира вход към избеното му помещение.

Достъпът до него се осигурявал от наличната врата в жилищната му сгР..

Вратата се намирала в непосредствена близост до входа на това избено помещение. В този смисъл осигуряването на достъп до избеното му помещение било преимуществено осигурено от врата в сгР.та му, както и прилежащо към него открито изкачващо стълбище, а до него и нарочен открит вход-стълбище към избата.

Двете жилищни сгради били почти една до друга. Най-близката зона между тях била северно-източната част на СгР.та на Т. К. (СгР. №1), която част представлявала масивна стоманено-бетонена покрита веранда на първия етаж.

Стоманено-бетоните конструкция и колони започвали от сутерена – на кота 3.09м. Върху тази тераса били разположени носещите масивни стоманенобетонени колони, а върху тях бил разположен покрив. Тези застроени части били включени и изградени по одобрения работен проект на сгР.та, те били архитектурно, конструктивно, функционално и неразделно свързани с цялата конструкция на СгР. №1, и представлявали част от самата сгР. или, евентуално присъединена към нея като главна вещ или принадлежност. СгР.та и тази застроена част от нея не били в режим на съсобственост с Х. К.. Като лична и изключителна собственост тя не подлежала на управление от съсобствениците на терена. През тази част на СгР.та ответниците осъществявали достъп до заключената част от поземления имот, както и до входовете на помещенията на СгР.та, които се намирали в тази част на двора. При условията на търпимост и добросъседство те допускали Х. К. и семейството му да преминават през нея, без да били учредявали специални правомощия за това.

В този смисъл, такъв начин на ползване не бил установяван, той не бил и в правомощията на съсобствениците на терена.

Вярно било посоченото в исковата молба, че общото ползване на тази част от двора е източник на спорове, противоречия и неприятни събития.

Странно, противоречиво и лишено от правен и житейски интерес било посоченото искане точно тази част от двора, която понастоящем предвид 4 липсата на конкретно разпределение, била в режим на общо и конфликтно ползване в идеална част, отново да бъде разпределена в такъв режим на общо ползване. Поисканото разпределение на тази част от двора, като общо ползване, не било целесъобразно. При положение, че ищецът твърди като предпоставка на съдебната администрация „спорове и противоречия при ползването“, то липсвал интерес да бъде на практика потвърдено същото положение в тази конфликтна част на терена.

В този смисъл, според ответниците най-целесъобразно, удобно и без създаване на допълнителни пречки щяло да бъде отреждането на реално ползване на задния двор в реална част, разделена по дължина, а в другата част на двора да бъдат отредени две части – лява и дясна част на двора, спрямо изгледа към улицата.

Предстояло ответниците да положат отделна пътека до входната врата.

Текущото положение на застроената част на уличната регулационна линия включвало само една врата. Единствено тази част – около дворната врата, можела да е в режим на общо ползване, предвид текущата липса на друга врата, която да осигури достъп до улица. Занапред искали да обособят отделна врата към улицата.

Собствеността върху СгР. №3 била придобита чрез реализиране на учреденото за нея право на строеж. В този смисъл правомощието на собствениците да ползват застроената от Магазина част на поземления имот не произтичало от правото на собственост върху земята, а било елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж – чл. 64 Закона за собствеността. Обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променяло характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание пораждало за съсобственика – суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Застроената под Магазина площ запазвала съсобствения си характер, но тя не можела да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като правото на строеж, като ограничено вещно право, изключвало произтичащото от чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с нея. За частта от съсобствения имот, извън усвоената за строителство, на общо основание били приложими правилата на съсобствеността.

5

В този смисъл било Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г., ГК, I-во ГО на ВКС: „Частта от съсобственото дворно място, която съсобственикът има право да застрои въз основа на учреденото му право на строеж, не е обусловена от квотата му в съсобствеността, а се определя свободно с договора между страните, поради което няма основание при разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС тази част да се „приспада“, като му се определя за ползване по- малка площ от незастроената част. Също така – Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 3267/2015 г., ГК, I-во ГО на ВКС, Решение № 718 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 467/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 260380 от 15.03.2021 г. по в. гр. д. № 1563/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив.

Ответницата Р. Б. К. моли съда да уважи иска, като разпредели на отделни дялове и двете части на двора. За всички в двора било най-добре всеки собственик да си има отделна част, която да ползва самостоятелно.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС. Съгласно тази разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само при наличие на обща вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за начина на това ползване или пък решението на мнозинството е вредно за общата вещ.

По допустимостта: