Решение № 5 от 31.01.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Панагюрище, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. С.а като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200164 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. С. Ш., ЕГН **********, от с.Попинци, общ.Панагюрище против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 23-0310000356/02.08.2023 г. на началника на РУ - Панагюрище при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител, но от последния е постъпило писмено становище за потвърждаване на НП и претенция за разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 14.07.23г. жалбоподателят управлявал несобственото си МПС л.а.

„МЕРЦЕДЕС МЛ 230“, ДКН ** **** **.

Около 23.30ч. и на ул. „Георги Д.“ в с.Попинци бил спрян за проверка от 1 дежурен автопатрул, в състава на който били мл.инсп. Д. К. и свидетеля мл. инсп. С. С.. След документалната проверка на автомобила и водача, поради възникнали съмнения за употреба от последния на алкохол, той бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, който отчел стойност от 0,68 промила съдържание на алкохол в издишан въздух.

На водача бил издаден талон за изследване (ТМИ - л.8), който той подписал и в който било отразено, че следва да се яви до 120 мин. от връчването във ФСМП Панагюрище за даване на кръвна проба.

Жалбоподатеят се явил на посоченото в талона място и в посочения времеви диапазон и дал кръвна проба за изследване. Такова било извършено и изготвен протокол 199/18.07.23г.(л.9), в който е установено концентрация на алкохол в кръвта 0,53 промила.

На 02.08.23г. било издадено атакуваното НП за нарушение на чл. 174, ал.1 от ЗДвП, поради доказаното управление на МПС при установена концентрация - 0,53 промила съдържание на алкохол в кръвта, установено след техническото изследване, доказано стойност от 0.68 промила алкохол в издишан въздух.

При тези данни по делото процесуалният представител на жалбоподателя поддържа основно становище за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в АУАН е посочена само стойността на установеното количество на алкохол в издишан въздух при техническото изследване, а в НП, освен това, е посочена и стойността, установена като съдържание на алкохол в кръвта в резултат на химическия анализ на кръвната проба. Претенцията е напълно неоснователна. На първо място тук следва да се посочи, че съвсем правилно контролният орган, а и наказващият, в издадените от тях актове (АУАН и НП) са посочили какъв е бил резултатът от проверката на място с техническо средство 0.68 промила алкохол в издишан въздух от водача. Това се сочи и от представената разпечатка, която неоснователно се критикува относно наличието на различие в посочените законови текстове. Става ясно, че тя обективира резултатът именно от процесното изследване, който е отразен и в акта, и в НП, а именно той е дал основание и предвид утвърдената с Наредба 1/2017г. процедура за издаване на талона за изследване, който е предоставен на жалбоподателя, подписан от него и съобразно, който той се е явил и е дал кръвна проба. Разбира се, че 2 резултата от кръвната проба е отразена в НП, тъй като именно тя, предвид цитираната Наредба е меродавна за определяне на стойността на алкохолно опиянение (по арг. чл. 6, ал.9).

От друга страна, невъзможно е резултата от кръвната проба да бъде отразена в АУАН, тъй като той, отново предвид Наредбата (виж чл. 3 – „ При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.“) се съставя към момента на установяване на алкохол при тестване с техническо средство над 0.5 промила, както това е било в случая.

В случая в НП, неговият автор е описал хронологията на събитията, такава каквато е била – тестването с техническо средство и установения при това резултат, издаването на талона за изследване и установеният при химическия анализ на дадената при посочените в талона условия кръвна проба (меродавна за състава на нарушението).

Установи се от представените писмени доказателства, че контролните органи, които са извършили проверката на място са от РУ - Панагюрище и са осъществявали техните правомощия съгласно издадена Заповед от Министъра на МВР.

Горното установи, че претенциите за съществени процесуални нарушения не са основателни, следва да се отбележи, че и сочените несъответствия м/у АУАН и НП представляват неверни твърдения.

Извън параметрите на претенциите, актът и НП имат съдържание, което отговаря на изискванията за техните задължителни реквизити по чл. 42 и чл.

57, ал.1 от ЗАНН, като е спазено съответствието в съдържанието между двата акта и това във всеки от тях за словесното описание на обстоятелствата, при което е извършено нарушението и възприетата правна квалификация.

Спазени са били процедурите по издаване на актовете, съставяне, предявяване, връчване.

Така че, предвид горното обсъждане, не се установиха съществени процесуални нарушения, които да дават основание за директна отмяна на санкционния акт.

3

Не се установи и нарушение на материалния закон. Напълно спазена е била процедурата по Наредба 1/2017г., която бе основно обсъдена по-горе.

Извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина в случая са безспорно установени. Установено е от показанията на свидетеля и приложените писмени доказателства, че с надлежно техническо средство е извършено валидно тестване и е установена стойност 0,68 промила алкохол в издишан въздух. Това е дало основание за издаване на талона за изследване, предявен на водача и подписан от него. Талонът за изследване съставлява предписание спрямо нарушителя, който го е и изпълнил и този факт не е спорен. Той се е явил в срока по талона и в посоченото в него лечебно заведение (съответно и на тези по Наредба 1/2017г.) и дал кръвна проба, процедурата за което, вкл. и относно изпращане за изследване и изследване е напълно спазена, предвид регламента по Наредбата и приложените писмени доказателства.

След като е била установена на място употреба на алкохол, поради данните от дрегера, на лицето е бил съставен съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба 1/17г. - АУАН и бил издаден талон за изследване. Талона за изследване съдържа всички нормативно предвидени реквизити и него (както вече се посочи) лицето е отразило желанието си да даде кръвна проба, поради което е било насочено, видно от данните в талона, да даде такава във ФСМП Панагюрище до посочения там час.

Кръвна проба била дадена в посоченото по талона време и на посоченото в него място и е била изследвана в СХЛ при „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр.Пловдив, видно от протокол на л. 9. Тази лаборатория е призната за оторизирана за такова изследване с чл. 19, ал.1 т.1 б. „Б“ от Наредбата.

Установена е стойност от 0,53 промила, отразена в НП, като напълно ирелевантно е, че това отразяване е ситуирано в долната част, където е поместен и диспозитива относно наложената санкция. Впрочем, меродавната стойност на алкохолното опиянение има значение за индивидуализация на наказанието, тъй като всяка стойност в диапазона от 0,5 промила до 1,2 покрива елемента от нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Затова и конкретната такава, която е и по-благоприятна за извършителя и установена с химичния анализ 0,53 (при 0.68 – от техническото изследване) следва да бъде зачетена при преценката досежно наложените наказания глоба и 4 лишаване от правоуправление.

До налагането им с обжалваното НП се е стигнало след като правилно е преценена съставомерността на възприетото нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като този несъмнен извод следва от споделения горе анализ.

Нарушена от жалбоподателя е забраната, въведена с тази норма и поради това той подлежи на административно-наказателна отговорност по чл. 174, ал.1 от ЗДвП, която предвижда кумулативно наказания лишаване от правоуправление и глоба. Наложените такива от наказващия орган са в твърд размер 500 лева и 6 месеца лишаване от правото да се управлява МПС, като това решение следва от установената стойност на алкохолно опиянение.

Жалбоподателят претендира наличие на обстоятелства, които касаят тежестта на нарушението и степента, в която то засяга охранявания обществен интерес. Наказващият орган не бил изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а последният следвало да намери приложение.

Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Според посочената наказателна норма: маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Чл.28, б.

„а“ от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

Настоящият съдебен състав, счита че в процесният казус 5 с оглед комплексната преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението се касае до значително засягане на охранявания обществен интерес. В този смисъл деянието се характеризира с явно значителна обществена опасност и не представлява маловажен случай. Обществената опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в страната. При управление на МПС в пияно съС.ие водачът би могъл да предизвика тежки ПТП, водещи до загуба на човешки живот. Не случайно този вид деяния /концентрация над 1.2 промила/ са включени в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”. В тази връзка управлението на МПС след употреба на алкохол е и морално укоримо, тъй като деецът след като е употребил алкохол, съвсем съзнателно и умишлено се е качил в МПС, за да го управлява, без да се интересува от опасните последици на своето поведение.

С оглед изхода на делото, както и фактът, че пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР – Пазарджик - учреждението към което е структуриран наказващият орган.

Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел и без личното явяване и участие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.