Решение № 2174 от 28.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2174 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120101484 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. К., ЕГН **********, адрес: гр. ****** срещу „Би енд джи кредит“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Б.К.Б., за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за кредит от 05.08.2024 г. е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 и чл. 19, ал.

4 ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 148,35 евро, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, платена по нищожен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.04.2026 г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност иска от съда да прогласи, че клаузите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ по договор за кредит от 05.08.2024 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.

11 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 3ЗП. В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 350 евро, недължимо платена по клаузите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 05.08.2024 г. е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който „Би енд джи кредит“ ООД се е задължил 1 да предостави на ищеца кредит в размер на 1200 лева, при ГПР 42.18 %, годишен лихвен процент 38.04 %, срок на договора 10 месеца. Съгласно чл. 9 от договора ищецът трябва да заплати допълнителни услуги, наименувани „Бързо разглеждане на искането му за кредит“ в размер на 436,90 лева и „Динамично плащане“ в размер на 655,40 лева. К. е заплатимл по договора за кредит сума над главницата в размер на 175 евро за допълнителна услуга бързо разглеждане, 175 евро за допълнителна услуга динамично плащане и 50 евро лихва. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 33Д във вр. с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Не става ясно какво се включва в ГПР. Посочено е, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. С това се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Изложени са доводи, че клаузите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като сумите, които се претендират чрез тях, не са включени в годишният процент на разходите. На следващо място възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.

10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на нищожността на договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 400 евро.

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор, като е оспорил претенциите. Посочил е, че договорът не съдържа неравноправни клаузи. В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно 2 изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. В случая между дружеството и ищеца е подписан договор за потребителски кредит, общите условия по който са залегнали в самото съдържание на индивидуалния договор, включени са като неразделна част от него, а документът носи подписа на ищеца в качеството му на кредитополучател. Възможността на потребителя да се запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай. Ето защо счита, че неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице.

По отношение на доводите за недействителност на договора за заем поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, че дали посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, но не влече след себе си недействителност на целия договор. В случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, която не се променя, и по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. Други допълнителни, извън посочените в договора за кредит, вземания по него няма.

В ЗПК лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ето защо счита, че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - посочен е ГПР и общо дължима сума съобразно допусканията при изчисление на ГПР. Към договора за кредит се съдържа погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техният брой и периодичност на плащане, съобразно посочените падежни дати. Потребителят е информиран и запознат със своите права и задължения по договора за кредит, който съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.

На следващо място е изложено, че в искането за отпускане на кредит е включено изричното желание от страна на кредитополучателя заявката за кредит да бъде разгледана бързо, съгласно условията за 3 предоставяне на това действие от страна на кредитора, както и да бъде добавено по кредита допълнителното доброволно действие „Динамично плащане“. Допълнителните доброволни действия „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са условие за предоставяне на кредита, което също изрично е упоменато в Стандартния европейски формуляр.

Моли съда да отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че са обвързани от облигационно отношение по повод сключен на 05.08.2024 г. договор за кредит, както и че по силата на процесния договор за заем дружеството е отпуснало кредит в размер на 1200 лева, която сума е изцяло усвоена от ищеца. Това се установява и от приложения по делото договор № *****/05.08.2024 г.

Заемополучателят се е задължил да върне сумата от общо 1419 лева – главница плюс договорна лихва, на 10 месечни вноски от по 141,90 лева, като падежът на последната вноска е на 15.06.2025 г., при годишен лихвен процент от 38.04 % и посочен ГПР от 42.18 %. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услуга бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на чл. 7.3 от раздел V от общите условия, като паричната сума за това е 436,90 лева, дължима на равни части през срока на договора, а в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че кредитоплоучателят е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит при условията на чл. 7.4 от раздел V от общите условия. Паричната сума на динамично плащане по кредита е в размер на 655,40 лева, дължима на равни части през периода на договора, съразмерно добавена към всяка една погасителна вноска. Така размерът на общо дължимата сума по договора е в размер на 2511,30 лева, при месечна погасителна вноска в размер на 251,13 лева.

Представена е справка за плащанията по договора за кредит, видно от която от кредитополучателя е заплатена сума в общ размер от 761,91 евро, от които главница в размер на 613,56 евро, договорна лихва – 37,21 евро, динамично плащане – 67,02 евро, бързо разглеждане – 44,12 евро.

Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.

4

За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.

11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на 5 разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги съгласно приложимите ОУ, включително начина и условията за предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него.