Присъда № 11 от 29.04.2024, Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И към въззивна присъда № 11/29.04.2024 г. по внчхд № 321/2022 г. по описа на СлОС

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Д. Г. Г., чрез повереника му адв. Д. Ж. Д. - Ф. от САК, срещу присъда № 260083/07.12.2021 г. постановена по нчхд № 1635/2020 г. по описа на Районен съд - С..

С атакуваната присъда подсъдимата И. И. И. е призната за невиновна в това, че в периода от 29.10.2018 г. до 07.11.2019 г. в гр.Н.З. в условията на продължавано престъпление, в качеството й на родител на Г. Д. Г. (роден на **) не е изпълнила съдебно решение постановено по гражданско дело № 210/2018 г. на Окръжен съд - С., влязло в сила на 29.10.2018 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата Д. Г. Г. и е определен режим за лични контакти, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.

С присъдата не са възложени в тежест на частния тъжител Г. Д. Г. направените от подсъдимата И. И. И. разноски, тъй като по делото такива не са били посочени.

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство пред окръжния съд, атакуваният съдебен акт се определя като несправедлив и незаконосъобразен. Заявява се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства, като не е направил цялостен, обективен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, както и че изводите на съда са неправилни, както по отношение на обективната страна, така и по отношение на субективната страна на деянието, за което е повдигнато обвинението, като са несъобразени със събрания доказателствен материал. Твърди се, че в хода на производството са били събрани достатъчно доказателства, които доказват участието на подсъдимата в деянието, за което е повдигнато обвинението, както и че обвинението е доказано по категоричен начин, предвид събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка се сочи, че подсъдимата е майка на детето Г.

Д. Г., а баща е частния тъжител Д. Г. Г.; че бракът между тях е бил прекратен през 2008г. с решение на Районен съд - Н.З., постановено по гр. дело № 356/2016г. и по отношение на тъжителя е бил постановен режим на лични контакти с детето; че с решение от 31.05.2018г., постановено по в. гр. дело № 210/2018г. по описа на Окръжен съд - С. първоинстанционното решение на Районен съд - Н.З. е отменено, като вместо него упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. Г. е предоставено на бащата Д. Г. Г., при когото е определено и неговото местоживеене; че срещу невлязлото в сила въззивно решение е подадена касационна жалба от страна на майката, като по изрична молба на последната с определение № 390/05.09.2018г., постановено по ч. гр. дело № 3181/2018г. на ВКС е спряно изпълнението на решението на Окръжен съд - С.; че с определение № 829/29.10.2018г., постановено по гр. дело № 3857/2018 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване на решение № 91/31.05.2018г. по в. гр. дело № 210/2018г. по описа на Окръжен съд - С., че с недопускането до касационно обжалване, решението на Окръжен съд - С., с което упражняването на родителските права по отношение детето Г. Д. Г. са предоставени на бащата влиза в законна сила, считано от 29.10.2018г. Твърди се, че въпреки така постановеното и влязло в сила решение, детето е останало да живее при майка си — И. И., а тя въпреки отправените множество покани към нея и осъществени множество посещения на адреса й в гр. Н.З., детето не е било предадено на тъжителя и е останало да живее при нея.

1

Заявява се, че във връзка с постановеното второинстанционно решение и непредаването на детето от страна на майката, на основание чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК, на 14.06.2018г.

Окръжен съд - С. е издал изпълнителен лист в полза на тъжителя, която многократно е сезирал Районна прокуратура - С. за неизпълнението на съдебното решение от страна на подсъдимата. В тази връзка се обосновава извод, че подсъдимата И. И. като родител (майка) на детето Г. Д. Г. не изпълнява съдебно решение от 31.05.2018г., постановено по в. гр. дело № 210/2018г. по описа на Окръжен съд - С., влязло в законна сила на 29.10.2018г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. Г. са предоставени на бащата Д. Г. Г., при когото е определено и местоживеенето на детето, с което от обективна и субективна страна е осъществила деянието по чл.18, ал. 2 от НК при условията на продължавано престъпление. Заявява се, че от субективна страна подсъдимата И. е действала виновно, с пряк умисъл, като е съзнавала обществено-опасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици и пряко ги е целяла. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда, като бъде постановена нова, с която подсъдимата за виновна да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание „пробация".

Впоследствие е депозирано допълнение към жалбата, в което се заявява, че се поддържат оплакванията и подкрепящите ги съображения в първоначалната жалба и се навеждат допълнителни възражения. В тази връзка се сочи, че неправилно е възприето от съда, че свид. Й. Т. е служител в „Център за обществена подкрепа" гр. Н.З., като се акцентира върху факта, че решаващият съд не е направил разлика между Център за обществена подкрепа към община „Н.З.", Отдел „Закрила на детето" към Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Н.З. — звено на Агенция „Социално подпомагане" към Министерство на труда и социалната политика и Център за обществена подкрепа към Фондация „Защита правата на децата" и в този ред на мисли, изводите на първоинстанционният съд са неправилни. Заявява се, че в действителност свид. Тодоров депозира показания за наличие на топли отношения между син и баща. Акцентира се върху констатацията на районния съд, че от събраните по делото доказателства могат да се направят обосновани изводи за зависимост на детето от майката, силен родителски контрол и поставянето му в състояние на заучена безпомощност и това обосновава заключение, че „нежеланието" на детето да се среща с баща си е продиктувано от амбициите на майката и лошите й отношения с бащата, както и че детето е използвано от майката като „оръжие" срещу бащата с цел показване на преимущество и надмощие в личните им отношения.

Според жалбата по този начин се формира и умисъла от страна на майката по отношение на деянието, за което й е повдигнато обвинението.

В с.з. пред въззивния съд частния тъжител Д. Г. Г., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си от първата инстанция повереник, който заявява, че поддържа депозираната от него жалба на посочените в нея основания и моли същата да бъде уважена.

Обосновава тезата, че първоинстанционният съд не е преценил правилно доказателствата по делото, от които би могло да се направи обоснован извод, че подсъдимата действително е извършила престъплението, визирано в частната тъжба. В допълнение се позовава на новосъбраните доказателствени материали в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивния съд. Настоява за уважаване на жалбата и отмяна на постановената оправдателна присъда, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение и осъдена по него. Настоява и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимата И. И. И., редовно призована, не се явява лично. Не се явява й упълномощения й защитник. Те писмено заявяват, че оспорват основателността на въззивната жалба. Настояват за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, тъй като същата е правилна, обоснована и законосъобразна, а от събраните в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция допълнителни доказателства не се установява различна фактическа обстановка.

2

С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали вкл. събраните и в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 ал.1 от НПК, намери въззивната жалба на частния тъжител, депозирана чрез повереника му, за основателна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ и преценка на наличните, събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата. И. И. И. е майка на детето Г. Д. Г. с ЕГН **********.

На 31.08.2003 г. подсъдимата И. И. и частния тъжител Д. Г. сключили граждански брак, а на 30.01.2004 г. се родило детето им Г. Д. Г..

През 2008 г. бракът им бил прекратен с решение на Районен съд - Н.З., постановено по гр.дело № 356/2016 г., като спрямо тъжителят е бил постановен режим на лични контакти с детето.

С решение от 31.05.2018 г., постановено по в.гр.дело № 210/2018 г. по описа на Окръжен съд - С., първоинстанционното решение на Районен съд - Н.З. е отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и е постановено изменение на основание чл.59 ал.9 от СК в определените с решение № 116/17.05.2008 г. по гр. дело № 615/ 2007 г. по описа на Новозагорския районен съд мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето Г. Д. Г., роден на 30.01.2004 г. като упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. Г. са предоставени на баща му Д. Г. Г., при когото е определено и неговото местоживеене. Със същото решение е определен режим на лични контакти на бащата с детето.

Срещу невлязлото в сила въззивно решение е подадена касационна жалба от страна на майката, като с изрична молба до ВКС последната е поискала спиране на неговото изпълнение.

С определение № 390/05.09.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 3181/2018 г. на ВКС, 4-то гр.о., е спряно изпълнението на решение № 91/31.05.2018 г. по в.гр.дело № 210/2018 г. по описа на Окръжен съд - С..

С определение № 829/29.10.2018 г., постановено по гр.дело № 3857/2018 г. по описа на ВКС, 4-то гр.о., не е допуснато до касационно обжалване решение № 91/31.05.2018 г. по в.гр.дело № 210/2018 г. по описа на Окръжен съд - С., като ВКС е постановил, че определението е окончателно. С недопускането до касационно обжалване, решението на Окръжен съд - С., с което упражняването на родителските права по отношение детето Г. Д.

Г. са предоставени на тъжителя като решението е влязло в законна сила на 29.10.2018 г.

Въпреки така постановеното решение, детето останало да живее при майка си, подсъдимата И. И..

След тази дата тъжителят е правил многократни опити за срещи с детето като голяма част от тях са останали неосъществени, тъй като детето не е желаело да се среща с баща си като е отказвало многократно. Детето не му е предадено за да живее с него и към момента на постановяване на първоинстанционната присъда същото продължава да живее в дома на майка си – подсъдимата И. И..

Във връзка с постановеното второинстанционно решение и непредаването на детето от страна на майката, на основание чл.404 т.1 и чл.405 ал.1 от ГПК, на 14.06.2018 г.

Окръжен съд - С. е издал в полза на тъжителя Д. Г. изпълнителен лист, а по повод на 3 невъзможността да осъществява родителските си права спрямо детето, тъжителят е подал неколкократно сигнали до Районна прокуратура - Н.З..

Въз основа на подадените сигнали до прокуратурата са образувани преписки с вх.

№ТОН 133/21 г. и ТОН 673/19 г., и двете на Районна прокуратура - Н.З., който са приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство. В хода на проведеното по преписка вх. № 673/19г. на Районна прокуратура – Н.З. разследване детето Г. Г. собственоръчно е написало, че не желае да се среща с баща си.

По случая е заведено досие на детето в Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето", като са провеждани разговори и срещи с детето и майка му, при който детето е заявило , че не се чувства добре когато е с баща си. Изготвен бил социален доклад относно издаването на направление за ползване на социални услуги от „Център за обществена подкрепа" - Н.З..