Решение № 3219 от 25.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3219 гр. В., 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110100448 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А. Б.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. № * срещу М. Г. А., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „О. № * иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7314,74 лв. (след допуснато изменение в размера на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № *9 за настъпило на 09.05.2021 г. в гр. В. застрахователно събитие - ПТП, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2022 г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба чрез адв. А. Б. от САК ищецът сочи, че по силата на застрахователна полица № * е обезпечавал застрахователното покритие по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № * НН. Поддържа, че на 09.05.2021 г., в гр. В. на кръстовището на ул. „Ц. Б." срещу дом 50, водачът на застрахованото при ищеца МПС - М. А., поради неосъществяване на достатъчен контрол и неспазване на достатъчна дистанция по нейна вина реализира ПТП, при което уврежда л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35" с ДК № *, паркиран на ул. „Ц. Б.“ срещу №50.

Поддържа, че съгласно съставения Протокол за ПТП № * г. произшествието е настъпило по вина на ответницата, която е управлявала лекия автомобил с наличие на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Поддържа, че по образуваната щета № *9 е извършен оглед на процесния автомобил, като са констатирани следните увреждания концентрирани основно в задната лява част: броня облицовка задна горна част - нова; броня облицовка задна долна част нова; бленда светлоотразителна - ремонт; подкалник заден ляв - нов; държач - облицовка броня - нов; вежда декоративна - панел ляв заден мат - нов; панел ляв заден - нов; задна лява врата - ремонт; декоративна лайстна на задна лява врата - нов; рамка над леви врати ремонт; облицовка на ляв праг - ремонт; ляв праг - нов; основа ляв праг - ремонт; заден ляв метален подкалник - ремонт; под на купе заден ляв - ремонт; греда/мост окачване ос - нов; носач - окачване на колело - преден ляв - нов; носач - окачване на колело - ляв заден - нов; носач - окачване на колело - ляв преден горен - нов; носач - окачване на колело - ляв заден горен - нов; алуминиева джанта задна лява - нов; заден ляв тръбопровод спирачки - нов; задна лява гума - нов; задна лява планка жило ръчна спирачка - нов; ляв заден датчик ръчна 1 спирачка - нов; ляв шенкел - нов; заден ляв маншон прахозащитен на каре - нов; заден ляв лагер колесен в шенкел/главина - нов; ляв заден датчик ABS; тониране; камера бояджийска.

Поддържа се, че на собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 7 314,74 лв. - 6 771,93 лв. с преводно нареждане от 12.07.2021 г. и 542,81 лв. с преводно нареждане от 24.08.2021 г. До виновния водач М. А. била изпратена регресна покана за заплащане на сумата от 7314,74 лв., но това не било сторено в дадения срок. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. Г. А., чрез адв. Ц. Д. е депозирал писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба. Счита, че не са налице доказателства ответникът да е виновен за процесното ПТП. Излага, че описаните в Протокола за ПТП щети по процесното МПС - марка „Хюндай“ са значително по-малко от описаните шест месеца по късно с Опис на щета № *. Поддържа, че възстановените и заплатени щети не отговарят по брой и вид на описаните един месец по-късно след ПТП в Уведомление за щети по МПС с №*/* г. Излага, че в него са описани подробно вредите по автомобила: броня - облицовка - зад., панел - зад. л., джанта алуминиева - зад. Л., гума - зад. л., подкалник пластмастов - зад. л. Оспорва се да са настъпили увреждания по всички останали детайли описани в Опис на щета № ** г.: броня облицовка задна горна част - нова; броня облицовка задна долна част - нова; бленда светлоотразителна - ремонт; подкалник заден ляв - нов; държач - облицовка броня - нов; вежда декоративна - панел ляв зада г мат - нов; панел ляв заден - нов; задна лява врата - ремонт; декоративна лайстна на задна лява врата - нов; рамка над леви врати - ремонт; облицовка на ляв праг - ремонт; ляв праг - нов; основа ляв праг - ремонт; заден ляв метален подкалник - ремонт; под па купе заден ляв - ремонт; греда/мост окачване ос - нов; носач - окачване на колело - преден ляв - нов; носач - окачване на колело - ляв заден - нов; носач - окачване на колело - ляв преден горен - нов; носач окачване на колело - ляв заден горен - нов. Оспорва се Опис на щета № ** г. по съдържание и авторство. Твърди, че не е ясно дали описаните щети не са нанесени по автомобила покъсно, тъй като описът е извършен шест месеца след ПТП. Неясно сочи да е и обстоятелството, дали ПТП не е настъпило в следствие на виновно поведение от страна на Участник 2, който е възможно да не е спазил ЗДвП и Наредбите на Община В., като е паркирал в нарушение и е станал съпричинител в ПТП. Излага, че в качеството си на застрахован е уведомила застрахователя за покриване на имуществени вреди на трето лице.

Поддържа, че пострадалият е уведомил застрахователя в много късен момент и описът на щетите девет месеца след настъпване на застрахователното събитие е незаконосъобразен и не доказва, че щетите са в следствие на процесното ПТП. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Разпоредбата е ясна и изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

С оглед на горното за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, в тежест на ищеца - застраховател е да установи при условията на пълно и главно доказване, 1) наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № * НН; 2 ) обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, вина за което има ответника, който е управлявал МПС с 2 концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон, 3) както и че вследствие на събитието са настъпили твърдените имуществени вреди по вид и размер върху л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *; 4) наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, 5 ) както и че е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахования в резултат на реализираното ПТП.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № * НН, обективирана в полица № * , валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 09.05.2021 г.

На следващо място не е било спорно и се установява от доказателствата по делото също и възникването на процесното ПТП от 09.05.2021 г., както и че вследствие на него при ищеца застраховател е образувана преписка по щета № *9, по която е изплатена сумата от 7314,74 лв. за отремонтирането на л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *.

На първо място спорен между страните е механизмът на настъпване на ПТП.

В тази връзка съдът намира, че отговорността на ответницата за реализиране на ПТП се установява на първо място от представените по делото писмени доказателства, в частност от съставения от дошлите на място контролни органи протокол за ПТП № * г., в който e отразено, че ПТП е настъпило в гр. В., кв. „В.“, бул. „Цар Борис III“, срещу дом 50, като управляваният от М. Г. А. л.а. „Фолксваген", модел „Поло“ с ДК № * НН при разминаване не оставя достатъчно странично разстояние и блъска паркирания успоредно на булеварда л.а. марка „Хюндай", модел „ИХ 35“ с ДК № *, вследствие на което и двата автомобила получават щети.

Съгласно практиката на ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на ВКС, І т.о., Решение № 227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.), констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената в Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящия, изготвен от младши автоконтрольор при V РУ при ОД на МВР – гр. В., след осъществено задължително посещение на мястото на ПТП), съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Следва да се има предвид и че съставителят на протокола е възприел визираните факти, не само лично, но и само минути след сблъсъка.

Вярно е, че съставителят на процесния протокол не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по време на реализиране на ПТП-ие, доколкото контролният орган е посетил местопроизшествието в последващ, отдалечен от удара момент. Поради това и протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно наличието или липсата на вина за причиняване на ПТП на някой от участвалите в него водачи, в случая на ответницата М. А., отразена в протокола като участник 1. Същевременно видно от приложения по делото препис последната е подписала протокола без възражения и по този начин по конклудентен начин е признала за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента, така както са вписани от контролния орган в попълнения образец на протокол за ПТП.

На следващо място посоченият в протокола механизъм на настъпване на произшествието е потвърден и от приетото заключение на допуснатата по делото автотехническа експертиза изготвена от експерт притежаващ специални познания, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. В тази връзка видно от констативносъобразителната част на заключението, същото е изготвено на база съвкупния анализ на всички доказателства по делото, включително приложения снимков материал на увредените автомобили. Заключението не е оспорено от ответницата, едновременно с което в преклузивните срокове по ГПК от страната не е поискана нова тройна експертиза, посредством която евентуално да се опровергаят изводите на експерта по първоначалната, потвърждаващ твърдяния от ищеца механизъм за реализиране на ПТП, независимо от липсата на процесуални или други пречки за формулиране на подобно доказателствено искане към съда.