Решение № 636 от 15.12.2021, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1489/2021
- Вид
- Решение № 636
- Подписан
- 15.12.2021
- В сила
- 20.01.2022
- Състав
- Станимир Тодоров Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- член 26, ал.1,пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- член 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 2 · Закон за общинската собственост
РЕШЕНИЕ
№ 636 гр. Добрич, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Гражданско дело № 20213230101489 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 796/2021 г. Добричкият районен съд със заповед № 59 от 18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредил Длъжникът ЕТ „Д***“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. *** представляван от управителя Д. Т. А., да заплати на кредитора Община – гр. Д., ЕИК ***, с административен адрес: гр. Д., ул. „***представлявана от кмета Й. Т. Й., следните суми: 828,41 лева, представляваща дължима наемна цена за периода 01.04.2020 г. – 31.01.2021 г. вкл. по договор за отдаване под наем № 429/31.05.1996г. и анекс към договора № ** г. на общински терен, представляващ общинско място за временна постройка в двора на СУ „Любен Каравелов“ град Добрич, находящо се по улица „***** с площ от 20.00 кв.м., ведно със законната лихва върху сумата от 828,41 лева, начиная датата на подаване на заявлението 16.03.2021 г. до окончателното изплащане; 635,53 лева – неустойка за забава в плащането на дължимия месечен наем, начислена за периода 26.04.2020 г. -10.02.2021 г. вкл.; разноски в заповедното 1 производство в размер на 29,28 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № **от 14.04.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си срещу възразилия длъжник в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 796/2021 г./.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба, като е образувано гр. дело № 1489/2021 г. по описа на Добричкия районен съд.
В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение на предявения иск за установяване на дължимостта на сумата от 635,53 лв., чрез неговото намаляване до размера на 631,52 лв.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са допустими, но неоснователни. ЕТ „Д.Т.“ отрича наличието на валидно възникнало облигационно отношение по договор за наем с Община гр. Д.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител на Община - гр. Д. ст. юрисконсулт Я. И., Община - гр. Д. е собственик върху имот с кадастрален идентификатор ***, представляващ СУ *** – гр. Д.. Сочи се, че в двора на училището е изградена временна постройка, като от 20.10.2015г., като страна в съществуващия договор за наем е стъпил настоящият ответник. С Анекс №***г. Община - гр. Д., отдала под наем на длъжника ЕТ „Д***“ следния общински имот: общински терен, представляващ общинско място за временна постройка в двора на СУ „Л. Каравелов“ – гр. Д. находящ се по улица „*** с площ 20 кв.м., при наемна цена 75,90 лв. месечно, дължимо до 25-то число на текущия месец. Посочената наемна цена е индексирана, като последната наемна месечна цена е 82,70 лв., сочи се от ищеца, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което е инициирано производството по реда на чл. 410 от ГПК. След като длъжникът е възразил, 2 изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение е блокирана и въз основа на същата, кредиторът не би могъл да се снабди с изпълнителен лист, поради което за него е налице правен интерес от търсената искова защита да бъде установен по реда на чл. 415, чл. 422 от ГПК дължимостта на оспорените суми.
Ищецът настоява, че договорът за наем е действителен, тъй като е сключен по реда на чл. 197 от ЗТСУ и чл. 120 от Правилника за прилагане на ЗТСУ, които в последствие са формулирани в разпоредбите на чл. 56 от ЗУТ, а не е предоставен по реда на чл. 14, ал. 2 от ЗОС, за това не е нарушена законовата разпоредба за отдаване след провеждане на търг.
По отношение възражението на ответника ищецът счита, че не е изтекъл 10 годишния срок за сключения договор, тъй като Анекс № ***/21.10.2015 г . представлява нов самостоятелен наемен договор и с него се пораждат нови самостоятелни договорни наемни отношения. От съдържанието и реквизитите на анекса е видно, че се касае за сключен с ответната страна срочен наемен договор при изрично и тристранно подписана клауза, за встъпването и в правата и задълженията на наемателя по първоначалния наемен договор, считано от 20.10.2015 г.
Във връзка с оспорването от страна на ответника, ищецът твърди, че разглеждания договорът за наем е срочен, сключен е съгласно Анекс №* до откриване на процедура за концесия на търговски обект в двора на училище „*****, каквато към момента не е открита, поради което 10-годишният законоустановен срок не е изтекъл, той следва да изтече към 19.10.2025г.
Районният съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Акт № *** от 29.04.1999 г. за общинска частна собственост Община гр. Д.се легитимира, на основание § 42 от ПР на Закона за общинската собственост, като собственик на общински терен, представляващ общинско място за временна постройка в двора на СУ “Л.К.“ с площ 20 кв.м. Наемната цена е формирана по реда на чл. 120 от ППЗТСУ /отм./.
По силата на сключен между страните Договор за наем № ***** от 31.05.1996 г. и Анекс №****/21.10.2015 г. към него Община гр. Д. е отдала под наем гореописания имот на ЕТ „Д.Т.“. Съгласно Раздел III, т. 2 от 3 сключения договор за наем, наемателят се е задължил да заплаща определеният месечен наем в срок до 25-точисло на текущия месец, както и че при просрочване на плащането по наема, наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 0,5% от месечната наемна цена за всеки просрочен ден.
Община град Добрич е изпратила уведомително писмо с рег. № ****., с което уведомява ответника, че същият дължи наем по сключения договор, в размер на 78,03 лева, считано от 01.01.2018 г., уведомително писмо с рег. № ***** което уведомява ответника, че същият дължи наем по сключения договор, в размер на 80,21 лева, считано от 01.01.2019 г., уведомително писмо с рег. № 91-00-7/14.02.2020 г., с което уведомява ответника, че същият дължи наем по сключения договор, в размер на 82,70 лева, считано от 01.01.2020 г.
С писма с рег. № ***** г., рег. № ****г., рег № ******* г. наемателят се уведомява за натрупаните задължения по договора и дължимите лихви и се призовава за изплащане на дължимите суми в 14 дневен срок.
Установено е по делото, че на 20.10.2015 г. между ЕТ „К. – М. М.“ гр. Д. като продавач, и ЕТ „Д. Т.“, като купувач, е сключен Договор за продажба на мини-маркет, находящ в двора на СУ „Л. К.“ град Д. с нотариална заверка на подписите с рег. № .... г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд с рег. № ... на Нотариалната камара.
На 21.10.2015 г. между Община гр. Д., от една страна като наемодател, и ЕТ „К. – М. М.“ и ЕТ „Д. Т.“, от друг страна като наематели, е подписан Анекс № * към Договор № ****** г. Съгласно този документ е постигнато съгласие ответникът да встъпи в процесния Договор като наемател, вместо досегашния наемател, ведно с всички права и задължения по договора.
На 17.12.2020 г. ЕТ „Д. Т.“ е подала заявление до Община гр. Д. за прекратяване на наемното правоотношение между страните поради сключен от ответника с Т. Й. Т. от гр. В. Договор за покупко-продажба на движима вещ с нотариална заверка на подписите с рег. №... г. на нотариус с район на действие при Добричкия районен съд с рег. № .. на Нотариалната камара.
Предмет на посочения договор е описания обект – мини маркет, находящ в двора на СУ „Л.К.“ град Д.
Липсват доказателства по делото между Община гр. Д.от една страна като наемодател, и ЕТ „Д. Т.“ и Т. Й. Т. от гр. В., от друг страна като 4 наематели, да е подписан Анекс към Договор № ..., по силата на който страните да са постигнали съгласие Т. да встъпи в процесния Договор като наемател, ведно с всички права и задължения по него. Това е било необходимо предвид изричната разпоредба на раздел III, т. 8 от Договор № ...според която наемателят по този договор, в случая ЕТ „Д. Т.“, няма право да отдава наетия обект без съгласието на наемодателя, т.е. на Община гр. Д.
Това обстоятелство налага извода, че ответникът е останал страна по обсъждания договор и няма основание да се приеме, че същият е бил заместен от третото лице Т. Й. Т., на който ЕТ „Д. Т.“ е продала движимата вещ мини маркет, находящ в двора на СУ „Л. К.“ град Д.
По делото е прието и заключението на вещото лице С. И. което не е оспореното от страните и като обективно и компетентно е приобщено към доказателствения материал. Според това заключение в счетоводството на Община гр. Д. са отразени задължения за наем и обезщетение за лишаване от ползване след прекратяване на Договор за наем № **** г. и Анекс № 15/21.10.2015 г. за периода от 01.04.2020 г. до 31.01.2020 г. в размер на 828,41 лв., като е изчислена и неустойка за забава в плащането на наемната цена в размер на 635,53 лв. Вещото лице докладва, че размерът на дължимият наем за процесния недвижим имот за периода от 01.04.2020 г. до 09.11.2020 г. е в размер на 603,71 лв.
По отношение на обезщетението за лишаване от ползването на имота, на база на счетоводни данни съобразно Договора за наем и Анекс № **г., се равнява на 224,70 лв. Размерът на неустойката, съгласно уговореното между страните – 0,5% за периода на забава, за времето от 26.04.2020 г. до 10.02.2021 г. с равнява на 631,52 лв.
По счетоводни данни на ЕТ „Д. Т.“ всички издадени от Община гр. Д. фактури за наем до м. март 2020 г. включително са осчетоводени и платени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове, предмет на разглеждане по настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. Правният интерес у ищеца от установителната искова претенция е обусловен от депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по издадената 5 заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесните суми, поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено нещо относно същото, тъй като с депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, въз основа на последната не може да се издаде изпълнителен лист. Едва след уважаване на исковата претенция издадената вече заповед влиза в сила и съставлява годно основание въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.
В обсъжданата хипотеза вземанията на Община – гр. Д. произтичат от сключен договор за наем, като възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на наемател, дължи уговорената наемна цена за ползването на процесния имот.
Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи на наемателя нейното нормално използване. С извършеното предаване на наетата вещ ищецът е изпълнил задължението си по договора. Сред основните задължения на наемателя, вменени от закона и сключения в случая договор, са да плаща наемната цена, да пази наетата вещ и да я върне на наемодателя след прекратяване на наемния договор.
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2cc5730-094f-40ea-93b0-0911733bb137