Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 54 от 08.06.2026, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Частно наказателно дело 85/2026
Вид
Определение № 54
Подписан
08.06.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Мария Вангелова Грунова

Цитирани разпоредби

Мотиви към Определение с рег. № 54/08.06.2026 г. по ЧНД № 85/2026 г. по описа на РС Котел

Производството е по реда на чл. 64 от НПК.

Образуване е по искане на РП Сливен, ТО Котел с вх. № СД-01-032807/08.06.2026 г. с правно основание чл. 64, ал. 1 от НПК, а именно за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Б. Б. К. с ЕГН ***********, с постоянен адрес с. Г. ул.“К.Д.“ №**, общ. К..

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа така направеното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като и представя на съда, че ще има отново привличане на обвиняемото лице по ДП № 163/2026 г. по описа на РУ Котел.

Сочи също, че са налице достатъчно доказателства, които да обосновават извод за основателно съмнение по отношение на авторството на деянието, като се набляга на съдебното минало на обвиняемото лице и че процесуалноследствените действия по ДП са още в начална фаза.

Защитата на обвиняемия счита, че в случая вземането на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ ще се яви прекомерно тежка, като счита в случая, че по-лека мярка, а именно „Домашен арест“ би била подходяща, тъй като счита, че срещу обвиняемото лице няма достатъчно доказателства, които да го уличават в авторството на деянията, а се касае само за битова свада. Посочва също, че в искането на прокуратурата се набляга на предходните осъждания на обвиняемия и на неговото криминално минало.

Обвиняемият прави искане за по-лека мярка. Посочва също, че е баща на 11 деца и отсъствието му от дома му, ще затрудни тяхното отглеждане.

В производството по реда на чл. 64 от НПК, съдът следва да прецени налице ли е обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, доказателствата по делото сочат ли основателно подозрение за съпричастност на обвиняемия към престъплението и данните обосновават ли извод за наличие на реална опасност от уркиване или извършване на престъпление при различна мярка от тази на задържане под стража.

Настоящият случай обвиняемият Б. К. е привлечен като обвиняемо лице на 05.06.2026 г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1, т. 3 във вр с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 320а вр. чл. 26, ал.1 от НК.

На следващо място от представените и събрани в хода на ДП № 163/2026 г. по описа на РУ Котел, макар и в първоначалния си етап на разследване, може да бъде изведено основателно съмнение за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, за които е привлечен, изводимо от показанията на свидетелите, инкорпорирани в протоколи за разпит на свидетелите и приложени по горепосоченото ДП. С оглед събраните до този момент доказателствени материали и предвид на предстоящите действия по разследването на досъдебна фаза, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител /законът не изисква категоричен извод в тази насока/.

За вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, освен обосновано предположение по отношение, авторството на престъплението следва да са налице и останалите предпоставки, а именно реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление, като в случая с оглед повдигнатото обвинение за престъпление, извършено след влизане в сила на присъда, по която наказанието е изтърпяно ефективно, съдът следва да извърши проверка дали са налични данни по делото, които да поставят под 1 съмнение реалната опасност от извършване на престъпление и укриване.

Действително в случая обвиняемото лице е с установена самоличност и адрес, както постоянен, така и адрес, който заявява в съдебно заседание и в този смисъл от една страна може да се приеме, че не е налице реална опасност същия да се укрие. От друга страна обаче от приложената по ДП, както и служебно изисканата справката за съдимост, приложена и приета по ЧНД № 85/2026 г. по описа на РС Котел, се установява, че същият е осъждан многократно, като престъпната му деятелност е започнала още през 2004 г. и е многократно осъждан, като са му налагани наказания лишаване от свобода.

Макар и с последното осъждане обвиняемият да е осъден извън деянията, включени в квалификацията на престъпленията, явства, че е лице със завишена обществена опасност, като за настоящият съдебен състав се обуславя извод, че обвиняемото лице би могло да се укрие и да препятства последващи действия по разследването. Освен това деянията, за които е привлечен в качеството на обвиняем обуславят и извършването на други престъпления. Предвид на това, че се застрашава живота и здравето на други лица.

На следващо място като константна практика на българския съд, така и практиката на съда по правата на човека са категорични, че механизма на извършване на деянието, обстоятелството при които е извършено престъплението също могат да бъдат преценяване на плоскостта на преценката, касателно мярката за процесуална принуда. В настоящия случай се касае за продължавано престъпление, а именно в периода от 02.06.2026 г. до 03.06.2026 г., в с. К., общ. К. в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на М. Н. Ш. и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у Ш., а именно : за това, че на 02.06.2026г. в с. К., общ.

К., се заканил с убийство на М. Н. Ш. от същото село, че ще вземе ножа и ще му изкара червата, и ще ги закачи на врата му, и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у Ш. и за това, че на 03.06.2026г. в с.

К., общ. К., се заканил с убийство на М. Н. Ш. от същото село и това заканване възбудило основателен страх от осъществяването му у Ш., както и за това, че е К., в условията периода от 02.06.2026г. до 03.06.2026г. в с. Г., общ. на продължавано престъпление, се заканил на М. Н. Ш. и Й. Р. Г. да извърши престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, а именно да запали собствената им къща, находяща се в с. Г., на ул. „К.Д.“ № ** и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му, както следва: За това, че на 02.06.2026г. в с. К., общ. К., се заканил на М. Н. Ш. и Й. Р. Г. да извърши престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, а именно да запали собствената им къща, находяща се в с. Г., на ул. „К. Д.“ № ** и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му за това, че на 03.06.2026г. в с. К., общ. К., се заканил на М. Н. Ш. и Й. Р. Г. да извърши престъпление по чл. 330, ал.1 от НК, а именно да запали собствената им къща, находяща се в с. Г., на ул.“К. Д.“ № ** и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за осъществяването му.

Предвид на гореизложеното, поведението и дързостта на обвиняемия, като последния се характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. Завишена е обществената опасност и на деянията, предвид на това, че се застрашава живота и здравето на различни лица, както и обстоятелството, че същите се извършват при условията на продължавано престъпление.

Настоящият съдебен състав счита, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши други престъпления, респективно да предприеме действия спрямо пострадалите лица и/или свидетелите, което би довело до затрудняване разкриването на обективната истина по делото.

Наличието на адресна регистрация негарантира изключването на реалната опасност той да се укрие. Настоящият съдебен състав намира за 2 неоснователни доводите на защитата за налагане на по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“. Видно от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на мерките за неотклонение се взема предвид и здравословното състояние на обвиняемия, което в случая необуславя необходимостта от налагането на по-лека мярка за неотклонение, тъй като не се събраха доказателства в тази насока.

Съдът приема, че целта на мярката за неотклонение чл. 57 от НПК, а именно да се попречи на обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, или пък да осуети действия по разследването на досъдебна фаза, не биха могли да бъдат изпълнени без прилагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Предвид на изложеното, РС Котел направи извода, че по отношение на обвиняемия следва да се вземе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.

Съдия при Районен съд - Котел:

3