Решение № 2381 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2381 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100501000 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 18866/16.11.2023 г. СРС, 165 с-в, по гр.д.№ 29784/2023 г. е отхвърлил предявения от С. А. М. срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество осъдителен иск за сумата от 11 846,51 лв., представляващи претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ /отм./, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, поради което ищецът е бил възпрепятстван да получи по цедирано задължение от „Уникредит лизинг“ АД плащане по разпределение от 06.12.2018 г. и от 14.03.2019 г. в размер общо на 32 382,28 лв. за периода от 23.10.2019 г. до 31.05.2023 г. като взискател по изп. д. № 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 в КЧСИ с район на действие- СГС, като неоснователен.Решението е постановено при участието на СРС на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищецаС. А. М. с оплаквания, че същото е немотивирано.Въззивникът излага 1 оплаквания, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви дали КОНПИ е имала право да поиска обезпечение, а е изложил съображения, че с цесията вземането преминава върху цесионера такова, каквото цедентът го е притежавал, заедно с всичките му предимства и недостатъци, които нямат връзка с предявения иск.Твърди, че обезпечението е било наложено неоснователно, защото наличието на извършено престъпление от С.Б. и евентуални производства срещу него не са противопоставими на правата на кредитора на неговия частен приобретател на недвижими имоти-Г.А., който има право да получи осребреното имущество на своя длъжник независимо от това дали КОНПИ е щяло да води иск срещу Г.А. или не, защото срещу кредитора „УниКредит Лизинг“, чийто правоприемник е въззивника, КОНПИ няма претенции.Излага твърдения, че видно от преписката на КОНПИ срещу него не са предприети никакви действия, тъй като той няма нищо общо със С.Б., освен че са били съдружници за кратко в една фирма и е купил от него два гаража.Моли съда да отмени обжалваното и да уважи предявения иск.Претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът по въззивната жалба- КОНПИ оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и в цялост събраните по делото доказателства и правилно е приел, че предявеният иск е неоснователен.Правилен е изводът на съда, че солидарният длъжник по изпълнението Г.А. е приет за свързано лице с обвиняемия С.Б. в управлението на „ПСГ Билдинг“ ООД по смисъла на чл.145, ал.2 ЗОНПИ, а съгласно чл.146 ЗОНПИ на отнемане подлежи и имуществото, което е придобито от трето лице за сметка на проверяваното лице, за да се избегне неговото отнемане или да се прикрие произходът му или действителните права върху него.Вземането, предмет на цесията, преминава върху цесионера в правното си състояние, в което се е намирало у цедента и това се отнася както за материалноправното, така и за процесуалноправното му състояние.Поддържа становище, че в тази хипотеза претенцията за пропуснати ползи от незаконосъобразно наложена обезпечителна мярка от Комисията, забавила изплащане на осребрено имущество в изпълнителното производство по ГПК срещу длъжника, правилно е отхвърлена като неоснователна.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Контролиращата страна-Прокуратурата на Република България изразява 2 становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2а ЗОДОВ.Ищецът- С. А. М. твърди, че е кредитор по силата на договор за цесия от 23.10.2019 г., сключен с „УниКредит Лизинг“ АД.Твърди, че е платил цялата цена по договора, а старият кредитор е уведомил длъжника за прехвърлянето и ищецът е бил конситуиран като взискател по изп.д.№ 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М., образувано за събиране на вземането спрямо Г.А., което той е придобил.Твърди, че при извършена справка е установил, че преди да придобие вземането си са били продадени идеални части от четири гаража, собственост на длъжника му, като постъпилата сума от осребряването е била в размер на 32 382,28 лв. по сметка на съдебния изпълнител. Посочената сума обаче не е била предадена на праводателя му „УниКредит Лизинг“ АД, въпреки чу му се е следвала, а е била заделена от съдебния изпълнител с оглед вписана обезпечителна възбрана от КПКОНПИ по обезпечение на бъдещ иск срещу няколко лица, сред които и длъжника Г.И.А..Към 23.10.2019 г. сумата е била разпределена от съдебния изпълнител с два протокола за разпределение и единствената пречка за ищеца да я получи е била наложената обезпечителна мярка в полза на Комисията върху идеалните части от четирите осребрени гаража.Твърди, че е сезирал ответника през месец април и месец ноември 2022 г. с искане да уведоми съдебния изпълнител дали ще вдигне наложената обезпечителната мярка или сумата следва да се предаде на Комисията, но не е получил официален отговор. При снабдяване с препис от определение № 85 от 26.07.2011 г. по гр. д. № С29/2011 на СГС /гр.д. № 1395/2014 по описа на СГС/ ищецът е установил, че обезпечителното производство е обвързано с наказателен процес срещу непознато за него лице С.А.Б., който е осъден с влязла в сила присъда, като окончателното решение на ВКС е постановено през м.февруари 2022 г., а Г.А. не е бил страна по наказателното дело, нито е имал отношения със С.Б. освен тези по закупуването на въпросните гаражи преди 20 години.Въпреки че ответникът е взел решение да не предявява искове срещу Г.А., Комисията не е поискала отмяна на допуснатото обезпечение, нито е уведомила съдебния изпълнител за това, че сумата от 23 382,28 лв. е налична по сметката на ЧСИ.По искане на самия Г.А. е постановено определение № 262708/27.04.2023 3 г. по гр. д. № 1395/2014 г. по описа на СГС, влязло в сила на 16.05.2023 г., с което е отменено допуснатото обезпечение и което е заявено за отбелязване в Службата по вписванията едва на 25.05.2023 г.Ищецът твърди, че е представил препис от определението на ЧСИ Р.М. и на 31.05.2023 г. му е преведена сумата от 32 382,28 лв.Твърди се, че в резултат на незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, тъй като към датата на придобиване на вземането е имал право да получи сумата от 32 382,28 лв., която сума е била събрана по изпълнителното дело, а получената от него сума на 31.05.2023 г. се е обезценила със сумата от 11 846,51 лв.В условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че обезценяването не представлява вреда, то посочената сума представлява вреди, изразяващи се в законната лихва върху вземането за периода от 23.10.2019 г. до 31.05.2023 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 11 846,51 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на длъжностните лица по ЗПКОНПИ, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им, в резултат на които не е могъл да получи следващата му се сума от 32 382,28 лв. за периода от 23.10.2019 г. до 31.05.2023 г., която сума се е обезценила с 11 846,51 лв. със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът-Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ оспорва иска, като излага твърдения за неговата недопустимост и неоснователност.Твърди, че липсва правен интерес от предявяване на иска и че целта на производството по ЗОДОВ е да се получи обезщетение за вече претърпени и настъпили вреди, а не за евентуални такива.Твърди, че в случая вредите са настъпили преди сключване на договора за цесия и че не е налице незаконосъобразен акт, който да е бил отменен по съответния ред.Излага твърдения, че е налице законосъобразна проверка по смисъла на ЗОПДИППД /отм./ срещу С.Б. въз основа на уведомление от компетентен орган за извършено престъпление, попадащо в обхвата на действащия тогава закон.Твърди, че процедурата по налагане на обезпечителни мерки е спазена и не са налице основания за търсене на отговорност от КПКОНПИ за изпълнение на вменените й със закон 4 задължения.Поддържа, че между С.Б. и Г.А. е налице свързаност в производството по ЗОПДИППД /отм./, тъй като С.Б. е участвал в управлението и собствеността на „ПСГ Билдинг“ ООД, а управител на дружеството е бил съдружникът Г.А..С.Б. е прехвърлил собствеността на гаражите на своя бивш съдружник и управител Г.А. и е налице хипотезата на чл.7, т.2, пр.3 ЗОПДИППД /отм./, като сделката е недействителна по отношение на държавата и отчуждените имоти подлежат на отнемане в полза на държавата и поради тази причина са наложени възбраните.Към момента на налагането им гаражите са били собственост на бившия съдружник на Б.Г.А..Оспорва да е налице причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни актове, действия или бездействия на Комисията.

С определение № 85/26.07.2011 г. по гр. д. № С-29/2011 СГС, ГО, VI бр. с-в е допуснал на основание чл.390, ал.1 ГПК вр. чл.22 от ЗОПДИППД обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, който ще бъде предявен от КУИППД срещу С.А.Б., А.С. Б., Г.И.А., „Агрогруп 2001“ ООД, „Алекс 2003“ ЕООД, „Самекс комерс“ ЕООД, ПСГ „Билдинг“ ЕООД с цена на иска 1 081 910 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки, сред които и възбрана върху гаражи, построени в жилищна сграда на груб строеж в УПИ V-961, кв.21 по плана на гр.София, собственост на Г.А. /бивш съдружник на Б./, като на КУИППД е предоставен 1- месечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на влизане в сила на осъдителна присъда срещу С.А.Б., образувано по ДП № 777/09 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 4-5515/09 г. по описа на СГП.

С разпределения от 06.12.2018 г. и от 14.03.2019 г. по изп. д. № 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М. са заделени по сметка на съдебния изпълнител парични суми в сбор общо от 32 382,28 лв. /съответно 25 412,97 лв. и 6 969,31 лв./ до представяне на изпълнителен лист или на доказателства за отпадане на основанието за заделяне на сумата в полза на КПКОНПИ, като е разпоредено да се уведоми КПКОНПИ да уведоми съдебния изпълнител при настъпване на коя да е от двете хипотези с оглед превод или преразпределяне на заделената сума.

Видно от авизо за получено преводно нареждане на 30.05.2023 г. ЧСИ Р.М. е превела в полза на адв.В. А. сумата от 32 382,28 лв. с посочено основание-пл. от ИА „Трейдинг“ ЕООД по изп.д.№ 20147900400966.

С договор за цесия от 23.10.2019 г. „Уникредит лизинг“ ЕАД е 5 прехвърлил на С. А. М. вземанията си срещу Г.И.А. в качеството му на солидарен длъжник на ИА „Трейдинг“ ЕООД по договор за финансов лизинг 81122/16.01.2008 г. съгласно изпълнителен лист от 07.04.2014 г., издаден по гр.д. № 16663/2014 г. за сума от 53 743,19 евро, находящ се по изп.д.№ 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М., които вземания към 23.10.2019 г. възлизат в общ размер на 163 575,53 евро.В т.1.3 от договора е посочено, че предмет на договора са само вземанията на “Уникредит лизинг“ ЕАД срещу съдлъжника Г.И.А. по изпълнителен лист от 07.04.2013 г. по гр.д.№ 16663/2014 г., находящ се по изп.д.№ 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М. в качеството му на солидарно задължено лице.В т.1.3. от договора е посочено, че за избягване на всякакво съмнение страните се съгласяват, че предмет на договора са само вземанията на „Уникредит лизинг“ ЕАД срещу съдлъжника Г.И.А. по изпълнителен лист от 07.04.2014 г., издаден по гр.д.№ 16663/2014 г., находящ се по изп.д.№ 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М. в качеството му на солидарно задължено лице /т.1.3.А/.Договорът за цесия има действие занапред и не касае постъпилите вече и/или неразпределени суми в резултат на предприето принудително изпълнение по изп.д. № 20147900400966 по описа на ЧСИ Р.М. спрямо имущество на съдлъжника Г.И.А. /т.1.3 Б/.