Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1046 от 06.11.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 533/2024
Вид
Решение № 1046
Подписан
06.11.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Кюстендил, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520100533 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.

Делото е образувано по искова молба с вх. № 2633/01.03.2024 г., подадена от „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК 200167154, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя М. Г. Н., действащо чрез адв. С. И. С., против Е.

Р. М., ЕГН: **********, с адрес: **********, съдържаща искане за признаване за установено дължимостта на сумата от 442, 40 лева, от които 362, 71 лв. главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, дължими по фактури, издадени за период на предоставени услуги от 30.06.2020 г. до 10.08.2022 г., 79, 69 лева лихва за забава върху главницата за периода от 25.11.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 02.10.2023 г., до окончателно изплащане на главницата.

Претендират се и направените в настоящото и в заповедното, разноски, вкл. и адвокатски хонорар.

Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между страните, дружеството при осъществяване на своята дейност е предоставило на длъжника услуги по водоснабдяване, канализация и пречистване на водите до обект с адрес: с. Габрешевци, партиден номер 9595890. В периода от 07.12.2005 г. до 23.08.2022 г. били издавани фактури за периода на предоставяне на услуги от ищцовото дружество. Към настоящия момент задължението на ответника възлизало на сумата от 790, 63 лв. С настоящия 1 иск се предявява само част от посочените суми. Поддържа се искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 442, 40 лв., от които 362, 71 лв. - главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода по фактури, издадени за период на предоставени услуги от 30.06.2020 г. до 10.08.2022 г., както и лихва за забава върху главницата в размер на 79, 69 лв. за периода от 25.11.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2023 г., до окончателното плащане. Претендират се сторените в заповедното и настоящото производство разноски, както и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, поддържа исковите си претенции, прави уточнение в петитума на исковата молба. Ответникът, редовно призован, явява се лично и признава дължимостта на претендираните суми и изявява готовност да заплати същите. С оглед заявеното от длъжника в проведеното открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 2097/2023 г. на КРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 970/03.10.2023 г., по силата на която длъжникът бил осъден да заплати на заявителя и настоящ ищец, сума в размер на 790, 63 лева - главница, дължима за доставка на вода, пречистване и отвеждане на отпаднали води по партиден номер №9595890; законна лихва за забава в размер на 205, 41 лева за периода от 06.01.2016 г. до 28.09.2023 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението - 02.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 75 лева, от които 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконултско възнаграждение. Вземането произтича от издадени фактури. Заповедта била връчена на длъжника и ответница в настоящото производство на 07.12.2023 г., а на 05.01.2024 г. последната депозирала възражение, за което заявителят бил уведомен на 07.02.2024 г., като му била указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, въз основа на което на 01.03.2024 г. била подадена исковата молба, инициирала образуването на настоящото производство.

Ищецът е предявил исковете си само за част от вземанията, установени с цитираната заповед за изпълнение, а именно за сумата от 442, 40 лева, от които: 362, 71 лева главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, по фактури издадени за период на предоставени услуги от 30.06.2020 г. до 10.08.2022 г. 79, 69 лева лихва за забава върху главницата за периода от 25.11.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със 2 законна лихва за забава от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на главницата.

От представените с исковата молба писмени доказателства се прави обоснован извод, че за процесния период между страните е съществувало правоотношение, по силата на което на ответника са били предоставяни услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на канална вода. За отчитане на показанията на монтирания в имота на ответника водомер била изготвена карнета, като били отразявани показанията на водомера, отчитащ консумираната питейна вода.

По делото са приложени копия на фактури, издадени на името на ответницата за процесния период, справка – извлечение за задълженията по партидата на ответницата към 28.09.2023 г., покани за доброволно плащане, изпратени до ответницата с дати 15.06.2021 г. и 23.09.2022 г., същите са получени лично на длъжника на 12.08.2021 г. съответно 14.10.2022 г., което обстоятелство е удостоверено с подписи на връчителя и получателя, както извлечение от карнета за извършените отчети по партидата на ответника, с посочена консумация, общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Кюстендилска вода“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събрания доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Признанието на иска е изявление, изхождащо от ответника, отнасящо се до иска, така както е предявен от ищеца, и се изразява в съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава искът и обоснованият с тях петитум. Съдът, с оглед направеното в открито съдебно заседание от 11.10.2024 г. признание на иска по реда на чл. 237 ГПК следва да постанови решение, с което уважава изцяло претенциите на ищеца, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора.

КРС счита, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК като предявеният иск е допустим, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, както и че страната може да се разпорежда със същото. На основание чл. 237, ал. 2 съдът не следва да излага допълнителни мотиви.

С оглед формулираното в исковата молба и поддържано в открито съдебно заседание искане за присъждане на разноски в полза на ищеца, съдът намира следното:

Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като следва да са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава. В случая съдът счита, че ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което същата следва бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в двете производства. От представените по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е сторило следните разходи в настоящото производство - държавна такса в 3 размер на 75, 00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лева, и в заповедното производство както следват: 25.00 лева – държавна такса и 60, 00 лева юрисконсултско възнаграждение или общо 560 лева.

По обжалваемостта:

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Воден от горното и на осн. чл. 237 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Р. М., ЕГН: **********, с адрес:

********** ДЪЛЖИ на „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК 200167154, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя М. Г. Н., действащо чрез адв. С. И. С., сума в размер на 442, 40 лв. /четиристотин четиридесет и два лева и четиридесет ст./, от които 362, 71 лв. /триста шестдесет и два лева и седемдесет и една ст./ главница за предоставени и потребени услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, дължими по фактури, издадени за период на предоставени услуги от 30.06.2020 г. до 10.08.2022 г. за обект, находящ се в **********, 79, 69 лв. /седемдесет и девет лева и шестдесет и девет ст./ лихва за забава върху главницата за периода от 25.11.2020 г. до 28.09.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК в съда – 02.10.2023 г., до окончателно изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 970 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 2097/2023 г. по описа на КРС.

ОСЪЖДА Е. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на „КЮСТЕНДИЛСКА ВОДА“ ЕООД, ЕИК 200167154, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, представлявано от управителя М. Г. Н., сума в размер на 85 лв. /осемдесет и пет / разноски по ч. гр. д. №2097/2023 г. по описа на КРС, както и 475 лв. /четиристотин седемдесет и пет/ разноски в настоящото исково производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4