Решение № 37 от 22.05.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Чирпан, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно наказателно дело № 20235540200058 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от П. С. Д., действащ в качеството си на ЕТ „П. Д. – 2004“, ЕИК ***, с. Ц., общ. Чирпан, действащ чрез пълномощника адв. Л. Н., АК – Стара Загора против наказателно постановление (НП) № 673995-F654960/04.11.2022 г. издадено от М.Й.Р. – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол, с което на основание чл. 29, ал. 1 от от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, му е била наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева.

Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.

Въззиваемата страна моли да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F654960/17.05.2022 г. издаден от К. М. Б. на длъжност - старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, жалбоподателят ЕТ „П. Д. – 2004“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Ц., общ. Чирпан, обл. Стара Загора е санкциониран на основание чл. 29, ал.

1 от ЗАРИДСНПНП („Лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв…“), за нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП („Всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон“), във връзка с чл. 2, ал. 1, т.

2 от ЗАРИДСНПНП („По смисъла на този закон икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“), за нарушение изразяващо се в това, че 29.04.2022 г. в 14.00 часа, при извършена проверка в обект:

1 бензино-газстанция, находяща се в с. Ц., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, имот № 000235, стопанисван от ЕТ „П. Д. – 2004“, ЕИК ***, собственик П. С. Д., с ЕГН ********** било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП е допуснало нарушение на разпоредбите на същия. В гореописания обект към момента на проверката се използвал ЕСФП, модел „Ойл Сис 2-0Д-КL, с рег. № на ФУ в НАП 4320536, с ИН на ФУ OS006660 и ИН на ФП 58006660. При извършената справка в регистъра на Министреството на икономиката, актуален към 19.04.2022 г. било установено, че дружеството няма регистрация по ЗАРИДСНПНП. Дружеството е осъществявало икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход – извършва търговия на дребно с горива, т.е. попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Към момента на извършване на проверката в обекта не било налично Удостоверение от Министрество на икономиката за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, съгласно изискванията на чл. 16 от ЗАРИДСНПНП.

Служител в дружеството писмено декларирал, че дружеството и обекта нямат удостоверение по чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП и не било подадено заявление по ЗАРИДСНПНП за издаване на такова.

Приетата от АНО в обжалваното НП фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К. М. Б. и свидетеля по АУАН и участвал в проверката С. В. П. - Х., който в съдебно заседание изрично потвърждават констатациите в АУАН. Показанията на свидетелите кореспондират с приложените по административно-наказателната преписка писмени доказателства сред които протокол за извършена проверка, служебни бонове, опис на наличните средства и дневен отчет, от които се установява, че към датата на извършване на проверката, в обекта е извършвана продажба на нефтени продукти, въпросен лист, декларация и обяснения.

По делото е прието като писмено доказателство - Удостоверение № 2564/17.05.2022 г., издадено от Министерство на икономиката и индустрията от което се установява, че на 17.05.2022 г. на основание чл. 16, ал. З от ЗАРИДСНПНП, жалбоподателят ЕТ „П. Д. – 2004“, с ЕИК *** е бил вписан в регистъра на липата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като е регистриран за извършване на дейност: „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“, като посочените в удостоверението обекти, от които ще се осъществява дейността: Бензиностанция, с. Ц., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, ПИ: ***.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно административно - наказващия орган (АНО) е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП.

Приложена е правилната санкционна норма на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, като наложената санкция е в минималния възможен размер, което изключва необходимостта от понататъшен коментар досежно индивидуализацията й.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че изцяло при съобразяване разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН в НП са цитирани и реално са приложени редакциите на нормите от ЗАРИДСНПНП, меродавни към датата на извършване на нарушението - 29.04.2022 г.

Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП не са индивидуализирани дата и място на извършване на деянието.

В обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочено мястото на нарушението - с.

Ц., общ. Чирпан, обл. Стара Загора, имот № 000235, стопанисван от ЕТ „П. Д. – 2004“, ЕИК ***, собственик П. С. Д., с ЕГН **********.

Действително в обстоятелствената част на АУАН и НП изрично е посочена датата на установяване на нарушението - 29.04.2022 г., но не е изрично отбелязана датата на извършване на същото.

При цялостния прочит на АУАН и НП обаче, се установява по несъмнен начин, че деецът е 2 наказан за извършване на продължено административно нарушение, включващо в елементите на фактическия си състав съчетание от действие (извършване на търговска дейност с продукти от нефтен произход) и бездействие (без да е получено необходимото по закон удостоверение за регистрация), като съгласно трайната съдебна практика при продължените нарушения се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на материалния закон, за компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган, от този момент почват да текат давностните срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност. В съответствие с това разбиране датата на установяване на нарушението и на неговото извършване в случая съвпадат.

В аналогичен смисъл са и приложените по делото и обсъдени по-горе доказателства, от които се установява продажбата на продукти от нефтен произход именно на датата на проверката 29.04.2022 г.

Поради това и регистрацията на жалбоподателя на 17.05.2022 г., съгласно Удостоверение № 2564/17.05.2022 г., издадено от Министерство на икономиката и индустрията, представлява преустановяване на противоправното бездействие, считано от 17.05.2022 г. и е ирелевантно за отговорността на дееца (арг. от чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗАРИДСНПНП).

Неоснователно е възражението за маловажност на случая.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.

Съгласно дадената в т. 4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

В настоящия случай съдът намира, противно на доводите в жалбата, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице.

Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на санкциите по чл.

29, ал. 1 и чл. 29, ал. 5 от ЗАРИДСНПНП.

В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 от НК, намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетена при дефиниране на административния състав на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, то това обстоятелство не може да се отчита втори път.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не може да доведе до приложение на чл. 28 от ЗАНН и на още едно самостоятелно основание. Както вече се спомена, в случая се касае не за нарушение, което се извършва с еднократно действие, а за продължено нарушение, при което се създава трайно противоправно състояние за неопределен период от 3 време, което чувствително завишава степента на обществена опасност на извършеното. Не на последно място следва да се отчете и че се касае до неизпълнение на основно, базисно задължение, каквото е това за преминаване през регистърно производство преди започване на търговската дейност с нефтени продукти.

Не може да доведе до извод за маловажност на случая и обстоятелството, че след проверката жалбоподателят подал документи за регистрация и е бил регистриран. Това е така, доколкото в чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗАРИДСНПНП законодателят по императивен път е постановил, че последващото добросъвестно поведение е ирелевантно за отговорността на дееца:

„Когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление“.

По изложените съображения НП следва да се потвърди.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.

За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази: вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в реално участие в открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетел и събиране на писмени доказателства; фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска предвид многото възражения направени от жалбоподателя, но и не е необичайно висока за подобен род административни нарушения; интересът от делото - наложена санкция в размер на 25 000 лева.