Решение № 3785 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3785 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. И. при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Дора З. И. Въззивно гражданско дело № 20261100502356 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на К. В. И., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Н. К., срещу решение № 17645 от 02.10.2025г., постановено по гр. дело № 23818/2025 г. по описа на СРС, 176ти състав, в частта, в която по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че К. Иванова дължи на „Топлофикация София” ЕАД, следните суми: 4544,07 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането;

529,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 07.02.2025 г.; 73,24 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025г. по ч.гр.д. № 8877/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

В жалбата се Излагат се твърдения, че съдът не е съобразил крайните си изводи с факта на отмяната на т., 6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министерство на енергетиката, уреждаща формулата за определяне на 1 количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и включващите в нея компоненти. Счита, че предвид липсата на валидно действаща дормула за изчисление на потребената топлинна енергия, исковата претенция е останала недоказана.

Сочи, че по делото не са представени доказателства за въвеждане на абонатната станция на топлоснабдената сграда в експлоатация, поради което не следвало да се приеме, че същата отговаря на техническите изисквания.

Поддържа, че ищецът изрично основавал вземането си въз основа на реално извършени отчети, а не на служебно начислени такива, в който смисъл следвало да се отчете законовото разграничение между двете хипотези, доколкото вземанията произтичали от различен правопораждащ юридически факт. В тази връзка, сочи, че решението е недопустимо, с оглед произнасянето по факти, различни от твърдените от исковата молба.

На следващо място, поддържа, че неправомерно дружеството е приспадало и добавяло суми по изравнителните сметки, предвид липсата на изрични съгласие от страна на потребителя за последното.

Сочи, че ищецът е пропуснал да ангажира доказателства относно изправността на измервателните уреди, както и доказателства за извършвано отчитане на индивидуалните разпределите, поради което е следвало да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.

Оспорва се основателността на претенцията за лихва, с доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството, следователно не бил установил изпадането в забава.

Счита за неправилно съдебното решение и в частта относно присъдените суми за извършена услуга дялово разпределение, с аргументи относно липсата на доказателствена обезпеченост досежно предпоставките за възникване на това задължение.

С тези доводи претендира за отмяна на решението в обжалваните части.

Претендира за присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Н.П.. В него са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Третото лице помагач – „„Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище.

В останалата си част, с която са отхвърлени искът за установяване на вземане за главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 4544,07 лв. до пълния предявен размер от 4580,86 лв.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 529,90 лв. до пълния предявен размер от 534,31 лв., както и изцяло за сумата от 15,54 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 07.02.2025 г. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото 2 доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и по същество правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК не следва да преповтаря. В отговор на възраженията на защитата, следва да посочи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакцията й действаща към приемането й с ДВ, бр. 107/2003г./ присъединяването на потребителите в сграда в режим на етажна собственост към топлопреносната мрежа се извършва от топлопреносното предприятие, с решение на Общото събрание на етажната собственост.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41б ДРЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува топлинна енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. От съдържанието на § 1, т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право по иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се обуславя от съществуването на действително правоотношение по договор за продажба /доставка/ на топлоенергия; Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Пред въззивният съд не е спорно, а и от приобщените по делото писмени доказателства /Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 79, том LXXIX, дело № 17773/1995г., по описа на 1-ви Нотариус при СРС, Договор от 3

24.9.2002г./ се установява, че въззивникът К. И. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, искър, ж.к. „Дружба“, бл. 43, вх. В, ет. 1, ап. 37 в процесния период, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към топлопреносната мрежа, както и че ищцовото дружество е доставило топлинна енергия.

Спорният предмет се концентрира върху действителното количество и стойност на доставяната до имота топлинна енергия.

В тази връзка ответника оспорва изцяло дължимостта на претендираните от топлопреносното предприятие суми, с аргументи за липсата на нормативна уредба относно начина на изчисление на потребената топлинна енергия, предвид отмяната на т.6.1.1, към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., в отговор на което възражение, следва да бъде уточнено, че съгласно нормата на чл. 195 АПК, отмяната на т. 6.1.1. от приложението към Наредбата, постановено с Решение № 1037 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г., има действие само занапред. Идентичен е ефектът и на спирането на изпълнението на приетата на 25.02.2025 г. нова редакция на нормата, постановено с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС и Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 75 от 2025 г., в сила от 12.09.2025 г.

Ето защо през процесния по делото период 01.05.2022г. – 30.04.2024г. цитираната правна норма е била действаща и приложима.

Неоснователни се явяват и възраженията, по повод приемането на изготвената по делото Съдебно-техническа експертиза. Видно от материалите по делото ответникът не е оспорил заключението на вещото лице, нито е релевирал конкретни възражения по повод на документите, преценени от вещото лице. Впрочем – такива конкретни възражения по повод конкретни документи не се сочат и във въззивната жалба, поради което възможността за оспорване на експертизата, заявено за пръв път с въззивната жалба, понастоящем е преградена.

Като бъде съобразено изложеното по – горе, настоящият състав не съзря причина да постави под съмнение верността, обективността и правилността на приобщената по делата Съдебно-техническа експертиза, поради което аналогично на първоинстанционния състав ползва изводите на вещото лице с доверие.

От заключението на вещото лице се установява, че Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, чрез снемане на показанието за топлинна енергия в 00 ч. на първо число от месеца, а от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. В процесния имот е имало 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/ с дистанционен отчет. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, както и един водомер за топла вода, който на 23.06.2022г. е сменен с нов – с дистанционен отчет. В процесния имот има монтиран един водомер за топла вода. На 23.06.2022г. водомера е сменен с нов с дистанционен отчет. Вещото лице посочва, че за процесния период не е начислявана топлинна енергия за общите части.

Изрично посочва, че за периода 05.2022 – 04.2024г., начислените суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния 4 сезон е изчислявана реално потребената отоплителна енергия и са извършвани изравнявания между начислената и дължимата сума или в общ размер на 4544.07лв. за целия процесен период.

Предвид гореизложеното, неоснователни се явяват твърденията, че потребената топлинна енергия е изчислявана служебно, доколкото данни за последното не се съдържат нито в заключението на вещото лице, нито в представените индивидуални справки за отопление.