Решение № 324 от 11.07.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 453/2023
- Вид
- Решение № 324
- Подписан
- 11.07.2023
- Състав
- Красимир Лесенски
Цитирани разпоредби
- чл.105, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.91в, т.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 324 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200453 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ДАИ-0000072 от 12.12.2022 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „А.А.“ София е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр на „Х.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5 за нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвПр.
Срещу НП е подадена в срок жалба от „Х.“ АД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, както и издаването му при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли да се отмени постановлението.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Застъпва становище, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател „Х.“ АД притежава лиценз № 10360, валиден до ... г. на Общността за извършване на пътнически превози.
На ... г. е издадено Известие с № 11-54-437/1/ от ИА „А.А.“, получено в дружеството-жалбоподател на ... г., с което последното е уведомено, че седмодневен срок от получаване на известието ще бъде извършена комплексна проверка на територията на предприятието. В тази връзка е посочено, че следва да се представят документи за всички водачи, управлявали в периода ... г. Проверката е извършена обаче едва в периода ... г. от екип в състав – свидетеля Б. Д. и И.Т. – инспектори при РД АА София – командировани за извършването на проверката със Заповед № РД-01442/24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АА за посочения период.
В хода на проверката, инспекторите установили, че превозвачът не представя за проверка на контролните органи информацията извлечена от дигиталната карта на водача А.В.П. с ЕГН ********** за проверявания период ... г., като било видно от дневник за предпътни прегледи, че той е управлявал автобус с № ... на ... г.
На ... г. инспекторите изготвили Констативен протокол за извършената проверка, в който отразили, че не е предоставена информацията, извлечена от дигиталната карта на водача А.В.П.. С КП срещу подпис е запознат и управителя на „Х.“ АД. Макар, че е посочено в КП, че е съставен на ... г., на последната страница на същия е отразено, че проверката е приключила на ... г., т.е. след датата на съставянето на самия КП.
На същата дата ... г. е издадена Заповед № РД-01-464 на Заместник на изпълнителния директор на АА, с която срокът на Заповед № РД-01442/24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АА е удължен до ... г.
За така констатираното непредставяне на информация от дигиталната карта на водача А.В.П. пак на същата дата - ... г. - е съставен акт от свидетеля Д. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател. Постъпило е писмено възражение срещу АУАН, към което е приложен 1 брой компакт диск, съдържащ исканата информация от дигиталната карта на водача А.В.П. за посочения срок. Като е приел, че информацията не е предоставена в 2 седмодневен срок от получаването на Известие с № 11-54-437/1/ от ИА „А.А.“, получено в дружеството-жалбоподател на ... г., АНО е счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в разпита на свидетеля Б. Д.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ясни, категорични и безпротиворечиви. Те са дадени от лице без интерес от изхода на делото и се допълват и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира контрол за законосъобразност на НП.
Разгледана съображения: по същество жалбата е основателна по следните
На първо място в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Както в акта за административното нарушение, така и в НП, изобщо не е посочено кога точно е било извършено нарушението, т.е. липсва коректна дата на нарушението. В АУАН и НП, при започване на обстоятелствената част е записано, че нарушението е било извършено на „... година, около 14.10 часа“, но това без съмнение не е датата на нарушението, а датата на съставянето на акта. Този извод се налага, тъй като от данните по делото е видно, че нарушението, заради което се ангажира отговорността на дружеството е било констатирано по време на комплексна 3 проверка на дружеството, приключила с КП от ... г. Очевидно е от изложеното, че нарушението е било констатирано преди или най-късно на ... г., т.е. когато е приключила комплексната проверка, което автоматично води до извода, че то е и било извършено със сигурност преди тази дата, след като окончателно е било констатирано при приключването на комплексната проверка. Кога обаче точно е било извършено не е коректно посочено. Нещо повече – в самия КП са посочени противоречиви обстоятелства – на първата му страница е посочено, че е изготвен именно на ... г. и в него се обективират констатациите на инспекторите от извършената проверка, а на последната му страница се сочи, че проверката е приключила на ... г., т.е. така излиза, че протоколът за КП е изготвен преди приключване на самата проверката. И най-важното – самият АНО в НП ясно е посочил, че приема, че информацията от дигиталната карта на водача А.В.П. не е предоставена в седмодневен срок от получаването на Известие с № 11-54-437/1/ от ИА „А.А.“, получено в дружеството-жалбоподател на ... г., т.е. излиза според АНО, че дружеството е следвало да представи исканата документацията в срок до ... г., а това е дата, към която самата проверка все още дори не е била започнала, тъй като тя е била назначена за периода ... г. съгласно Заповед № РД-01-442/24.10.2022 г. на Изпълнителния директор на АА. Излиза, че дружеството е наказано за непредставяне на информация в срок по проверката към дата ... г., към която същата проверката обаче все още не е започнала. Не само това, но в крайна сметка в АУАН и НП като дата на нарушението не се сочи ... г., а се сочи ... г., т.е. констатирането на извършено нарушение с КП от ... г. дори е от дата, предхождаща датата на извършване на нарушението според посоченото в АУАН и НП.
С така описаното, освен че не е посочена коректната дата или пък период, през който е било извършено нарушението, но се е стигнало и до непреодолимо противоречие, тъй като не само жалбоподателят, но и съдът са принудени да гадаят кога всъщност се твърди, че нарушението е било извършено и как така се сочи, че било извършено на ... г., според записаното в НП и АУАН, а било констатирано по време на комплексна проверка, приключила преди това – ... г., а пък АНО дори сочи, че дружеството е извършило нарушението, след като е било поканено по надлежен начин с Известие да представи исканата от контролните органи документация в седмодневен срок от получаването му на ... г., когато пък дори не е била все 4 още започнала проверката. Защо същата не е започнала към тази дата е ирелевантно за съда, тъй като самият АНО е посочил ясно в НП, че приема, че нарушението е извършено, след като информацията не е предоставена в седмодневен срок от получаването на Известие с № 11-54-437/1/ от ИА „А.А.“, получено в дружеството-жалбоподател на ... г. Къде и на кого обаче е следвало да представи тази информация дружеството към тази дата, си е неясно, след като в самото Известието ясно е посочено, че тя трябва да се предостави в хода на извършваната комплексна проверка на територията на предприятието, а такава проверка към този момент – ... г. - не е била въобще извършвана. Не може дружеството да бъде държано за отговорно за това, че към тази дата не е представило информацията по начина, по който е посочена от самия контролен орган, че следва да бъде предоставена, след като проверка през месец септември 2022 г. не е извършвана, т.е. реално нарушението към онзи момент не е било въобще извършено.
Само изложеното дотук е достатъчно НП да се отмени, доколкото липсата на подробно и прецизно описание на нарушението драстично накърнява правото на защита, тъй като санкционираното лице не би могло да се брани срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата на неговото извършване, като например оборва факта на извършването му на тази дата, гради алиби и т.н. Посочването на дата на нарушението има пряко отношение и към спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за което съдът е длъжен да следи и служебно, от каквато възможност в случая е лишен, поради непосочване на коректната дата на извършване на вмененото административно нарушение и множеството противоречия в описанието на същото в АУАН и НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че в крайна сметка след съставянето на АУАН, с подаденото писмено възражение, исканата информация е била представена. Ето защо следва да се отбележи и още нещо.
Наказващият орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на 5 вредните последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. Наказващият орган не е изложил подробни мотиви в НП (което по същество е липса на такива въобще) защо приема, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. В случая не се установиха никакви вреди от представянето на информацията с Възражението, няма данни и предходни подобни нарушения на дружеството. Ето защо съдът счита, че и предпоставките на чл.28 ЗАНН са били налице.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, което следва да бъде уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са в размер на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени и съответните доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед проведеното съдебно заседание, участието на процесуалния представител на дружеството в него и изготвянето на писмена защита, като не следва да бъде уважавано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ДАИ0000072 от 12.12.2022 г. на Главен секретар на Изпълнителна агенция „А.А.“ София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр на „Х.“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „Х.К.“ № 5 за нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвПр.