Определение № 1291 от 17.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1291 гр. Бургас, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500658 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение вх.№ 13180 / 28.03.2024 год. по описа на Бургаския районен съд, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, чрез процесуален представител адв. Янко Пашов-БАК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 2961/05.10.2023 год. издадена по ч.гр.д. № 5680/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд в полза на заявителя „Св.Влад“ ЕООД ЕИК 148098642 със седалище и адрес на управление с.Баня, община Несебър, област Бургас, местност Кашер-Вилно селище Св.Влад.

Твърди се ненадлежно връчване на заповедта на длъжника. Сочи се, че длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед и за образуваното изпълнително производство, от счетоводителя си, уведомен чрез телефонно обаждане от служител на ЧСИ Ивелина Божилова, на 29.02.24г. След проверка по делото, процесуалният представител на дружеството установил, че срещу доверителя му е издадена горепосочената заповед, по заявление на „Св.Влад“ ЕООД, която е приета за редовно връчена на длъжника на осн. чл.50, ал.4 от ГПК и след като заповедта е счетена за влязла в сила поради неподаване на писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е 1 постановено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя.

Оспорена е редовността на връчването на заповедта, с твърдение, че връчителят е извършил само едно посещение на адреса на дружеството на 19.10.2023 год., при което е залепил уведомление, но не е отразил, че е събрал достатъчно сведения от достоверни източници, че на адреса не пребивава посочената фирма или лица от канцеларията на дружеството. Изложени са съображения, че от извършените от връчителя действия и отбелязвания не може да се приеме, че е налице някоя от хипотезите по чл.50, ал.4 или на чл.50, ал.2 от ГПК, поради което е направено искане за приемане на възражението подадено по реда на чл.423 от ГПК.

Депозирано е становище по възражението от заявителя по чл.410 от ГПК „Св.Влад“ЕООД, чрез процесуален представител адв.Десислава Везенкова-ВАК, в което се твърди, че възражението е подадено след едномесечния срок по чл.423, ал.1 от ГПК. Изложени са и възражения за неоснователност на твърденията за нередовност на връчването на заповедта на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид сочените обстоятелства и приложената преписка, след като съобрази изискванията на чл.423 от ГПК, намира следното:

Съгласно твърденията на длъжника, за да бъде възражението по чл.423 от ГПК прието от въззивния съд, следва кумулативно да са установени следните обстоятелства: възражението да е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК – т.е. в едномесечен срок от узнаването на заповедта и заповедта за изпълнение да не е била надлежно връчена на длъжника.

В случая възражението по чл.423 от ГПК е подадено чрез районния съд на 28.03.2024 год., като към него е приложен договор за правна защита и пълномощно от 18.02.2024 год., съгласно които дружеството длъжник по заповедта е упълномощило адв. Янко Пашов за процесуално представителство по ч.гр.д. № 5680/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд и изпълнително дело № 737/2023 год. на ЧСИ Ивелина Божилова. Това е показателно, че дружеството длъжник е узнало за издадената срещу него заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5680/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд, не по-късно от 18.02.2024 год., поради което и считано от тази дата е започнал да тече едномесечният срок за подаване на възражение по 2 чл.423, ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 18.03.2024 год., а подаденото възражение на 28.03.2024 год. е извън този срок и на самостоятелно основание сочи липсата на кумулативна предпоставка за приемане на възражението от въззивния съд.

Настоящият съд намира, че не е налице и другата кумулативна предпоставка, а именно: не се установи по делото ненадлежно връчване на заповедта. Видно от приложената преписка по ч.гр.д.№5680/2023г. по описа на БРС, то е било образувано по заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за парично вземане срещу „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, произтичащо от неизпълнение на задължение за заплащането на годишни такси по договор за управление сключен със заявителя. Съдът е уважил заявлението и е издал поисканата от заявителя заповед. Изпратено е съобщение, ведно със заповедта на адреса на дружеството вписан в търговския регистър. При посещението си на адреса на дружеството на 19.10.2023 год., връчителят е отразил на съобщението „Не откривам офис и служители. Залепих уведомление вляво във входа. Липсва пощенска кутия.“ На уведомлението по чл.47 от ГПК залепено от връчителя на 19.10.2023 год., също е отразено, че на адреса не са открити офис и служители на дружеството. Липсват данни и не се твърди, че след залепване на уведомлението ответното дружество е изпратило представител в дадения двуседмичен срок за получаване на заповедта. С разпореждане от 07.11.2023 год. районният съд е приел заповедта за редовно връчена на длъжника на осн. чл.50, ал.4 от ГПК и след неподаване на възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, на 12.12.2023 год., въз основа на влязлата в сила заповед е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя.

Настоящият съд намира, че отразеното от връчителя неоткриване на офис и служители на ответното дружество на адреса вписан в търговския регистър при посещението на 19.10.2023 год. сочи, че ответното дружество въобще не пребивава на този адрес - т.е. няма канцелария или лица на които да стане връчването на съдебните книжа, поради което са установени предпоставките за приемане на връчването на книжата за редовно по чл.50, ал.2 от ГПК, а не както е приел районният съд - по чл.50, ал.4 от ГПК.

В случая отразеното правно основание от районния съд не е от съществено значение, тъй като не променя извода за редовното връчване на заповедта. За яснота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.50, ал.4 от ГПК се прилага, 3 когато връчителят установи на място канцелария, която не е достъпна или пък не намери лице, съгласно да приеме книжата. Тогава се съобразява и императивната разпоредба на чл.47, ал.1 от ГПК, към която законът препраща, като връчителят може да връчи съобщение чрез залепване на уведомление, едва щом безрезултатно е посещавал адреса най-малко три пъти в рамките на един месец, от които поне веднъж-в почивен ден. В случая нормата на чл.50, ал.4 от ГПК не може да се приложи, защото отразените обстоятелства са, че офис и служители на търговеца изобщо липсват, което очертава хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК, приложима съгласно съдебната практика не само за търговци, напуснали адреса и неизпълнили задължението си да отразят новия в Търговския регистър, а и когато на официално обявения адрес въобще липсва офис на юридическото лице. Тази норма не поставя изискване за залепване на уведомление на адреса на управление, обявен в ТР, т.к. липсата на физически белези, обозначаващи седалището като реално място, на което юридическото лице извършва дейността си, обезсмисля извършването на допълнителни опити за осъществяване на контакти с негови представители за връчване на съдебни книжа или призовки. В хипотезата на чл.50, ал.2 от ГПК не се съдържа препратка към чл.47, ал.1 от ГПК, поради което няколкократни посещения на адресата от връчителя не са необходими.

Действително, съдебната практика приема, че връчителят следва да опише в разписката към уведомлението или съобщението до адресата, не само личните си впечатления за липсата на белези за съществуващ на място офис на търговеца, но и допълнителните си проучвания в тази насока, включително лицата, от които е взел сведения за това дали фирмата е позната на място и дали има, респективно е имала седалището си там, което в случая не е обективирано в конкретното отбелязване, но съдът приема, че този пропуск не опорочава ненадлежното връчване на процесната заповед. Вписването на горните констатации са наложени от практиката единствено с цел да се подкрепи крайният извод за обосновано прилагане на чл.50, ал.2 от ГПК. В случая лепенето на уведомлението от служителя на БРС във входа на същия адрес изцяло задоволява изискването за допълнителна проверка, обосноваваща прилагането на съобщението към делото като редовно връчено, при това потвърждаваща верността на отразеното в документа, че офис и служители на дружеството на адреса действително няма. Ако имаше такива, длъжникът щеше да е информиран за издаването на заповедта чрез 4 залепеното уведомление и при спазване на изискването за добросъвестност, визирано в чл.3 от ГПК, негови представители биха се явили на указаните в уведомлението място и срок за получаване на заповедта и запознаване с данните по делото. Показателно в това отношение е също обстоятелството, че и за издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта по чл.410 от ГПК, длъжникът е бил уведомен от ЧСИ не на регистрирания адрес, а чрез телефонно обаждане до счетоводителя. Съдът взе предвид също, че в подаденото възражение не се твърди, че на регистрирания адрес е имало и има офис, канцелария или служители на ответното дружество, нито са ангажирани доказателства за наличието им, поради което отразяването извършено от връчителя за липсата им дори не е надлежно оспорено от дружеството-длъжник, още по- малко може да се приеме за оборено.

Ето защо съдът приема, че връчването на заповедта по чл.410 от ГПК е било редовно към 19.10.2023 год., но не на основание чл.50, ал.4 от ГПК, а на основание чл.50, ал.2 от ГПК, от което следва, че правилно и в съответствие със закона съобщението до длъжника е било приложено в кориците на делото като редовно връчено и дружеството е счетено за надлежно уведомено, а след изтичането на срока за възражение, на 12.12.2023 год. на заявителя е бил издаден и изпълнителен лист за паричното вземане.

Тъй като твърдените предпоставки по чл.423, ал.1 и чл.423, ал.1, т.1 от ГПК не са налице, възражението вх.№ 13180 / 28.03.2024 год. по описа на Бургаския районен съд, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, чрез процесуален представител адв. Янко Пашов-БАК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 2961/05.10.2023 год. издадена по ч.гр.д. № 5680/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд, не следва да бъде прието от въззивния съд .

Мотивиран от горното и на осн. чл.423 от ГПК, Бургаският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение вх.№ 13180/28.03.2024 год. по описа на Бургаския районен съд, подадено от „ТИС ЕНД УИН“ ЕООД, ЕИК 200710618, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №16, ет.3, чрез процесуален представител адв. Янко Пашов-БАК, 5 срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 2961/05.10.2023 год. издадена по ч.гр.д. № 5680/ 2023 год. по описа на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6