Решение № 269 от 24.02.2020, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Русе,24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав :

Районен съдия: Венцислав Василев

Съдебни заседатели : при секретаря Мирослава Пенева….……………………………………………………………… и в присъствието на прокурора.……………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 63/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “***“ ЕООД до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 38-0001713/12.12.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Вместо него се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаният търговец притежавал лиценз за международен обществен превоз на пътници № 4946, издаден от МТИТС и валиден до 16.01.2026 г. На 25.11.2019 г. управителката на дружеството Й. К. се явила в сградата на АНО и подала заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз. Заявените промени се изразявали в промяна на управител, както действително е настъпила на 12.08.2019 г. – считано от тази дата предходният управител е заличен и като такъв е вписана именно тя. Доколкото актосъставителят св. П. преценил, че заявлението за промяна в това обстоятелство не е заявено в 30 дн.срок съставил срещу дружеството АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, като на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр).

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това ,че в случая следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение.

От приложените към преписка писмени доказателства и показанията на актосъставителя в съдебно заседание безспорно се установява, че заявлението по образец (приложение № 11б) на основание чл.9 ал.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е подадено на 25.11.2019 г., като е входирано в АНО на същата дата. От извлечението от Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на л.5, гърба, от делото се установява, че действително е настъпила промяна на управителя на наказаното дружество на 12.08.2019 г. Доколкото дружеството е лице по чл.2 ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. за него е възникнало нормативното задължение по чл.9 ал.4 от с.н. да подаде това заявление в 30 дневен срок, т.е. в случая до 12.09.2019 г. включително. В този смисъл съдът намира, че действително е извършено нарушение на субсидиарния състав по чл.105 ал.1 от ЗАПр, тъй като се касае до промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8 от Наредба № 11/31.10.2002г. и доколкото не е налице някое от изключенията по чл.10 ал.2 от ЗАПр.

В случая съдът намира ,че са налице всички предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН по следните съображения :

На първо място се касае за период от около два месеца, при който е налице бездействие при правно задължение за действие. Изключително съществена преценка за наличието на маловажен случай е обстоятелството, че управителката на дружеството сама и по собствена инициатива е подала заявлението, макар и с горепосоченото закъснение.

Не на последно място по значение е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за други предходни нарушения по ЗАПр, установени с влезли в сила наказателни постановления по отношение на наказаното дружество и в този смисъл съдът намира, че то не е извършвало такива. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало единствено да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, тъй като очевидно нагласите му са да спазва ЗАПр и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0001713 / 12.12.2019 г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на „***“ ЕООД му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в

14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Районен съдия :