Решение № 11491 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11491 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110132146 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата М. Й. Б. е предявила срещу „К. К. М .“ ЕАД установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, отпуснат по искане № .. за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 26.09.2022 година е недействителен, както и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска провъзгласяването на нищожни клаузите от същия договор, предвиждащи заплащането на възнаградителна лихва в размер от 31.97 %, както и на възнаграждение в размер на 1200 лв. за извършване на оценка на риска при кандидатстването за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищцата с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ищцата да заплати сумата от 7 944, 84 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск (18.10.2024 г.) до датата на окончателното й плащане.

Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ от 26.09.2022 година, отпуснат по искане № .. за потребителски кредит тип „кредитна линия“ от 26.09.2022 година. По силата на договора ответникът е следвало да и предостави потребителски кредит под формата на кредит тип „Кредитна линия“ с кредитен лимит от 10 000 лв., а ищцата следвало да погасява суми до размера на предоставения кредитен лимит, като преди всяко ново искане за усвояване се извършва оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Годишният лихвен процент по заема бил посочен в размер на 31.97 % /тридесет и едно цяло и деветдесет и седем/ процента, а годишният процент на разходите бил посочен 49.70 % /четиридесет и девет цяло и седемдесет/ процента. Договорът бил сключен за срок от една година. Твърди, че действителният размер на ГПР не е 49,70 %, тъй като съгласно чл. 1, ал.

3, т. 3 от процесния договор се дължала такса за „оценка на риска“, в размер на 1200 лева /хиляда и двеста/ лева, като същата е следвало да бъде включена към ГПР. Освен това счита, че клаузата е неравноправна, доколкото е налице несъответствие между правата и задълженията на двете страни в случая. В допълнение на това сочи, че оценката на риска по същността си се отнася към такива по усвояване на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от 1

Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е, че съгласно договора таксата за оценка на риска се дължи разсрочено към всяка вноска по договора за кредит. Счита, че същата води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че посоченият лихвен процент в договора от 31.97 % /тридесет и едно цяло и деветдесет и седем/ процента не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената допълнителна такса представлява добавък към договорната лихва, а същевременно таксата не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такава. Счита, че договорната лихва противоречи на добрите нрави. Твърди, че клаузата за заплащане на такса за оценка на риска изрично противоречи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „К. К. М .“ АД е сключен договор за потребителски кредит № .. тип „Кредитна линия“, като още в същия ден ищецът е усвоил главницата в размер на 10 000 лева с лихвен процент по кредита 31.97%.

Твърди, че ГПР е бил в размер на 49,97 % и че кредитът е следвало да бъде върнат на 36 вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на отговора на исковата молба са били погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е била заплатена частично. Твърди, че посоченият размер на ГПР отговаря на действителният като същият е изчислен правилно, като в договора били посочени допусканията при неговото изчисляване. Твърди, че таксата за оценка на риска не е свързана нито с усвояването, нито с управлението на кредита. Счита, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, като същата е в законоустановения размер. Посочва, че уговорените в договора клаузи са индивидуално уговорени. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срока по чл. 131 е предявен насрещен иск от страна на ответника, с който се претендира незаплатената от ищцата главница. Посочва, че кредитът е следвало да бъде върнат на 36 вноски, всяка в размер на 487,13 лв., като към датата на насрещния иск са погасени пълни 14 вноски по кредита, а 15 вноска е заплатена частично. Налице е забава в плащанията 10 броя месечни вноски - първата просрочена вноска е с падеж 26.12.2023 г.

Посочва, че с насрещния иск уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

С оглед гореизложеното моли за осъждането на ищеца да заплати непогасената главница в размер на 7 944, 84 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с който ответницата по него оспорва размера на претендираната от ищеца главница. Счита, че ако по делото се докаже нищожността на договора искът следва да бъде отхвърлен доколкото сумите биха били дължими на основание различно от договора за заем. Твърди, че с част от плащанията е погасена недължимата сума за оценка на риска, която умишлено била инкорпорирана в главницата от ищеца. Твърди, че действително е заплатила сумата в размер на 7120,69 лв., както се твърди от ищеца по насрещния иск. Счита, че оставащата дължима сума за чиста главница е 2879,31 лв. С оглед гореизложеното моли в случай на уважаване на иска същият да бъде уважен именно до тази сума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, а именно, че процентът на ГПР не е правилно изчислен, както и да докаже нищожността на клаузите предвиждащи заплащане на такса за оценка на риска, както и на възнаградителната лихва.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договорите.

2

Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По предявения насрещен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 10 000 лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на кредита, както и настъпила предсрочна изискуемост на претендираната главница.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 26.09.2022 г. между ищцата и „К. К. М .“ АД е сключен договор за потребителски кредит № .. тип „Кредитна линия“, като ищцата е усвоила главницата в размер на 10 000 лв. с лихвен процент по кредита 31.97% и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,97 %, както и че ищцата е погасила сумата в размер на 7120,69 лв.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ../26.09.2022 г., сключен между ищцата като кредитополучател, ответника „К. К. М .“ ЕАД като кредитодател и „К...“ ЕАД като кредитен посредник. В договора е посочен кредитен лимит от 10 000 лв., лихвен процент от 31, 97 %, такса за оценка на риска в размер на 1200 лв., дължима еднократно в деня на подписване на договора за кредит и годишен процент на разходите от 49, 70 %. Съгласно условията за издължаване се дължат 36 бр. анюитетни вноски в размер на по 487, 13 лв. всяка съгласно погасителен план. В приложения по делото стандартен европейски формуляр са посочени общ размер на кредита 11 200 лв., обща сума, която да бъде върната 17 536, 68 лв. и годишен процент на разходите 49, 97 %. Представен е и погасителен план към договора за кредит с 36 месечни вноски от по 487, 13 лв. всяка.

Към отговора на исковата молба е приложено уведомление за предсрочна изискуемост поради забава в плащането на 10 броя месечни вноски, като ответникът се позовава на чл.

32 от общите условия към договор за потребителски кредит тип „кредитна линия“, съгласно който в случай на незаплащане на две или повече вноски кредитодателят има право да направи вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората последователно непогасена вноска.

По делото е представено и платежно нареждане за кредитен превод от ответното дружество към ищцата за сума в размер на 10 000 лв., извършен на 26.08.2022 г.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е установило, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е бил изчислен като в него са били включени дължимата възнаградителна лихва и такса за оценка на риска в размер на 1200 лв., като съгласно приложения по делото погасителен план таксата за оценка на риска е била прибавена към главницата в колона „остатъчен дълг“.

Съгласно заключението общият размер на платените по процесния договор за кредит суми се равнява на 7120, 69 лв., с които са били погасени следните задължения: 2755, 16 лв. главница; 500 лв. такса за оценка на риска и 3865, 53 лв. възнаградителна лихва. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 14.05.2025 г. вещото лице разясни допълнително, че началната стойност на главницата по заема включва и таксата за оценка на риска от 1200 лв., като възнаградителната лихва е била начислявана върху общия сбор от главницата от 10 000 лв. и таксата за оценка на риска от 1200 лв. Чисто аритметично, ако възнаградителната лихва беше начислявана единствено върху главницата от 10 000 лв., нейната стойност би била по-ниска от начислената, съответно и годишният процент на 3 разходите би бил в по-нисък размер предвид по-ниския размер на възнаградителната лихва.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

По делото е установено и не се спори между страните, че на ищцата е била предоставена сума в размер на 10 000 лв. по процесния договор за кредит.

Сумата от 10 000 лв. е посочена и в т. 1 от приетия по делото договор, приложен на л.

32 по делото, като кредитен лимит. Същевременно, в договора е предвидена и такса за оценка на риска в размер на 1200 лв., за която в т. 3 е посочено, че „се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита“. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че възнаградителната лихва е била начислявана върху общия сбор от главницата от 10 000 лв. и таксата за оценка на риска от 1200 лв., като началната стойност на главницата по заема включва и таксата за оценка на риска от 1200 лв.