Решение № 83 от 08.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Георги Н. Грънчев

Иваничка Д. Славкова като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600178 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от НПК във връзка с чл. 33а, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба на подсъдимия М. Д. К., подадена чрез защитника му адв. М. Д., срещу протоколно определение от 21.05.2026 г., постановено по НОХД № 1517/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна в производство по чл. 33а НПК, с което е оставено без уважение искането за отвод на съдебния състав и прокурора и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановената по делото присъда.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за наличие на основания за отвод на прокурора и съдебния състав, както и възражения срещу извършената поправка на очевидната фактическа грешка.

От Окръжна прокуратура – Варна са постъпили становище и допълнително становище, в които се излагат подробни аргументи за неоснователност на жалбата и неоснователност на поискания от защитата отвод на прокурора.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по чл. 33а НПК има строго ограничен предмет. В 1 неговите рамки съдът проверява единствено дали в постановения съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка и дали същата следва да бъде поправена. Производството не представлява продължение на разглеждането на делото по същество, не възобновява съдебното следствие и не създава нов стадий от наказателния процес, в който да бъдат разрешавани въпроси относно виновността на подсъдимия, правилността на присъдата или законосъобразността на действията на съда и страните в основното производство.

По тази причина направеното от защитата искане за отвод на съдебния състав и прокурора е процесуално недопустимо.

Твърденията за предубеденост, заинтересованост или наличие на основания за отвод са относими към разглеждането на делото по същество и подлежат на проверка при инстанционния контрол върху присъдата. Те не могат да бъдат предмет на самостоятелно разглеждане в производството по чл.

33а НПК, чиято цел е единствено отстраняването на очевидни фактически грешки в съдебния акт.

Поради това оплакванията в жалбата, свързани с отказа за отвод, са извън предметния обхват на настоящото производство и не могат да обусловят отмяна на атакуваното определение.

Неоснователни са и възраженията срещу допуснатата поправка на очевидната фактическа грешка.

От съдържанието на присъдата е видно, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 124, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години.

За престъплението по чл. 124, ал. 1, предл. 2 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. Следователно определеният от съда размер на наказанието попада в пределите на предвидената от закона санкция и не представлява наказание под специалния минимум.

При това положение посочването в диспозитива на присъдата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК се явява очевидно несъответствие между формираната воля на съда и нейното писмено обективиране в съдебния акт.

Наличието на това несъответствие се установява непосредствено от съдържанието на присъдата и не налага нова доказателствена дейност или повторна преценка на фактите по делото.

С извършената поправка не се променя действителната воля на първоинстанционния съд. Не се изменят правните и фактическите изводи относно виновността на подсъдимия, не се определя ново наказание и не се влошава положението му. Поправката единствено отстранява допуснатото противоречие между действително формираната воля на съда и нейното словесно изразяване в диспозитива на присъдата.

2

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 33а НПК и законосъобразно е постановил нейното поправяне.

Предвид изложеното, Апелативният съд намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345 НПК, Апелативен съд – Варна РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 21.05.2026 постановено по НОХД № 1517/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Решението е окончателно. г.,

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3