Решение № 274 от 17.03.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Горна Оряховица, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120101745 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** чрез ад. А. Е., АК Русе, с адрес: гр. Русе ул. „Хан Аспарух“ № 31 против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54.

Ищцата сочи, че на 23.07.2024г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит за сумата в размер на 10000.00лева, като общия размер на сумата, която следвала да се върне била 12987.62лева, а в т. 7 от стандартната информация за кредита се сочело, че следва да заплати сумата от 16990.41лева. В договора било посочени, че ГЛП е в размер на 18.37% , а ГПР – 19.94%, но не било посочено какво включва този процент и как бил изчислен.

В договора за кредит, освен заемната сума в размер на 10000лева, била включена и сумата от 2987.62лева застраховка по кредита. Ищцата смята, че тази сума не представлява плащане за услуга, а това бил прикрит разход по кредита, с който се нахвърляло законовото ограничение за размер на ГПР.

Ищцата смята, че по тези съображения договорът бил нищожен – кредиторът не можел да иска такси за действия , свързани с управление на кредита. Посоченото се приравнявало на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочения ГПР, който не бил реално прилаган, представлявал и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Ищецът смята, че не са налице предпоставките по чл. 10а от ЗПК и била налице допълнителна услуга , която била извън основната престация на заемодателя. Наред с това договорът бил 1 сключен и при неизгодни и допълнително икономически обременяващи я условия.

Ищцата сочи, че до момента била изплатила сумата в размер на 6135.48лева.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ДПК № **********/ 25.07.2023г. е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК , както и че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 10854.93лева, а при условията на евентуалност да се приеме за установено, че чл. 7 от ДПК № **********/ 25.07.2023г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК.

Представени са писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

Ответникът „Ти Би Ан Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54представя писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез юриск. К. З. Дружеството оспорва изцяло предявените искове.

Ответното дружество намира предявените искове за допустими, но за изцяло неоснователни.

Ответното дружество оспорва твърдението, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излагат се и допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР. Възразява се и срещу разширителното тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 22 от ЗПК , водещо до извод за недействителност на договора. Следвало в тези случаи, при надвишаване на установения по закон минимум на ГПР да се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК – недействителна да се счита само клаузата на договора, а не целия договор. Ответникът претендира, че правилно е приложен § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и в чл. 10 от ДПК № **********/ 25.07.2023г. ГПР е ясно посочен с неговите компоненти – главница и лихва, а тези разходи са представени по ясен и недвусмислен начин.

Оспорва се и твърдението, че застрахователната премия се явявала нищожна и сумите по нея следвало да се включат в изчисляването на ГПР.

Ищецът сам бил избрал да сключи тази застраховка, като същата не била задължително условия за сключване на договора. Застрахователната премия не била разход по договора, понеже не е условия за сключване на договора.

Ищецът разполагал с възможност да прекрати застраховката, като премията по нея щяла да бъде възстановена, с което щели да се намалят разходите по кредита за себе си. При предсрочно погасяване на кредита също било възможно да се прекрати застрахователното покритие.

Ответникът сочи, че ищецът е заплатил сумата в размер на общо 4956.98лева. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, при уважаване на иска по чл. 22 от ЗПК се претендира за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 от ЗПК, като се сочи, че непогасена е останала сумата в размер на 5043.02лева. Прави се възражение за прихващане. Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от 2 правна и фактическа страна следното :

Съдът счита, че е сезиран с искове с правна квалификация – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 10а, ал. 2 вр. ал.1 от ЗПК, чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗПК.

По делото не се спори, че на 25.07.2023г. в гр. Велико Търново между С.

Г. Д. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, гр. София , е сключен Договор за потребителски кредит. Видно от представения договор, дружеството ответник е предоставило на Т. заемната сума в размер на 10 000.00лева, която Т. е следвало да върне чрез 36 броя месечни вноски. Сочи се също, че уговореният между страните ГЛП се равнява на 18.37%, а ГПР – на 19.94%. В договора е посочено, че е предвидена и застрахователна премия в общ размер на 2987.62лева, която представлява сбор на застраховката BANK Пакет 3 Сметка в размер на 359.65лева и застраховката BANK Пакет 3 Кредит + Сметка за сумата 2627.97лева. В договора е посочено, че общата дължима сума се равнява на 16 990.41лева.

Страните не спорят, че С. Г. Д. е изпълнявала задълженията си към кредитора. Дружеството сочи, че след сключване на договора Д. е изплатила сумата от общо 4956.98лева, като непогасена била останала сумата в размер на 5043.02лева от предоставената главница.

Съгласно чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а последицата на това е, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита ( чл. 23 от ЗПК).

Ищецът С. Г. Д. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая на двамата е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 на ЗЗП- за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата.

Въведените в ЗПК изисквания за точното определяне и посочване на ГПР касаят създаване на яснота относно оскъпяването на кредита и размера на задължението, което потребителя следва да изпълни. Това изискване касае не само цифровото изписване на дължимите ГЛП и ГПР, но и посочване на включените в оскъпяването на заема разходи , които длъжникът ще направи при неговото изплащане.

В случая е посочено, че ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосно; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК 3

„общ разхода по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Настоящият състав, намира, че това посочване на приложимия ГПР не създава яснота относно претендираните застрахователни премии. Същите, видно от погасителния план представен с договора, са включени в главницата, която длъжника следва да заплаща, но не са отчетени при формирането на ГПР. С включването на сумата от 2987.62лева застрахователни премии, при изчисления по реда на чл. 162 от ГПК ( с общодостъпен електронен калкулатор за ГПР), стойността на ГПР е по – висока от посочената в договора 19.94% - 57.42%.

В Решение от 21.03.2024 г. по дело C - 714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съображенията на съда са свързани с това, че договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и дължимата от потребителя обща сума, изчислени при сключването на договора за кредит и е от съществено значение, по- специално доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. В решението си СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Предвид изложеното, следва да се приеме, че определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по силата на чл. 23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита - главницата, но не дължи лихва или други разходи по него.

По разноските на страните.

Ищцата е направила разноски за заплатената държавна такса в размер на 222.41евро (435.00лева), която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й бъде заплатена от ответника. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства ищцата да е заплатила такова на адв. А. Е. и не следва претендираната сума от 613.55евро ( 1200.00лева) да бъде присъждана.

Воден от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, съдът 4

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, по иск на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54, сключения между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 25.07.2023г., поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52- 54, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с.